Определение № 210 от 17.02.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Плевен, 17.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА в присъствието на прокурора И. Сл. И. като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20234430200388 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Първоинстанционният съд е сезиран с искане от РП-Плевен по реда на чл.64, ал. 1 от НПК да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо С. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Плевен - обвиняем досъдебно производство № ЗМ-85/2022г. по описа на Второ РУ-Плевен.

В съдебното заседание представителят на РП-Плевен поддържа изцяло така направеното предложение. Счита, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл.64, във вр.с чл.63 от НПК да бъде взета спрямо обвиняемия С. Д. Р. най – тежката мярка за неотклонение. Позовава се на събраните в досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, въз основа на които счита, че може да се направи обосновано предположение за авторството на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, както и реалната опасност обвиняемия да извърши ново престъпление предвид миналите му осъждания.

Обвиняемият С. Д. Р. се явява лично и със защитник адв. Б. П. от ***, който изразява становище, че не е основателно внесеното искане по реда на 1 чл.64 от НПК. Навежда доводи, че не са налице предпоставките на чл.63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като от доказателствата по делото не може да се направи обосновано предположение за авторството на извършеното престъпление и не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Моли съда да определи по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“.

Съдът, като съобрази събраните в досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, изложените в предложението доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

С постановление от 15.02.2023г. лицето С. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Плевен е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за това, че на 14.02.2023г. в гр.Плевен, /***/ държал, без надлежно разрешително съобразно закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, високо рискови наркотични вещества.

В хода на разследването като свидетели са разпитани В.Л.С., А.С.Д. и С. Г.Д..

Приобщени са като писмени доказателства по делото – протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика от 14.02.2023г.; фото албум от извършено претърсване и изземване от 15.02.2023г.; протокол за извършена физико-химична експертиза; протокол за оценка на наркотични вещества; електронна справка за съдимост с рег.

№230215005000077011 от 15.02.2023г. за лицето С. Д. Р. и характеристична справка.

Преценявайки горните обстоятелства съдът счита, че така внесеното от страна на РП-Плевен предложение по реда на чл.64 от НПК, е ОСНОВАТЕЛНО.

Разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предвижда мярка за неотклонение “Задържане под стража” да се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това му качество, както и съответното наказание за него да е “Лишаване от свобода” или друго по–тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност той да извърши ново 2 престъпление или да се укрие. До настоящия момент от събрания доказателствен материал по делото може да се направи напълно обосновано предположение, че обвиняемият Р. е автор на деянието, предмет на повдигнатото обвинение. Законодателят не изисква по категоричен начин да се установи деянието, дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението. В тази насока събраните доказателства, в това число показанията на свидетелите В.Л.С., А.С.Д. и С. Г.Д. и приобщените по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика от 14.02.2023г.; фото албум от извършено претърсване и изземване от 15.02.2023г.; протокол за извършена физико-химична експертиза; протокол за оценка на наркотични вещества; електронна справка за съдимост с рег.

№230215005000077011 от 15.02.2023г. за лицето С. Д. Р. и характеристична справка са достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Д. е автор на деянието. За престъплението по чл.198, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Следователно престъплението, за което е налице обосновано предположение, че е извършено от обвиняемия Р. е наказуемо с лишаване от свобода. Налице е и третата кумулативна предпоставка на чл.63 ал.1 от НПК, а именно, че доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление. За наличие на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето /например делото W. срещу Ш. на ЕСПЧ/, както и със строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време /делата Л. и Т. на ЕСПЧ/. От справката за съдимост се установява, че обвиняемият Р. е осъждан 18 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер. В конкретния случай се касае за извършено деяние, което се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, предвид на същественото засягане на особено важни и значими охраняеми обществени интереси, както и предвид условията на време, място и обстановка, и механизмът на извършването на деянието. Деянието е извършено само 30 дни след изтърпяването на наказание 2 години 6 месеца лишаване от свобода от обвиняемия С. Р.. Според съда съществува реална 3 опасност при налагане на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият Р. да извърши други престъпления. В този смисъл следва да се има предвид, че целите на мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, както и до ограничаване възможността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В конкретният случай са налице високи по интензитет опасности от укриване и от извършване на престъпление от страна на обвиняемия Р..

Следователно налице са всички кумулативни предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК и спрямо обвиняемия Р. следва да се вземе мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА спрямо обвиняемия С. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Плевен мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство № ЗМ-85/2022г. по описа на Второ РУ-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок от днес пред ПОС.

В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред ПОС в открито съдебно заседание на 21.02.2023г. от 14:00 часа, за която дата защитника и прокурора уведомени в днешното съдебно заседание, а обвиняемия да се призове от ОЗ “Следствени арести “ Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4