Решение № 785 от 28.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. гр. Хасково, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101302 по описа за 2024 година

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във връзка с чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес:

*********, адв. Д.В.М. от АК - Пловдив, против “Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.*********, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. - управители, за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г. е нищожен. При условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.5 от Договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г., въз основа на която е сключен договор за гаранция /поръчителство/ на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Ищцата твърди, че е страна по Договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г., сключен с ,,Фератум България" ЕООД. Съгласно договора, следвало да върне сумата по кредита – 4725,00 лева, при сума на получаване 3500,00 лева, лихва – 1225,00 лева, при ГПР - 49.66 %, ГЛП 35%, при срок на кредита от 18 месеца. Клаузата на чл.5 предвиждала, че ищцата следва да сключи договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк" р.1.с. с цел да бъде обезпечен сключеният Договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г. По този договор ищцата следвало да заплати сумата от 3465,00 лева.

1

Според ищцата, договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г., сключен с ,,Фератум България" ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. В условията на евентуалност намира клаузата на чл.5, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Поддържа се в исковата молба, че сключеният договор № 1021874 е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, и по-конкретно нарушена била разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК. В случая, в процесния договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено ограничавала правата на ищцата.

На следващо място се сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК. В договора била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта и на такса гарант. Не било ясно дали същата е отразена в ГПР. Не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни били както компонентите му, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема.

Наред с това, процесният договор за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по договора за гаранция/поръчителство в размер на 3465,00 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Чрез включването на това възнаграждение, действителните размери на ГПР и ГЛП щели да нараснат с 10 пъти, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съобразно чл.19, ал.1 ЗПК, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по 2 просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК. Въз основа на това, договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г., следвало да се прогласи за недействителен.

Излага се, че и клаузата на чл.5 от договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г., била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл. 146 ЗЗП, тъй като сключването на договор за поръчителство било въздигнато в условие за отпускането на кредита. Посочената клауза водела до нееквивалентност на насрещните престации, противоречала и на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.5 била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност, водела до неравновесие в правата на страните. Посочената клауза не била формулирана по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждана сама или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Клаузата на чл.5 била нищожна и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, тъй като според ищцата тя не е била индивидуално уговорена. Тя била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието на такива клаузи към момента на сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По гореизложените съображения иска от съда да постанови решение, с което да се приеме, че Договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК.

При условията на евентуалност се иска да бъде провъзгласена нищожността на клаузата на чл.5 от Договор № 1021874 за предоставяне на потребителски кредит от 24.05.2021 г., въз основа на която е сключен договор за гаранция /поръчителство/ на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение 3 на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове, всички изложени в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит, както и наличието на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който счита, че не е надлежна страна по делото, тъй като поради сериозното неизпълнение от страна на ищцата, кредитът е бил продаден на 05.11.2023 г. на *********. Това възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация съдът е счел за неоснователно и с Определение № 1295 от 30.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1302 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, го е оставил без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства - Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1021874 от 24.05.2021 г., се установява, че на посочената дата между тях е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1021874, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на сумата от 3500 лв., със срок на заема 18 месеца, платим на 18 месечни вноски съгласно погасителен план с първа падежна дата 23.06.2021 г., при ГЛП – 35 % и посочен ГПР от 49,66 %.

Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 4725,00 лв., включваща договорна лихва в размер на 1225,00 лв. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от ********* в полза на ответното дружество.

Oт представения от ищцата Договор за гаранция /поръчителство/ от същата дата, сключен между ищцата и *********., със седалище в Малта се установява, че дружеството поръчител се е задължило срещу възнаграждение от 3465,00 лв. да стане поръчител по Договор за потребителски кредит № 1021874 от 24.05.2021 г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, съгласно погасителен план към договор за гаранция, отново 18 на брой, с дата на първо плащане – 23.06.2021 г. и краен срок на издължаване на таксата – 15.11.2022 г.

Не се спори, че заетата сума е била усвоена от ищцата.

От представеното от ответното дружество удостоверение и издадено от него на 05.11.2023 г. се установява, че процесният кредит № 1021874 е продаден на фирма за просрочени задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. с чл.11 4 и чл.19, ал.4 ЗПК, за провъзгласяване недействителността на сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1021874 от 24.05.2021 г., който е процесуално допустим. Това е така, тъй като предмет на делото е договор, сключен именно с ответника като за ищцата съществува правен интерес да установи нищожността на така възникналото облигационно правоотношение между страните, независимо от това, че вземанията по него са прехвърлени на трето лице. След като ищцата твърди да е страна по договора, винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият е действителен или не, при което исковете са допустими, дори и всички суми да са платени /каквито твърдения всъщност не са и изложени в отговора на исковата молба/ – в този смисъл т. 2 на ТР № 8/2012 г. на ВКС. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ecddab6a-20e1-4d14-9c50-7816adbe7747