Определение № 243 от 22.05.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. В., 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20241300500138 по описа за 2024 година

Делото е образувано по възражение по частна жалба подадена от Н. Т.

Н. чрез адв. МТ-САК против разпореждането за издаване на изпълнителен лист № 528 /26.07.2023 по чгрд 496/23Г ПО ОПИСА НА ВРС,за обезсилване на същия и прекратяване на производството по делото.

Твърди,че за производството по чл.410 ГПК пред ВРС не е била уведомявана и не й е била връчвана заповедта за изпълнение, а е узнала за нея на 28.11.23г. след като е посетила банката си.В същия ден е посетила ЧСИ В. Т. и е разбрала,че срещу нея има образувано изпълнително дело и е била връчена ПДИ

Твърди,че поради невръчването на заповедта по чл.410 ГПК не е имала възможност да възрази и срещу вземането. Твърди,че не дължи сумата,за която е осъдена с изп. лист по гр.д. №496/23г. на ВРС , оспорва корекциите на сметките, представеният договор за общи условия, облигационните отношения между страните, поддържа възражение за погасяване на вземането по давност, не е ясно претендираните суми като размер и произхода им в изпълнителният лист.

Иска от съда да отмени разпореждането за издаване на ИЛ и да обезсили същия .

Ответната по жалба страна оспорва изцяло подадената частна жалба, като поддържа, че е неоснователна и следва да се остави без уважение.

1

От данните по делото във връзка с направените оплаквания в частната жалба съдът приема за установено следното от фактическа страна

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 407, ал.

1 ГПК и е процесуално допустима.

По настоящето делото е приложено ч. гр. д. № 496 по описа за 23г. на В.ски районен съд,, по което е издадена заповед № 269 от 22.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Е. МЗ“ ЕАД, ЕИК 130277958 срещу Н. Т. Н. , ЕГН : **********, за сумата от 1 515.65лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от

21.03.2023 .20 до изплащане на вземането, сумата 117.26 лева, представляваща лихва за период от 01.06.2022г. до 28.02.2023г., както и държавна такса в размер на 33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

На 26.07.2023г е издаден изпълнителен лист за процесните суми.

От длъжникът Н. Т. Н. , ЕГН : ********** е депозирано възражение по чл.423 ГПК, което е изпратено на ОС-В., като с определение № 51/29.01.2024г по в.чгр.д № 2/2024г., същото е прието за основателно, делото е върнато за приложение на чл.423 ал.4 и чл.415ГПК и възможността заявителя да предяви иск относно вземането си.

С определение № 201/07.02.2024 по ч.грд № 496/2023г ВРс е указал на заявителя да предяви иск за вземането си.

Искова молба от Е. МЗ“ ЕАД, ЕИК 130277958 срещу Н. Т. Н. , ЕГН :

********** е предявена и препис от същата е представена по делото.

По делото е и установено, че въз основа на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е издаден изпълнителен лист, във връзка с който е образувано изп. Дело № 329/2023г. По описа на ЧСИ В.Т. с район на действие ОС-В..

Съдът приема, че подадената частна жалба е неоснователна.

В настоящото производство по чл.407 от ГПК въззивният съд следва да извърши проверка за наличие на редовен от външна страна акт на заповедния съд, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. В предмета на проверката е дали има валидно от външна 2 страна изпълнително основание и представлява ли то изпълнителен титул по смисъла на чл.404 от ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е посочена изрично в чл.404, ал.1 от ГПК като изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издаден изпълнителен лист.

В хипотезата на производството по чл.410 ГПК, с последващо приемане на възражение по чл.423 ГПК от Окръжният съд, изпълнителното производство евентуално би следвало да се спре при условията на чл.420 ал.2 ГПК-чл.415 ал.2 ГПК, но не и да се отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Съдът служебно може да обезсили издадената Заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, единствено когато възражението е прието, при липса на предпоставките на чл.411 ал.2 т.4, 5когато длъжника няма постоянен адрес или седалище на територията на РБ, няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ.

Тези предпоставки не са налице, не се и поддържат в частната жалба, поради което същата е неоснователна.

С предишно определение, състав на ВдОС е приел възражението по чл.423 ГПК за основателно, установявайки , че са налице предпоставките на ал.1 При уважено възражение , изпълнението по издадената заповед по чл.410 ГПК се спира при условията на чл.423 ал.2 ГПК.

В настоящето производство Съдът не е сезиран с искане по чл.423 ал.2 ГПК, отделно от това с определение № 202/07.02.2024г, ВРС се е произнесъл относно принудителното изпълнение по изп. Дело № 329/23г. На ЧСИ В.Т. и длъжника е уведомен на 18.03.2024г., чрез адв.-пълномощника си.

С оглед горното, ВдОС намира искането за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, обезсилване на същия и прекратяване на производството по делото за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Постановеното определение е необжалваемо поради следното :

Извод за касационна необжалваемост на въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане по молба за издаване на изпълнителен лист, се извежда и от систематичното място на Глава Двадесет и втора от ГПК „Касационно обжалване”. То е в Част Втора „Общ исков 3 процес”, като в случаите, при които законодателят е предвидил касационно обжалване на постановени актове в съдебни производства, различни от исковото, тази възможност е указана изрично. В такъв смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС и към т.3 от ТР № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНА ЖАЛБА ОТ Н. Т. Н. , ЕГН :

********** със съдебен адрес : гр.София, ул.”Пиротска “ № 5 ет.4 офис 26 против разпореждането за издаване на изпълнителен лист № 528 /26.07.2023 по чгрд 496/23Г ПО ОПИСА НА ВРС,за обезсилване на същия и прекратяване на производството по делото като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4