Решение № 166 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000501198 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Р. П. Р. и Й. К. П., с която обжалват решение № 6 656 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 6 004/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, с което съдът е обявил за недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо „ЕОС матрикс“ ЕООД, сключения между Р. П. Р. и Й. К. П. договор за дарение на недвижим имот от 17.11.2020 г., обективиран в нотариален акт № 78, том II, per. № 15 783, дело № 253 от 2020 г. на нотариус с per. № *** в регистъра на НК при СРС, с който Р. П. Р. е прехвърлил чрез дарение правото на собственост на Й. К. П. върху следния недвижим имот, негова лична собственост, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, Столична община, район „***“, ж. к. „***“, блок *, вход *, етаж *, апартамент 4, с площ от 69.79 кв. м., заедно с прилежащото към него избено помещение с площ от 4.60 кв. м., и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и е осъдил Р. П. Р. и Й. К. П. да заплатят на „ЕОС матрикс“ ЕООД сумата от 6 998. 39 лв. - разноски по делото.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в първоинстанционното производство е установено, наличието на висящ съдебен спор по гр. д. № 55 962/24г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 176 с-в, касаещ дължимостта на сумите, претендирани от ищеца спрямо ответника Р. П. Р., поР. което съдът е следвало да спре настоящето производството по 1 реда на чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК.

Твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел, че длъжникът не може да се брани с възражения, оспорващи легитимацията на ищеца като кредитор поР. нищожност на прехвърлителната сделка (цесия). В тази връзка инвокира довод, че ищецът не притежава необходимата процесуална легитимация да предяви процесния иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, доколкото не може да се легитимира като кредитор на ответника Р. Р.. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че „праводателя“ на ищеца е клон на чуждестранен търговец, който не е правен субект и няма качеството на юридическо лице. Клонът на търговско дружество, независимо от правно-организационната форма и структура на последното, не може да бъде носител на материални права и задължения, доколкото същите възникват направо за търговеца - принципал. С оглед на това твърдят, че сключеният на 27.07.2022г. договор за цесия, клонът не би могъл да прехвърли вземанията, от което прави извод, че договора за прехвърляне на вземания е нищожен, в качеството му на сделка с невъзможен предмет - прехвърляне на вземане, което въобще не е възниквало в патримониума на „цедента“. Твърдят, че договора за цесия е нищожен и на второ основание, доколкото цената не е посочена в договора, поР. което същият е невъзможен предмет.

Твърди, че според философията на actio Pauliana увреждане на кредитора (eventus damni) означава намаляване на възможността за удовлетворяване, но ако въпреки неговото намаляване или обременяване, имуществото на длъжника, по смисъла на чл. 133 ЗЗД, е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите, последните нямат нито основание, нито интерес да искат обявяване на относителната недействителност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърлите изцяло предявените искове като неоснователни недоказани. Претендира и сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ЕОС матрикс“ ЕООД оспорва подадената жалба.

Твърди, че оспорванията на ответниците, респективно правният спор, се свеждат до това допустимо ли длъжникът да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор в производство по чл. 135 от ЗЗД при липса на предявен инцидентен иск с този предмет, и налице ли е преюдициалност по отношение на настоящото дело и дело 55 962/2024 г. Твърди, че в мотивите на тълкувателното решение е прието, че „Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, а защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. Цитиран съдебна практика в този смисъл. По отношение на преюдициалност между производството по чл.

135 от ЗЗД и евентуалното друго производство за установяване или оспорване на вземането, 2 въз основа, на което ищецът се легитимира като кредитор е налице само когато длъжникът оспорва качеството на кредитор на ищеца в това друго производство. Твърди, че във възивната жалба няма изложени други аргументи и твърдения за неправилност на решението, а доколкото диспозитивното начало в процеса задължава и ограничава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца/жалбоподателя факти, а факти, които не са заявени от него като основание, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет, то считаме, че със заявеното в жалбата основание е изчерпан предмета на делото и други обстоятелства не следва да бъдат изследвани. Както посочихме, посоченото, основание е негодно да породи търсените правни последици, респективно жалбата следва да бъде отхвърлена. Развива доводи относно наличието на предпоставките на чл. 135 от ЗЗД.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 6 656 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 6 004/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, съдът е обявил за недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо „ЕОС матрикс“ ЕООД, сключения между Р. П. Р. и Й. К. П. договор за дарение на недвижим имот от 17.11.2020 г., обективиран в нотариален акт № 78, том II, per. № 15 783, дело № 253 от 2020 г. на нотариус с per. № *** в регистъра на НК при СРС, с който Р. П. Р. е прехвърлил чрез дарение правото на собственост на Й. К. П. върху следния недвижим имот, негова лична собственост, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, Столична община, район „***“, ж. к. „***“, блок *, вход *, етаж *, апартамент 4, с площ от 69.79 кв. м., заедно с прилежащото към него избено помещение с площ от 4.60 кв. м., и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и е осъдил Р. П. Р. и Й. К. П. да заплатят на „ЕОС матрикс“ ЕООД сумата от 6 998. 39 лв. - разноски по делото.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по ч. гр. д. № 32 697/24 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 176 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. П. Р. за вземания на „ЕОС матрикс“ ЕООД по договор за потребителски кредит от 08.10.2019 г. Не се спори, че така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поР. което на кредитора са дадени указания и същият е предявил иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, по която е образувано производството пред Софийски районен съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между първия ответник и праводателя на ищеца на 08.10.2019 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17363914 ( „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Р.

П. Р.), по силата, на който банката е предоставила банков потребителски кредит в размер на 12 000 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между същите 3 страни е сключен и договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17668761 от 05.02.2020 г., с който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 17.11.2020 г. с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 78, том II, per. № 15 783, дело № 253 от 2020 г. на нотариус с per. № *** в регистъра на НК при СРС, ответникът Р. П. Р. - длъжник по договорите за потребителски кредит, е дарил на Й. К. П. правото на собственост върху следния недвижим имот, негова лична собственост, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, Столична община, район „***“, ж. к. „***“, блок *, вход *, етаж *, апартамент 4, с площ от 69.79 кв. м., заедно с прилежащото към него избено помещение с площ от 4.60 кв. м., и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

От доказателствата по делото се установява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ прехвърлило вземания на ищеца „ЕОС матрикс“ ЕООД, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, сред които са посочени и вземанията на банката срещу длъжника Р. П. Р. по горепосочените договори.

От представеното пред настоящата инстанция решение № 11 197 от 11.06.25 г., постановено по гр. д. № 55 962/24 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение 176 състав се установява, че съдът е признал за установено по предявеният иск с правна квалификация чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал, 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, при прилагане на чл. 23 ЗПК, че Р. П. Р. дължи на „ЕОС матрикс“ ЕООД сумата от 4 000 лв., част от главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане за револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта 17363914 от 08.10.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Р. П. Р., което вземане е прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД на „ЕОС матрикс“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., ведно със законна лихва от 30.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 18 236 от 17.06.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 32 697/24 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 176 състав, отхвърлил е като неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 897.27 лв., представляваща лихва за забава за периода. 20.07.2022 г. до 20.05.2024 г. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. П. Р. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 945.79 лв., разноски в исковото производство, и 276.03 лв., разноски в заповедното производство.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

4

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - за обявяване за относително недействителен по отношение на „ЕОС матрикс“ ЕООД, сключения между Р. П. Р. и Й. К. П. договор за дарение на недвижим имот от 17.11.2020 г., обективиран в нотариален акт № 78, том II, per. № 15 783, дело № 253 от 2020 г. на нотариус с per. № *** в регистъра на НК при СРС, с който Р. П. Р. е прехвърлил чрез дарение правото на собственост на Й. К. П. върху следния недвижим имот, негова лична собственост, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, Столична община, район „***“, ж. к. „***“, блок *, вход *, етаж *, апартамент 4, с площ от 69.79 кв. м., заедно с прилежащото към него избено помещение с площ от 4.60 кв. м., и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.