Решение № 448 от 08.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Пловдив, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300500087 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 240, чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Н. В. Ц. и С. Н. Ц. чрез адв. Н.П., против решение №262336/11.10.2021 г., постановено по гр. дело №14120 от 2020 г. на РС Пловдив, ІІ гр. състав, с което е признато за установено спрямо С. Н. Ц. и Н. В. Ц., че дължат солидарно на ищеца „************** следните суми: 10532.40 лева - главница по 48 бр. неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.05.2017 г. до 14.04.2021 г. по договор за потребителски паричен кредит с №1838308 от 05.05.2015 г., сключен с „***********“ ЕАД, 453.32 лева възнаградителна лихва за периода от 14.05.2017 г. до 19.02.2018 г., 255.60 лева обезщетение за забава за периода от 14.05.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№8384/2020 г. по описа на ПРС, 6-ти гр. състав, и са осъдени С. Н. Ц. и Н. В.

Ц. да заплатят на „**********“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 596.47 лева, както и сумата от 274.83 лева, представляваща разноски по частно гр. дело № 8384/2020 г. по описа на ПдРС.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна или обезсилване на 1 решението и прекратяване на производството по делото. Твърди се, че съдът е постановил акта си и е уважил установителния иск при невъведени от ищеца обстоятелства за настъпила предсрочна изискуемост и така е подменил предмета на спора и обхвата на търсената защита. Липсва твърдение в исковата молба Н. В. Ц. да е уведомена за цесията и настъпилата предсрочна изискуемост. Липсват мотиви относно приетата настъпила предсрочна изискуемост и кога кредитът е станал такъв. Жалбоподателите не са уведомени за цесията. Навеждат се и доводи за недоказаност на иска.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се излагат подобни съображения, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, решението като правилно и законосъобразно - да се потвърди, а на страната да се присъдят направените в настоящото производство разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо.

В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на решението, които не могат да се споделят. Решението отговаря на изискванията, при които може да се реши по същество – налице са положителните и липсват отрицателни предпоставки за развитието на исковия процес. Съдът се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран. Не са и налице предпоставки за прекратяване на производството, като искането в тази насока е неоснователно.

Не се възприемат вижданията във въззивната жалба, че в исковата молба са въведени различни основания за установителния иск и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, но, въпреки това, за уважаване на установителния иск е взета предвид предсрочната изискуемост, настъпила с връчването на препис от исковата молба. Действията и изводите на първоинстанционния съд са съобразени със задължителните съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №8 от 02 април 2019 г. по тълк.д. №8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, според които предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По тези съображения не се възприемат вижданията, че съдът е 2 подменил предмета на спора и обхвата на търсената защита. Напротив – съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл.

415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, а при условията на евентуалност са били предявени осъдителни искове за същите суми с правно основание чл.240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 19.02.2018 г. бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. между „**********“ ЕАД и „**********“ ЕАД, по силата на който вземането срещу С. Н. Ц. и Н. В. Ц., произтичащо от договор за потребителски кредит №1838308/05.05.2015 г., било прехвърлено в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Общите условия на „*************“ ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за продажбата на вземането чрез *********. Ищецът е представил копия от уведомление за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „********“ ЕАД, което да се връчи на ответниците, ведно с преписа от исковата молба.

По договора за потребителски кредит на кредитополучателя Ц. била предоставена в заем сумата от 15000 лева, преведена по негова сметка на 07.05.2015 г. Страните постигнали съгласие, че общия размер на дължимата сума възлиза на 15450 лв., представляваща сбора от чистата стойност на кредита 15000 лева и такса за разглеждането му 450 лева, платима на 72 равни месечни вноски. Договорили се кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която застрахователната премия възлизала на сумата от 1172.16 лева, за което Ц. подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била разделена на 72 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски, като при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на падежа на съответната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, след изтичане на който застрахователното покритие се прекратявало автоматично. За периода, считано от 14.12.2017 г., по задължението не били начислявани застрахователни премии.

3

Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по кредита се олихвявала с възнаградителна лихва при лихвен процент 7.56%, фиксиран за целия срок на договора. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на действието му да бъде в размер на 4015.92 лева, а общо дължимата сума - 20638.08 лева, платима на 72 броя месечни погасителни вноски в размер на 286.64 лева, първата - дължима на 14.05.2015 г., а последната - с падеж на 14.04.2021 г. съгласно погасителния план.

Кредитополучателят не изпълнил задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12, ал.2, б.А от ОУ, неразделна част от договора. На Ц. било изпратено уведомително писмо за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ ********.

С подписване на договора за кредит Н.Ц., в качеството си на поръчител, се задължила солидарно за всички задължения на кредитополучателя.

Съгласно ОУ към договора за кредит, при забава в плащанията, кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава върху просрочената главница, като на длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер на 295.36 лева за периода от 14.05.2017 г. до 12.03.2020 г.

Тъй като кредитополучателят и поръчителят не заплатили дължимите суми, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и съдът издал заповед, с която задължил солидарно двамата ответници да заплатят сумата от 10532.40 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 453.32 лева и обезщетение за забава в размер на 255.60 лева или общо сумата от 11241.32 лева.

В изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявил в дадения му срок иска за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение срещу двамата ответници. Претендира и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците С. Н. Ц. и Н. В. Ц. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска.

В първото по делото съдебно заседание от пълномощника им се оспорва уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и за извършената цесия от първоначалния кредитор. Моли за отхвърляне на предявените установителни искове и претендира присъждане на направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието, че искът е допустим - от приетото за послужване ч.гр.д. № 8384/2020 г. по описа на ПдРС, VI гр. състав, се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 10532.40 лева главница по 48 бр. неплатени месечни погасителни 4 вноски за периода от 14.05.2017 г. до 14.04.2021 г. по договор за потребителски паричен кредит с №1838308 от 05.05.2015 г., сключен с „**********“ ЕАД, 453.32 лева възнаградителна лихва за периода от 14.05.2017 г. до 19.02.2018 г., 255.60 лева обезщетение за забава за периода от 14.05.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 224.83 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Това вземане му е прехвърлено на 19.02.2018 г. съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „**********ЕАД и „*********“ ЕАД.

Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения от длъжниците, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Тези съображения напълно се споделят от въззивната инстанция.

Установено е, че между „*********“ ЕАД и С. Н. Ц. е сключен договор за потребителски паричен кредит с №1838308, по силата на който на Ц. е предоставена в заем сумата от 15000 лева. Страните постигнали съгласие, че общия размер на дължимата сума възлиза на 15450 лв., представляваща сбора от чистата стойност на кредита 15000 лева и такса за разглеждането му 450 лева, платима на 72 равни месечни вноски. Постигнато е съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която застрахователната премия възлиза на 1172.16 лева, за което ответникът подписал декларация за приемане на застраховането. Застрахователната премия е разделена на 72 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на падежа на съответната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, след изтичането на който застрахователното покритие се прекратява автоматично.