Решение № 746 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110144219 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу ответника М. П. П. за заплащане на следните суми: 4960,95 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 85048, 60,55 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 29.3.2021 г. до погасяване на задълженията, 724,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 16.3.2021 г. и 11,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.3.2018 г. – 16.3.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово 1 разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът, оспорва наличието на облигационни правоотношение. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва да е изпадал в забава. Моли съда да отхвърли исковете. претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по допустимостта и основателността на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.

153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Към исковата молба е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот, в който са описани следните приложения: удостоверение за граждански брак от 1975 г. и нотариален акт за покупко-продажба на жилище от 1979 г. Представено е и удостоверение за наследници на Петър Атанасов Петров. От тези доказателства /предвид липсата на конкретни възражения от страна на ответника/ се установява, че през 1979 г. М. П. П. и Петър Атанасов Петров са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Петър Атанасов Петров е починал на 08.6.2009 г., като е оставил за свои наследници по закон сина си и преживялата съпруга, които наследяват при равни дялове /чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН/, доколкото не се твърди и установява да са се отказали от наследството. След смъртта на Петров ответникът е придобил ¾ идеални части от имота – половината от прекратената СИО и още една четвърт по наследствено приемство от съпруга. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 2009 г., ответникът е придобил и още ¼ идеална част от процесния имот.

Следователно и доколкото не се твърди да се е разпоредил с него, съдът намира за доказано 2 обстоятелството, че от 2099 г. ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

С определението по чл. 140 ГПК за безспорни са обявени следните обстоятелства: че в периода май 2017 г. – април 2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, че в имота в процесния период ищецът е доставил ТЕ, чието количество е било измерено коректно и чиято стойност възлиза на 4960,95 лева, че за периода февруари 2018 г. – април 2020 г. третото лице помагач е извършвало услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на 60,55 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано. Следователно за ответника е възникнало задължение да заплати цената на доставената ТЕ в посочения размер. Следва да бъде разгледано своевременно наведеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.3.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.1.2018 г. са погасени по давност.

По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията 3 за периода от май 2017 г. до ноември 2017 г. включително са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.1.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба, вкл. при съобразяване спирането на давността. Вземането за м. декември 2017 г. е станало изискуемо на 14.2.2018 г., като погасителната давност е изтекла на 21.4.2021 г., при съобразяване спирането на срока.

Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение.

Ето защо в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода ноември 2017 г. - април 2020 г., както и вземането за доплащане по общата фактура за 2018 г. в размер на 210,36 лева. Общият размер на дълга за непогасения по давност период възлиза на 4512,40 лева. От общо начислената сума по общите фактури /4948,82 лева е изваден сборът от прогнозно начислената цена на ТЕ за погасения по давност период – 436,42 лева/. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата 4512,40 лева и за периода декември 2017 г. – април 2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 4960,95 лева и за периода май 2017 г. – ноември 2017 г. – отхвърлен.

Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, като вземанията не са погасени по давност.

Тригодишната погасителната давност за таксата за февруари 2018 г. изтича на 07.5.2021 г.

/като е съобразено и спирането на давността/ – след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо искът за установяването на това вземане следва да бъде изцяло уважен.

По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

4

На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.

По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.