Решение № 76 от 15.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20234110201565 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят И. М. И. е обжалвал НП№ 22-1275-001056/19.08.2022 г. на началник сектор ПП към ОДМВР – В. Търново, с което за нарушение по чл.

95, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН № GA 611596/13.07.2022 г. и НП№ 22-1275-001056/19.08.20022 г. на началник сектор ПП към ОДМВР – В. Търново съдът не констатира съществени нередовности относно изискуемото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По отношение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН обжалваното 1

НП съдържа изискуемите реквизити с изключение на този по т. 8 като не са посочени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наказанието. Този пропуск обаче е несъществен и не обосновава формална незаконосъобразност на наказателното постановление

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 13.07.2022 г., в 08.30 часа, в гр. В.

Търново, свидетелката Л. О. Ц. управлявала л.а.“***“ с рег. № *** по ул. „***“ в посока ул.“***“, движейки се бавно в полагащата й се дясна пътна лента и търсейки място за паркиране. По същото време, до № 43, жалбоподателят И.

М. И., водач на л.а. „***“ с рег. № ***, бил спрял за престой в същата дясна пътна лента, до десния тротоар, като автомобилът му бил ориентиран в посока ул.“***“. Л.а. „***“ преминал без промяна на траекторията си на движение много близо покрай л.а.“***“ и се изравнил с него. В този момент жалбоподателят И. М. И. без да се увери, че няма да създаде опасност за преминаващия автомобил отворил за да излезе предна си лява /шофьорска врата/. Последвало съприкосновение между двата автомобила, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. Л.а. „***“ бил с охлузвания по предна дясна врата до заден десен панел без деформации по тях и със счупено дясно странично огледало. Л.а.“***“ бил с деформация, изразена в подбиване по долен ръб на предна лява врата. Жалбоподателят започнал да крещи на свидетелката как е щяла да го убие и алармирал по телефона за случилото се полицейските органи. Свидетелката Л.О.Ц. изместила управлявания от нея автомобил в лявото пътно платно. Непосредствено след настъпването на ПТП и преди пристигането на полицейските органи покрай местопроизшествието по левия тротоар преминал свидетелят С. Г. Г. – познат на жалбоподателя.

Свидетелят С.Г.Г. видял вече настъпилото ПТП и бързайки за зъболекар отминал. Дошлите на местопроизшествието полицейски служители – свидетелите А. В. И. и С. В. С. установили фактологията на случилото се от устните обяснения на двамата водачи като жалбоподателят заявил, че когато отворил вратата за да излезе другият водач преминавал по улицата и го ударил. Полицейските органи констатирали, че жалбоподателят няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Бил съставен Протокол за ПТП № 820137/13.07.2022 г., в който на схема било отразено мястото на удара, месторазположението на двата автомобили, били описани деформации по тях 2 и механизмът на деянието. На жалбоподателя бил съставен АУАН № GA 611596/13.07.2022 г., в който същият вписал, че има възражения без конкретно да посочи какви. Конкретни писмени възражения срещу съставения АУАН били депозирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на 20.07.2022 г.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът даде вяра на показанията на прекия свидетел-очевидец Л. О. Ц. и на косвените свидетелски показания на полицейските служители – свидетелите А. В. И. и С. В. С.. Тези свидетелски показания са последователни, безпристрастни, вътрешно непротИ.речиви и взаимно допълващи се, поради което съдът им даде вяра в тяхната цялост.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля С. Г. Г. в следните техни части: че е видял удара между двата автомобила; относно описвания от този свидетел като пряко възприет от него механизъм на ПТП, включващ леко отваряне от страна на жалбоподателя на предна лява врата на л.а. „***“ и едновременно с това промяна на траекторията на движение на л.а. „***“ чрез рязко свиване надясно с цел паркиране пред първия автомобил; че жалбоподателят не е излизал от неговия автомобил; че веднага след настъпилото ПТП е комуникирал словесно с жалбоподателя. Показанията на този свидетел са изолирани, взаимно протИ.речиви, непоследователни и такива на предубеден свидетел предвид и познанството му от „много години“ с жалбоподателя, с когото заедно избирали номер на процесния автомобил.

Този свидетел заявява: „Видях, че нещо е станало“, „Попитах го какво става…“ Той каза „Аз се обадих, няма проблем“, „Вратата е била отворена не повече от 9-11 см, след като я е държал отвътре“, „Не сме говорили с И. , само си помислих кога купи колата, кога започна да харчи застраховката“, „Разговаряхме от разС.ие от другата страна на улицата дали има нужда от помощ. Той каза не, аз се обадих“. При предявяване на ВДС – 2 бр. снимки свидетелят Г. заявява, че смята, че на една от снимките заснетият автомобил е „***“ с миши цвят и е комби, но снимката е черно-бяла и задната част на автомобила, която би могла да го оприличи и идентифицира като комби не е заснета. В действителност, видно от справките на КАТ за собственост на леките автомобили, лек автомобил „***“ е цвят син металик и е комби, а лек автомобил „***“ е цвят сив металик. Едновременно с това свидетелката 3

Л.О.Ц. не разпознава на същата тази снимка собствения си лек автомобил и утвърждава, че „от момента на ПТП докато дойдоха полицаите не съм видяла другият водач да разговаря с някого“. Свидетелите А.В.И. и С.В.С. сочат, че при пристигането им на местопроизшествието не е имало на улицата други лица освен двамата водачи.

Използваните изказни средства относно фактологията на казуса, протИ.речието относно гореизложените факти, съдържащи се в показанията на свидетеля С.Г.Г., сочат, че този свидетел не е очевидец на случилото се, а пресъздава видяно и възприето след вече настъпило ПТП с материални щети и преди идването на местопроизшествието на полицейските органи.

Показанията на свидетелите, Л.О.Ц., А.В.И. и С.В.С. се потвърждават и кореспондират и с отразеното в протокола за ПТП, удостоверяващ и доказващ датата, часа, мястото на нарушението, месторазположението на процесните два автомобила към момента на настъпването на ПТП и неговия механизъм.

По отношение на протокола за ПТП съдът приема, че правилно са описани датата, часът на настъпилото ПТП и неговият механизъм, правилно са индивидуализирани участниците в него, правилно е онагледено мястото на нарушението, месторазположението на процесните два автомобила, но се явяват непрецизно, неточно и непълно характеризирани и индивидуализирани материалните щети по лекия автомобил на свидетелката Л.О.Ц. като такива представляващи описаните деформации по дясната му част. От свидетелските показания се установява, че по този автомобил има посочените по-горе охлузвания по дясната част, а не деформации и има счупено негово дясно странично огледало, каквато материална щета не е описана в протокола за ПТП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че към доказателствената съвкупност не се явяват относими към предмета на доказване ВДС – 2 бр. черно-бели фотоснимки, тъй като от същите не се установяват категорични индивидуализиращи признаци на двата процесни автомобила, като дори единият от тях – марка „***“ с рег. № *** не е участник в настъпилото ПТП, а по отношение на другия видимото счупено предно дясно странично огледало без други видими характеристики не е достатъчно обстоятелство за такава индивидуализация.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е 4 осъществил състава на нарушение по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП като отворил предна лява врата без да се увери, че няма да създаде опасност за другия участник в движението. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП позволява на водача да отваря вратата на управляваното МПС, да я оставя отворена, да се качва и да слиза от превозното средство, спряно за престой или паркиране, но едва след като се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В разглеждания казус по безспорен и категоричен начин се установи, че обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на жалбоподателя е реализирано в хипотезата на отваряне на врата /предна лява врата/ на управляваното МПС. Описаното в АУАН и НП обективирано съставомерно поведение, характеризирано като „слизайки от лекия автомобил“ от една страна се явява недоказано. От друга страна, описаната последователност, изразена в слизане и последващо отваряне на вратата на автомобила е фактически неосъществима и граматически неиздържана. Необходимото и достатъчно реализирано съдържание на правната норма на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП в хипотезата на отваряне на вратата на автомобила не изисква като съставовомерен резултат реализирането на ПТП, а само поставяне в опасност на останалите участници в движението и в разглеждания казус е основание за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по посочения текст. Наказващият орган е приложил правилната материалноправна норма по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП и съответната й санкционна такава по чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, налагайки наказание към минималния законовоустановен размер. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават намаляване на наложеното наказание.

Във връзка с гореизложеното настоящата съдебна инстанция не споделя в цялост възраженията и правните доводи на защитника на жалбоподателя.

Несподелим е правният довод за несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението, което да е довело до нарушение на материалния закон. Това е така, защото нарушението е описано достатъчно пълно, подробно и ясно като фактическите обстоятелства правилно са подведени под приложимата материалноправна норма. На следващо място, както бе посочено по-горе фактическото действие „отваряне на вратата“ на управлявания автомобил от страна на жалбоподателя се явява доказано от всички гласни доказателства и от писменото доказателство – протоколът за 5

ПТП. Поради това твърдения в противната насока, а именно, че жалбоподателят не е отворил своята предна лява врата се явяват голословни и неподкрепени с доказателства.

С оглед на приетото за установено и доказано споделимо е възражението за неосъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от НК, претендиран за реализиран чрез слизане от автомобила.

Частично споделимо е възражението относно описаните в протокола за ПТП материални щети по отношение на лекия автомобил на свидетелката Ц.

„***“ с рег. № ***. Както бе отбелязано по-горе описаните в протокола за ПТП материални щети, характеризирани като „деформации по предна и задна дясна част на автомобила“ не съответстват сочените такива в гласните доказателства, по делото няма протокол за оглед на местопроизшествие, няма писмени доказателства за заведени материални щети, снимковия материал е неотносим към конкретния казус. Неточното описание в протокола за ПТП на материалните щети само по лекия автомобил на свидетелката Ц. обаче не означава и недостоверност на фактите относно датата и часа на нарушението, участници в ПТП, място на нарушението, месторазположение на двата автомобила, материални щети по лекия автомобил на жалбоподателя, механизмът на ПТП. В този смисъл протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има обвързваща доказателствена сила и е част от доказателствената съвкупност, опровергаваща защитната теза на жалбоподателя за единствено виновно поведение на другия участник в ПТП. В разглеждания казус протИ.речието в доказателствената съвкупност относно точното описание на материалните щети по лекия автомобил на жалбоподателката би имало фактическо значение единствено относно размера на евентуално застрахователното обезщетение по отношение на него. Това протИ.речие обаче не може да обоснове правен довод за процесуална негодност като писмено доказателство на протокола за ПТП и не обуславя правен извод за недоказаност на деянието, субсумирано под нормата на чл.