Решение № 663 от 05.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Стара Загора, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530100020 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 30037167103/31.05.2019 г. /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: т. VI от договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 30037167103/31.05.2019 г., споразумение за пакет „допълнителни услуги“ и 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от общо 1776,30 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК/ представляваща недължимо платени суми извън чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 30037167103/31.05.2019 г.

Ищцата Е. А. И. твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на заемополучател, и “Профи Кредит България” ЕООД, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № №30037167103.

По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на 1000 лева на ищцата, а тя се задължавала да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва.

1

Съгласно договора годишния лихвен процент на заема бил 38.30%, а годишния процент на разходите бил 45.00%. Уговореният срок на договора бил 24 месеца. Процесният договор за кредит бил потребителски по своя характер, поради което били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Договорено било, че ищцата дължи възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги на стойност 1237, 68 лева и вноска по това задължение в размер на 51, 57 лева. Така общият дълг на ищцата бил 2654, 27 лева и общ размер на вноската 110, 61 лева.

Със сключеното споразумение за пакет допълнителни услуги страните се договорили, че при поискване от клиента кредиторът предоставя следните допълнителни услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на деня на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Ищцата твърди, че е заплатила цялата сума от 2654, 27 лева на различни вноски, като посочва датите на част от плащанията, за които пази платежни документи.

Ищцата счита, че целият договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона - чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. с чл.

19 ал. 4 от ЗПК.

Възнаграждението по закупения пакет за допълнителни услуги на стойност 1237, 68 лева не бил включен в обявения от кредитора ГПР в нарушение на закона. Освен това Договорът за допълнителни услуги се явявал недействителен и всички вземания по него не съществуват. При включване на възнаграждението по пакета за допълнителни услуги, то реалният ГПР би бил многократно повече и би надвишавал максималния размер на ГПР по чл. 19 ал. 4 от ГПК.

Това от своя страна водело до нищожност на целия договор за потребителски кредит. Позовава се на практика на СЕС и ВКС.

На следващо място излага съображения за недействителност на клаузи от договора и споразумението към него.

Поради противоречие с императивните

2 законови разпоредби, уговорката, която предвиждала потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, с цел кредиторът да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона се явявала нищожна.

Счита, че договарянето на други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, представлява заобикаляне на закона. Така услугата по пакет от допълнителни услуги касае управление на кредита по см. на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по – голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Така кредиторът си осигурявал допълнително възнаграждение в размер на повече от 100% от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което води до нищожност на клаузата, поради неравноправност.

Сочи, че при сключване на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за допълнителни услуги, което било свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането им, била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Искането е да се признае за установено, че Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № 30037167103, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и Е. А. И., е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. В хипотезата на евентуалност, а в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, да се признае за установено, че клаузите на т.VI Параметри по сключения между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и Е.

А. И., Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № 30037167103 и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги по сключения между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и Е. А. И., Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № 30037167103, са нищожни. Отправено е и искане да се осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на 1 654.27 лева /сумата от 1237.68 лв. - възнаграждение по закупения пакет допълнителни услуги и сумата от 416.59 лв. - възнаградителна лихва/ във връзка с Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ 3

СТАНДАРТ“ № 30037167103. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че счита предявения установителен иск за недопустим. Ответникът твърди, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бил сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи, че в съответствие с чл. 11, ал. 1 , т. 7 от ЗПК в процесния договор била посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно било посочено общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. На ищеца бил предоставен и погасителен план съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като всички документи били подписани от ищеца. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК разпореждала, че при посочване на годишния процент на разходите следвало да се посочат допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, следвало да се тълкува в смисъл посочване на онези допускания, които биха довели до промяна в ГПР.

Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установявал забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора. В случая при сключването на процесния договор тези изисквания били спазени. Въз основа на горното се считали за неоснователни и твърденията на ищеца, че възнаграждението за предоставената допълнителна услуга представлявало печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което следвало да се включи в ГПР, като по този начин се достигало до резултата липсващ ГПР. Счита за неправилни доводите на ищецът, че с уговарянето на допълнителната услуга се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК тъй като възнаграждението по същия представлявало скрит разход за кредитора. Относно параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, ответникът твърди, че били 4 ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищеца. Т.е. същият е бил наясно с параметрите на допълнителни услуги, вкл. разходите, които щял да има във връзка с тях, в случай че поискал такива, още преди подписване на договора за потребителски кредит. Отделно от това, в раздел VI от ДПК, детайлно и много подробно били описани условията, размера на възнаграждението и услугите, а клиентът още от първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от компанията е бил наясно и бил разполагал с цялата информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги и на възнаградителната лихва. Видно от съдържанието на процесния ДПК, ищецът сам бил пожелал да се възползва от предоставяне на незадължителни допълнителни услуги. Предвид горното моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски, съобразно уважената част на предявените искове, моли съдът да направи прихващане на присъдените разноски.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител - адвокат с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.

Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски. По искане на ищеца е допуснато изменение на иска, като същият е увеличен от 1654, 27 лева на 1776, 30 лева.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата молба се установява, че между тях не са спорни следните обстоятелства: 1) че между „Профи кредит България“ ЕООД, като кредитодател и ищцата Е. А. И., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 30037167103/31.05.2019 г. /л. 9, л. 38 и л. 50 от делото/, 2) сумата по кредита е реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжника.

5

На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги /л. 10, л.39 и л. 51 от делото/. При изчисляване на ГПР от 45,00 % е включена единствено възнаградителната лихва, като при това изчисляване не е включено възнаграждението за допълнителни услуги, тоест в стойността на ГПР не е включено възнаграждението за пакет допълнителни услуги – така изрично отговор на исковата молба, вкл. отговор на въпрос 1 и 2 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

По силата сключения потребителски договор „Профи кредит България“ ЕООД се е задължило да предостави сумата от 1 000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен фиксиран лихвен процент 38,30 %, на ден 0,11% и годишен процент на разходите от 45,00 %. Месечният размер на вноската по кредита е 59,04 лв., а общата дължима сума 1416,59 лв. Към тази сума и във връзка с избрания пакет от допълнителни услуги, е прибавена цената на допълнителната услуга в размер на 1237,68 лв., дължима на 24 месечни вноски в размер на 51,57 лв. месечно. По този начин общият размер на дължимата сума, която следвало да бъде платена възлиза на 2654,27 лв., платима на 24 месечни вноски в размер на 110,61 лв. всяка, до 15-то число на месеца. Съгласно чл. 12.1 от Общите условия /л. 13-17, л.40-45 и л. 52-57 от делото/, в случай че клиентът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент +10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.