Решение № 1910 от 29.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1910 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110113184 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен о т ищците П. И. К. ЕГН **********, Н. И. К. ЕГН ********** и М. И. Ш. ЕГН ********** срещу ответника О.В., положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на недвижим имот с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед No ***** г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.

Варна, ***** с площ от 1 106 кв.м. (хиляда сто и шест) кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: *****, стар идентификатор: *****, на основание чл.79 от ЗС - изтекла придобивна давност, давностно владение, упражнявано в периода 01.06.1996 г. до настоящия момент.

Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Ищците сочат, че са наследници на *****., поч. на 28.03.2004 г. и на *****, поч. на 16.02.2016 г., като техни деца. През 1967 г., майка им ***** по време на брака й с техния баща *****., е получила за вечно ползване празно място с площ от 1 дка, находящо се в землището на с. *****. По КККР на гр. Варна, одобрени със заповед No *****г. на ИД на АГКК, се сочи, че това място е отразено като самостоятелен имот с идентификатор *****, с площ от 1 106 кв.м. и е записано в регистъра на собствениците към КК на собственик *****.. От м.март 1967г., вкл.

1 до настоящия момент, се сочи, че мястото е обработвано първоначално от родителите на ищците, а след 2000г. и от самите ищци като тяхно собствено място. Имотът, според изнесеното, е ограден още през 1967г. в настоящите си граници и в него повече от 40 /четиридесет/ години са засадени и се отглеждат лозови насаждения, които се обработват, поддържат и експлоатират единствено от ищците. Установената през 1967г. фактическа власт от ищците, а преди тях от родителите им, се сочи, че не е прекъсвана, вкл. и след 01.06.1996г. Имотът е деклариран като тяхна собственост и те заплащат данъци за него.

Според изнесеното, съседите на имота познават всички членове на семейство К.и и считат мястото за техен имот. Територията, в която попада мястото, се сочи, че е включена в строителните граници на гр.Варна с решение на Общински съвет No *****г., с което е одобрен околовръстния полигон на м. *****. Със заповед No ***** г. на Областния управител на Варненска област е одобрен ПНИ на м.„*****" и в КП към ПНИ, за собственик на имот No *** е записан също *****.. На 25.05.2010г., според изнесеното, по искане на ищците и на майка им ***** е бил съставен констативен нотариален акт за собственост No ***** на нотариус ***** на Служба вписвания, с който са признати правата им на собственици върху ПИ с идентификатор *****, с площ от 1106 кв.м., на основание осъществявано от тях и от наследодателя им *****. владение, продължило повече от 10 години, което не е било прекъсвано. При извършване на справка в имотния регистър, ищците сочат, че са установили, че на 12.03.2010г. за имота е бил съставен акт за частна общинска собственост No 5990. В акта е било посочено, че е съставен на основание чл.2 ал.1 т.7 от Закона за общинската собственост. Това обстоятелство, се настоява, че определя правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск срещу О.В. за признаване на правата им на собственост. Ищците заявяват, че имотът не е бил общинска собственост, тъй като не е бил придобит от О.В. чрез „правна сделка, давност или по друг начин, определен със закон". Този имот, се излага, че е собственост на ищците, на основание чл. 79 от ЗС, т.е. на основание осъществявано владение единствено от ищците, при присъединяване владението на техните родители (до смъртта им), продължило непрекъснато, явно и необезпокоявано с намерение за своене повече от 10 години.

Изложеното, се настоява, че обуславя правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Ответникът О.В., в срока по чл.131 ГПК представя отговор и със същия изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Оспорват се с отговора наведените от ищцовата страна твърдения, като се считат същите за неоснователни и некореспондиращи по никакъв начин с реалната фггтическа обстановка. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона. Дейността по актуването на имотите има вътрешно-служебен характер и не засяга права или законни интереси на отделни граждани или организации.

Собствеността на О.В. върху процесния имот не възникна и не се погасява от тях. В настоящия счучай, се настоява, че няма правно значение моментът на съставянето на АОС, 2 тъй като О.В. е придобила правото на собственост върху имота ех lege. Съгл. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно основание за съставяне на АЧОС №*****г., общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, а именно - чл. 25. ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Съгласно цитираната разпоредба земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите и юридическите лица, са общинска собственост, като придобиването им става по силата на закона. В приложното поле на тази норма, според ответната страна, се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т.е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ. По отношение на имота, се настоява, че е приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗС, последна редакция ДВ, бр. 7/2018 г. мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Следователно ищците не са придобили имота на основание давностно владение с начало на владението повече от десет години до предявяване на иска.

Давност в тяхна полза, ответната страна сочи, че не тече до 31.12.2022 г., поради което до датата не е изтекъл поедвидения в чл. 79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Счита се от ответната страна, че не са налице визираните в чл. 79 от ЗС предпоставки за придобиване на собствеността върху имота по давност, както и че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което по пътя на главното и пълно доказване е установена собствеността на О.В. върху процесния имот. Сочи се, че след изменението на ЗСПЗЗ през 1999г., индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва с плана на новообразуваните имоти. Едва след неговото влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, се обособяват самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на вещни права, и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ. Следователно преди влизането в сила на въпросния план, спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права на основание, което се твърди, че се е осъществило след 1997г., респективно търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени.

При изложеното, се отправя искане за отхвърляне на предявената искова претенция и за присъждане на разноски в полза на ответната страна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл.

154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

3

В тежест на ищцовата страна, е да установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: -да установи при условията на пълно и главно доказване противопоставимо на ответната страна право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно основание.

В тежест на ответникът по делото, е да установи при условията на пълно и главно доказване, всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: - да докаже наличието на противопоставимо на ищ;ите право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно основание.

Видно от заключението на вещо лице Б. К. В., по допусната и извършена СТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от странтите по делото, първият кадастрален план за територията, в която попада процесния имот е КП землище *****, изработен и технически приет през 1960г. По този план процесният имот не е отразен с граници и площ. Той попада в имот с номер 153, за който в разписните листи към кадастралния план е отразено като вид и назначение на имота - „мера", като собственик „фондово", не е посочен акт за собственост. Следващият план за територията е кадастрален план „Теренът западно от *****", който е технически приет през 1979г. По този план е отразен процесния имот с номер ***. В кадастралния регистър за този имот е отразено - вид и назначение на имота - „лозе", като собственик е вписан И. Н. К., ", не е посочен акт за собственост. В Решение №*****г. на ПК гр.Долни чифлик/л.78/, имотът е описан с № *****, пасище, мера, площ от 2,677кв.м., четвърта категория, местност *****, по картата на землище с.*****, при граници: № *****. По скица №15-530058 от 14.06.2019г., издадена от Служба по ГКК-Варна, ПИ № ***** се намира в с.*****, местност *****, с площ 2677кв.м., с начин на трайно ползване: Пасище, № по предходен план *****, и съседи: ***** Сочи се от вещото лице, че през 1997г. е изработен и технически приет комбиниран план помощен кадастрален план на стари собственици и ползватели на местност *****. В този план е отразен имот *** по КП от 1979г., който попада в границите на стар имот 153. На листи 50, 51 и 52 по делото, са предоставени копия от помощния кадастрален план и изработените към него таблици за разпределяне на площите. По този план за имот *** е вписан И. Н. К., а за ПИ 153 - стари граници е записано „Фондово".

Посочено е, че с решение на Общински съвет № *****г., е одобрен околовръстния полигон на м. „*****" (територия по параграф 4 , ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ), като територията е включена в строителни граници на гр. Варна.

Със заповед на Областен управител № *****г. е одобрен план на новообразуваните имоти (ПНИ) на СО „*****" - строителни граници, в чиято територия попада процесния имот. По ПНИ процесния имот е отразен с номер ***, със същите площ и граници както е бил по КП от 1979г. В кадастралния регистър към ПНИ е вписан също И. Н. К..

Със Заповед *****г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, е одобрена кадастрална карта на район Аспарухово, гр. Варна, в който попада процесния имот. В ККР е интегриран 4

ПНИ на СО „*****".

По кадастралната карта процесния имот е с идентификатор *****. Със същата площ и граници както и по предходните кадастрални планове.

Към годината на одобряване на кадастралната карта, е бил вписан като собственик И. Н. К..

Към настоящия момент в кадастралния регистър за ПИ ***** е вписано както следва:

Собственици:

1. О.В., Няма данни за идеалните части, Акт за частна общинска собственост № *****г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА –ВАРНА.