Определение № 11454 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11454 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110153435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по искане на адв. М.Л., процесуален представител на ответницата В. М. Д., за допълване на решение от 23.02.2026 г. по гр.д № 53435/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта относно разноските за заповедното производство. Изложени са съображения, че с решението е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за исковото, но не и за заповедното производство. Отправя се искане в полза на адв. Л. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, изчислено на база сумата 450 лв.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който поддържа доводи за неоснователност на искането.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представянето на списък на разноските не е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се искане допълване, а не изменение на решението в частта за разноските, като единствено за пълнота следва да се посочи, че списък на разноските по чл.80 ГПК е представен към възражението по чл.414 ГПК/, поради което същото е процесуално допустимо.

С решение от 23.02.2026 г. по гр.д № 53435/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. М. Д.

1 искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че В. М. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, както следва: сумата 112, 48 евро (220 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.07.2022 г. за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 81, вх. 1, ет.

4, аб. № 374199, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 24.09.2025 г. до изплащане на вземането – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА; сумата 0, 54 евро (1, 05 лв.), представляваща мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 16.05.2024 г. – 23.09.2025 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.09.2025 г. по ч.гр.д. № 5698/2025 г. на РС-Плевен.

Ищецът е осъден да заплати на С. Й. Д., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 1, 17 евро адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото производство.

С постъпилото в срока по чл.414 ГПК възражение в заповедното производство по ч.гр.д. № 5698/2025 г. на РС-Плевен е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл.38 ЗА в полза на адв. Л. в размер на сумата 450 лв. Представен е договор за правна защита от 02.10.2025 г.

С оглед изложеното в полза на процесуалния представител на длъжника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното производство.

Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).

Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.

Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.

Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с 2 твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.

Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.

№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част относно разноските за заповедното производство, определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав, определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на договора за правна защита (02.10.2025 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в размер на сумата от 200 лв. (102, 26 евро).

С оглед изложеното в полза на адв. Л. следва да се присъди сумата 0, 04 лв. (0, 02 евро), съобразно частта от исковете, която се отхвърля като неоснователна. За частта, която се отхвърля като погасена чрез плащане в хода на процеса, както и за частта, която не се оспорва в заповедното производство, ответницата, респ. процесуалният й представител, няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, решение от 23.02.2026 г. по гр.д № 53435/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав в ЧАСТТА за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на адв. М.Л. Л., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 0, 02 евро адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3