Определение № 4330 от 04.12.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4330 гр. Варна, 04.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100101693 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад :

Производството е по иск на Р. Д. М., ЕГН********** , с адрес по делото гр. Девня, ... срещу отв. М. АЛ. Б., ЕГН**********, с адрес по делото гр.

Варна, ул. ...; и детето АЛ. М. Б., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул. ..., с правно основание на иска чл.66, ал.2 СК и с искане за установяване произход от бащата, при направено оспорено припознаване, по отношение на детето А.Б..

Предявени са още искове с правно основание чл.70 СК вр. чл.59 СК за предоставяне упражняването на родителските права върху детето в полза на ищеца; за определяне на местоживеене на детето на посочен адрес при ищеца; за определяне на предложен от ищеца режим на лични контакти на детето с баща му; а също по чл.70 СК вр. чл.143 СК за осъждане на майката, за плащане на издръжка в полза на детето, в размер 180.00лв. месечно, с падеж 5-то число на месеца, считано от деня на постановяване на решението до настъпване на основание за промяна или отпадане на задължението.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени и са приети за общо разглеждане насрещни искове на М. АЛ. Б., ЕГН********** срещу Р. Д. М., ЕГН**********, с правно основание чл.70 СК вр. чл.59 СК за предоставяне упражняването на родителските права върху детето в полза на майката; за определяне местоживеене на детето на посочен адрес при майката; за определяне на предложен от нея режим на лични контакти на детето с баща му; а също и по чл.70 СК вр. чл.143 СК за осъждане на бащата, за плащане н а издръжка в полза на детето, в размер 500.00лв. месечно, с падеж 1-во число на месеца, считано от деня на насрещната искова молба до настъпване на основание за промяна или отпадане на задължението; както и по чл.70 СК вр. чл.149 СК за осъждане на бащата, за плащане на издръжка за минало 1 време в полза на детето, в размер на общо 6000лв., дължими за периода 08.10.2020г. – 08.10.2021г. , ведно със законната лихва върху тази сума от исковата молба – 08.10.2021г. до пълното изплащане на задължението.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че от м.04.2018г. той и ответницата започнали интимна връзка, от която на 05.06.2019г. се родило детето Александър. При раждането детето било записано с произход само от майката, с цел получаване от нея на социални помощи за самотен родител. Произходът на детето от ищеца обаче е бил напълно ясен и безспорен за родителите.

На 24.03.2021г. ищецът е подал заявление в р. Одесос на Община Варна за припознаване на детето Александър, но на 30.06.2021г. бил уведомен от администрацията, че майката е оспорила припознаването. В личен разговор тя потвърдила това. Поради това и в срока по чл.66, ал.2 СК ищецът предявява настоящия иск за установяване на произхода на детето от него, считайки себе си за биологичен баща, което било известно на семейството.

В исковата молба и в отговора по насрещния иск на ответницата, ищецът навежда още твърдения, част от които без пряко отношение към спора, защото не е за развод, а за произход и като следствие за родителски права, но които обобщено се свеждат до следното: От раждането ищецът заживял с детето и с майка му и от този момент той полагал всички ежедневни грижи за сина си. За сметка на това майката не полагала грижи за детето, а ходила на фризьорски курсова. В началото на 2021г. заминала за Германия, за да работи там като проститутка и да изпраща пари за детето, с което ищецът не бил съгласен. По-късно ищецът разбрал и че преди раждането на детето ответницата работела същата работа в България. След заминаването на майката всички грижи били поети от бащата, както на практика било и от раждането. Но през същия месец бабата и чичото по майчина линия принудително и чрез социалните служби са отнели детето от ищеца, защото той не бил вписан за баща. От този момент на ищеца се създават трудности за общуване със сина му, а ответницата оставила грижите за момчето на бабата по майчина линия и близките й. Твърди се още, че ответницата никога не е разполагала и не разполага с родителски качества за отглеждането на детето. Тя упражнявала недопустима професия, изоставяла системно детето, не познава нуждите му, отчуждава го от баща му, не може да осигури необходимите възпитание, финансово осигуряване и личен пример, тя има съмнителна връзка с гражданин на друга държава, който не се познава с детето, като между момчето и майка му няма близка емоционална връзка.

Ищецът твърди още, че има нужния капацитет и подходящите условията да гледа и да се грижи за детето, с което имат близка емоционална връзка. Не изкарва средства по противозаконен начин и не я е подлагал на физическо и на психическо насилие (както тя твърди). От момента на извеждането на детето от баба му по майчина линия ищецът е предоставял редовно средства в натура за издръжка на детето в размер не по-малко от 2

180лв. на месец, като отделно е давал на бабата редовно и суми от по 50-80лв. на ръка. Така е отделял каквото може, макар да няма редовни доходи.

Поради всичко това, предвид родителските си качества и отношението си с детето ищецът счита, че той следва упражнява родителските права и детето да живее при него, в дом необходимите условия за отглеждането му.

Заявява също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която ответницата може да поеме съобразно доходите си, но която не изплащала. Поради това претендира издръжка занапред.

Оспорва изцяло насрещните искове за предоставяне родителските права на ответницата, определяне местоживеене при нея и издръжка за бъдеще и за минало време, с аргументи в обобщения вече смисъл и липса на предпоставки за уважаване на насрещните искове. Само при евентуалност счита размерите на исковете за издръжка за необосновани, като предлага свой РЛО с детето.

Моли за уважаване на началните искове и за присъждане на разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.Б. представя писмен отговор.

С него тя признава изрично и изцяло предявения иск по чл.66, ал.2 СК и несъмнения произход на детето Александър от ищеца, макар че излага други причини за общото решение ищецът да не бъде вписан в акта за раждане.

Исковете на бащата по чл.70 СК вр. чл.59 СК обаче категорично оспорва с доводи и възражения, отразени в отговора на исковата молба и в исковата таква по своя насрещния иск, част от които са без пряко отношение към делото, защото не е за развод, а за произход и като следствие за родителски права, но които обобщено се свеждат до следното: Още отпреди раждането на момчето ищецът се занимава само с продажба и разпространение на наркотици. Заедно с това е подлагал ответницата на системен тормоз и на физическо насилие с удари по главата и тялото, включително и докато кърми или държи бебето. Без промяна са останали тези действия на ищеца и след раждането, а отношенията дори ескалирали.

Същевременно финансите в семейството били оскъдни. Така ответницата се принудила да замине за чужбина,но с уговорка за разпределяне на обгрижването на момчето между ищеца и бабата по бащина линия. Ищецът обаче е полагал самостоятелни грижи за сина си единствено от 08.03. до 19.03. 2021г., а в края на периода детето е било представено в окаяно състояние пред служители на ДСП-Девня. От раждането на детето основните грижи са били полагани от майката, тя е осигурявала във времето цялата лична и материална грижа за него. Не било вярно, че не е кърмила детето, че е отсъствала заради фризьорски курс и че ищецът сам е гледал детето (както той твърди). Бащата изобщо не е полагал нужните грижи и не е осигурявал регулярно издръжка за детето. Към момента ответницата се е устроила в България, работи и гледа сина си; не проституира откакто е родила детето. Тя зачита правото на ищеца на контакти със сина им, но моли за регламентиране на същите и настоява ответникът да не употребява наркотици, поне в присъствието на детето.

3

Майката твърди, че тя е родителят с по-големи възпитателски капацитет и потенциал, че между нея и детето има силна едмоционална връзка и че при майката е налице подходяща и подкрепяща среда. Поради това и предвид родителските си качества и отношението си с детето тя счита, че следва упражнява родителските права и детето да живее при нея, в дом необходимите условия за отглеждането му.

Заявява също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която бащата може да поеме съобразно доходите си, но която не изплащал. Поради това претендира издръжка занапред и за период от една година преди исковете, през която ищецът не бил плащал такава.

Моли за уважаване на насрещните искове, за преценка за недоказаност на началните искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК отв. А.Б. (детето, чрез особения му представител), депозира писмен отговор, с който не оспорва фактическите твърдения на ищеца. При липса на противоречие по повод отношенията между майка и баща счита искът по чл.66, ал.2 СК за вероятно основателен.

Относно исковете чл.70 СК счита за нужно събирането на доказателства, след които да изрази и становище.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: факта на раждането на детето с установен произход от майката; че ищецът е подал заявление за припознаване на детето; че това припознаване е оспорено от майката;че исковата молба е подадена в законния тримесечен срок от получаване на съобщението за оспореното припознаване; в тежест на ищеца също така е да докаже пълно и главно, че детето е заченато от него, като в тази връзка докаже вероятния период на зачеване; че през този период ищецът е имал интимна връзка с майката на детето; както и биологичната съвместимост между бащата и детето.

По исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК следва да докаже сочените от него налични родителски качества, привързаността на детето към него, социално – битовите и материалните възможности за отглеждането му и отношението на детето с обкръжаващата среда в дома на родителя и извън него. Следва да докаже още сочените родителски слабости на ответника.

Следва да докаже и причините за заявения режим на лични контакти на детето с другия родител, нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на двамата родители в релевантния период, да поемат същата.

По насрещните искове следва да докаже положителните си твърдения, на които основава възраженията си срещу тези искове. Конкретно по иска по чл.149 СК (и ако се докаже, че за минал период е дължал да плаща издръжка, като правно установен родител на детето), следва да докаже че престирал издръжка в сочените месечни размери и по твърдяния начин (180лв. на месец в натура и отделно давал на бабата редовно и суми от по 5080лв. на ръка).

4

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: Всеки от ответниците следва да докаже положителните твърдения, на които базира твърденията и оспорванията си.

Отделно и конкретно отв. М.Б. следва докаже поддържаните от нея обстоятелства относно личността, противозаконната дейност на бащата, характера му и твърдяното системно насилие над майката, които съставляват опасност детето да контактува с него. По исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК тя следва да докаже още родителските си качества, привързаността на детето към нея, социално – битовите и материалните възможности за отглеждането му и отношението на детето с обкръжаващата среда в дома на родителя и извън него. Следва да докаже сочените родителски слабости на ответника.

Следва да докаже и причините за заявения режим на лични контакти на детето с другия родител, нуждите на детето от издръжка в заявения размер и възможностите на двамата родители в релевантния период, да поемат същата.

Конкретно по иска по чл.143 СК следва да докаже сочената начална дата преди евентуалното установяване от съда на произхода на детето от бащата.