Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 764 от 30.11.2023, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 1603/2020
Вид
Решение № 764
Подписан
30.11.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Тодор Георгиев Попиванов

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Видин, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20201320101603 по описа за 2020 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, против Ц. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Росица” № 45.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни отношения по силата на договор за кредит за закупуване на стоки или услуги CREX – 15744262 от 13.02.2018г., по силата на който ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, предоставил заем на ответницата Ц. М. Н. от гр.Видин, в размер на максимален кредитен лимит от 700 лева. Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да 1 предостави заеманата сума на ответницата, която е усвоена от нея чрез кредитна карта. Поддържа се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2018г., когато е последното плащане по нея и е останала задължена с баланс минус 858.41 лева, поради което ищецът е блокирал ползването на кредитната карта. Така, ответницата е останала задължена за заплащане на остатъка от заема, ведно с лихва за забава.

Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 2770/2019г. по описа на ВРС, му е издадена заповед за изпълнение, както и че заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането си.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи заплащане на сумата: 910.05 лева, от която: 857.26 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен кредит CREX – 15744262 от 13.02.2018г, сключен между страните, 1.15 л е в а – договорна лихва за периода от 01.09.2018г. 07.02.2019г., 51.64 лева - обезщетение за забава за периода от 07.02.2019г. 11.09.2019г. и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 27.09.2019г. до изплащане на вземането. Предявява при евентуалност осъдителен иск за пресъждане на горепосочените суми по договора за кредит, сключен между страните. Претендират се направените разноски в заповедното производство по ч.гр.Д. № 2770/2019г. по описа на ВРС и разноските по настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва иска по основание, за това, че ответницата не е получила уведомление за предсрочна изискуемост на претендираното вземане, както и поддържа, че страните по договора са неравнопоставени, тъй като ищецът има само права, а ответницата – само задължения. Оспорва се и предявения при евентуалност осъдителен иск като недопустим.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Доказателствената тежест на страните е както следва: в тежест на ищеца е 2 да докаже наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна страна по този договор - че е предоставил твърдяния паричен заем, както и размера на претендираните суми и лихви върху тях. В тежест на ответницата е да докаже, че е изправна страна по договора - че е изплатила дължимите се по договора за заем суми, в случай че е налице това обстоятелство.

Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:

Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства: договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 15744262 от 13.02.2018г., ведно с погасителен план, условия по договора и Общи условия, както и стандартен европейски формуляр - че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях писмен договор за предоставяне на потребителски паричен кредит. Видно от Фактура № 0715016195, кредитополучателят се е възползвал от отпуснатия му кредит за закупуване на движима вещ – пералня „Аристон“.

Поради, изложеното, съдът приема, че ищецът е изправна страна по процесния договор.

Ответницата не поддържа от своя страна, че е заплатила на кредитора дължимите се суми по договора и не ангажира доказателства в тази насока.

Видно от погасителния план, инкорпориран в самия договор, същият е за срок от 12 месеца, като последната погасителна вноска е с падеж – 01.03.2019г., който е настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.Д. № 2770/2019г. по описа на ВРС – 27.09.2019г., поради което ответницата е в забава поради настъпил падеж и покана не е необходима, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока /чл.84, ал.1 от ЗЗД/.

3

От заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява усвояването на кредита от кредитополучателя и размерът на дължимите се от него вноски за главница и лихви за забава, които съвпадат изцяло с исковите претенции за претендираните периоди.

Предвид изложеното, съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна като търговско дружество по договора, сключен между страните, а ответницата е останала задължена за заплащане на парични суми – част от паричните вноски по договора и лихва за забава.

Падежът на изпълнение е настъпил с настъпване на срока на последната погасителна вноска, поради което вземането е изискуемо. Кредиторът е предявил вземането си със заявление по чл.410 от ГПК на 27.09.2019г., към която дата падежът на всички суми по договора, с които се е задължила ответницата е настъпил. Поради изложеното, към датата на подаване на заявлението, всички месечни вноски по кредита са били изискуеми.

Ответницата не ангажира доказателства, че е изплатила задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в нейна тежест да установи. Искът за присъждане на главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени.

Размерът на същите се установява безспорно от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице.

Предвид уважаването на установителния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения при евентуалност осъдителен иск.

Предвид настъпилото правоприемство в хода на делото, поради прехвърляне на търговското предприятие на ищеца по партидата на „Юробанк България“ АД, то решението следва да се постанови в полза на правоприемника.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производства.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. М. Н., ЕГН 4

**********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Росица” № 45, че дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София , ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, бул.

“Околовръстен път” № 260, представлявано от Д.Ш., П.Д. и М.В., изпълнение на парично задължение по сключен между страните договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 15744262 от 13.02.2018г., за което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2770/2019г. по описа на ВРС, за сумите: 910.05 /деветстотин и десет лв. и пет ст./ лева, от която: 857.26 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен кредит CREX – 15744262 от 13.02.2018г, сключен между страните, 1.15 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2018г. 07.02.2019г., 51.64 лева - обезщетение за забава за периода от 07.02.2019г. 11.09.2019г. и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 27.09.2019г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ц. М. Н. , ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Росица” № 45, да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от Д.Ш., П.Д. и М.В., направените от ищеца разноски както следва: по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2770/2019г. по описа на ВРС, в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и разноски по настоящото производство: 125.00 лева за платена държавна такса, 300 лева депозит за особен представител на ответника, 100 лева за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5