Решение № 929 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 12.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 5895/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, подсъдимият Н. Г. В. е признат за невинен в това, че на 25.04.2018 г. в гр. София от апаратна стая на асансьор, намираща се в жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ****, отнел чужда движима вещ – един брой инвертор за асансьор на стойност 720 (седемстотин и двадесет) лева, от владението на Н., В., М.С.Р., В., И. А. Б., М.К.М., И. Т. Ш., А. Н. Ж., С.А.М., В.П.М., В.С.Р., М.Д.Г., С.Н.Г., Ю.К.К., Т. Н. Е., В.Й.Н., Н. В. Ш., Ц.Н.Ц.,

В.И.Б., В. Е.Е., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице.

СГС е сезиран и с въззивна жалба от частните обвинители Н. Ж., В. Ж.а и В.Г..

В същата се релевират доводи за неправилност на присъдата, поради което се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

1

Повереникът на частните обвинители по същество доразвива доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, като моли съда за отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в осъществяването на вмененото му с обвинителния акт престъпление.

Частните обвинители Н. Ш., И. Ш. и И. Б. посочват, че не са били свидетели и не могат да кажат нищо повече от вече заявеното, както и че нямат допълнителни искания.

Защитникът на подсъдимия излага съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което пледира за потвърждаване на оправдателната присъда като правилна.

В своя защита подс. Н. В. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивните протест и жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени източници. След техния анализ въззивният съд прие следното:

Подсъдимият Н. Г. В. е роден на **** г. в гр.София, българин, български гражданин, с висше образование, осъждан, неженен.

През 2017 г. свидетелите Н. Ж., В. Ж.а, М.Р., В.Г., И. Б., М.М., И. Ш., А.-М. Ж., С.М., В.М., В.Р., М.Г., С.Г., Ю.К., Т. Е., Н. Ш., Ц.Ц., В.Б., В. Е. притежавали недвижими имоти в сграда, намираща се в гр. София, бул. ****.

Във входа на сградата имало монтиран електрически пътнически асансьор с товароподемност 320 кг., който се нуждаел от ремонт, за да работи правилно. Поради това на 15.07.2017 г. между етажната собственост с адрес гр. София, бул. ****, представлявана от св. Н. Ж., в качеството на възложител, от една страна, и „М.Л.“ ЕООД, представлявано от Д. В.а, в качеството на изпълнител, от друга страна, бил сключен договор за преустройство на асансьора, монтиран и работещ в сградата на ЕС, както и за гаранционна поддръжка в договорен между страните гаранционен срок.

Срокът за преустройство на асансьора бил 20 работни дни, считано от датата на подписване на договора, а договорената цена за извършване на услугата била в размер на 2800 лева без ДДС, която да бъде изплатена на шест равни месечни погасителни вноски по 200 лева всяка, платими до пето число на всеки календарен месец.

Гаранционният срок на съоръженията и на монтажа им бил 24 месеца и започвал да тече от датата на Авизо готов асансьор от „М.Л.“ ЕООД. По това време подс. Н. В. работел като главно техническо лице по контрол и поддръжка на съоръжения с повишена опасност към „М.Л.“ ЕООД и той бил отговорен за поддръжката на асансьора.

През м. август 2017 г. св. В.Г. била избрана за домоуправител на етажната собственост с адрес гр. София, бул. ****.

На 10.08.2017 г. между етажната собственост с адрес гр. София, бул. ****, представлявана от домоуправителя – св. В.Г., в качеството на възложител, от една страна, и „М.Л.“ ЕООД, представлявано от Д. В.а, в качеството на изпълнител, от друга страна, бил сключен договор за извършване на абонаментно обслужване. Предмет на договора бил поддържане, преустройство, ремонт и модернизация на асансьора, монтиран на адреса на етажната собственост. Възнаграждението за абонаментното обслужване било определено в размер на 50 лева месечно без ДДС, платимо до пето 2 число на всеки календарен месец.

На 18.09.2017 г. бил съставен протокол към договора за преустройство от 15.07.2017 г., в който било отразено, че домоуправителят е констатирал радиален луфт от втулката на висящия ротор на асансьора, което разминава магнитното поле между статор и ротор и двигателят губи мощност. В протокола било описано, че „М.Л.“ ЕООД предлага на етажната собственост да се смени честотният регулатор по офертата за преустройство на асансьора от 5,5 KW Електроинвент на 7,5 KW Elektroinvent serial № 71017, поради което към цената на договора били добавени 1000 лева без ДДС. Записано е, че до този момент по договора са били изплатени 1600 лева, като оставала дължима сума в размер на 2200 лева без ДДС. Протоколът бил подписан от представител на „М.Л.“ ЕООД и от домоуправителя на ЕС.

На 18.01.2018 г. между етажната собственост с адрес гр. София, бул. ****, представлявана от домоуправителя – св. В.Г., и „НБ Л.“ ООД, представлявано от управителя М.Д., бил сключен договор за извършване на технически надзор на притежавания и стопанисван от етажната собственост асансьор, съгласно изискванията на Закона за техническите изисквания на продуктите и съответните наредби за безопасната експлоатация и технически надзор на СПО, посочени в наредбата по чл. 31 от ЗТИП.

През м. април 2018 г. живущите във входа установили, че асансьорът не работи.

Тогава домоуправителят – св. В.Г., установила, че вратата на мазето е отворена и от асансьорното помещение липсва инверторната част на асансьора, за което уведомила св. Н. Ж..

На 26.06.2018 г. свидетелите Г. и Ж. подали жалба в 03 РУ – СДВР срещу подс.

Н. В., който извършвал техническата поддръжка на асансьора.

На 18.07.2018 г. св. И. Б. превел по сметката на „М.Л.“ ЕООД сумата от 200 лева, като във вносната бележка като основание за плащането било вписано:

„обслужване на асансьора за бул. Ив. И. 90 ян. до април 2018 г.“. На 20.07.2018 г. св. Б. превел по сметката на „М.Л.“ ЕООД сумата от 40 лева, като във вносната бележка като основание за плащането било вписано: „абонамент за обслужване на асансьор от м. януари до м. април“.

След това бил подаден иск срещу етажната собственост, въз основа на който било образувано гражданско дело, като била заявена претенция, че за периода, в който асансьорът не е работел, същият е бил технически обслужван и поддържан от „М.Л.“ ЕООД, поради което се претендирало изплащане на определена парична сума за тази поддръжка. Искът бил отхвърлен от съда като неоснователен.

Пазарната стойност на инкриминирания инвертор за асансьор към датата на деянието е в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева. Минималната работна заплата за страната към тази дата била в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателствени материали и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Въззивният съд, подобно на първостепенния, не споделя изложеното от прокуратурата становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

На първо място, от събрания по делото доказателствен материал не се 3 установява деянието да е извършено на 25.04.2018 г., тъй като от показанията на св.

В.Г. се изяснява, че е установила липсата на инвертора на асансьора през м. април 2018 г., без да посочва конкретна дата, като никой от съседите не е уведомил своевременно органите на реда, респ. не е извършен оглед на местопроизшествие и не е изготвян фотоалбум. В подадения на 26.06.2018 г. от св. Г. сигнал до 03 РУ – СДВР също не се посочва времето на извършване на кражбата, а се излага, че извършител е подс. В. който до края на м. май не е върнал процесния инвертор.

Също така настоящата инстанция споделя становището на СРС, че предметът на престъплението – процесния инвертор на асансьор, не е достатъчно ясно и конкретно индивидуализиран в обвинителния акт, тъй като, от една страна, не е посочена марката на асансьора и неговите технически характеристики, а от друга – не е посочен вида, модела, мощността на самия инвертор. Посочена е единствено неговата стойност, която се установява от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза.

На следващо място, нито един от разпитаните свидетелите не заявява, че лично е възприел подс. Н. В. да е отнемал инвертора на асансьора. Единствено св. В.Г. заявява, че подс. В. е признал пред нея, че е взел тази част, а св. И. Б. твърди, че подсъдимият му казал, че това му е обичайна практика – когато етажната собственост не си плаща, си прибира частта. В показанията си св. Н. Ж. посочва, че от св. Г. знае, че подсъдимият е отнел процесната част от асансьора. Така основното доказателство в подкрепа на обвинителната теза е самопризнанието на подсъдимия, направено пред свидетелите В.Г. и И. Б., без подсъдимият да има съответното процесуално качество по НПК. Както правилно е приел и първоинстанционният съд това извънпроцесуално самопризнание няма доказателствена стойност, а показанията на свидетелите в тази насока не могат да бъдат основание за обосноваване на извод за виновност на подсъдимия, защото по съществото си възпроизвеждат направеното самопризнание.

Единственият законосъобразен начин да бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е при даване на обяснения от подсъдимия и спазване на разпоредбата на чл. 115 от НПК и при гарантиране на правото му на защита. В тази връзка следва да се отчете, че в разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие подсъдимият изрично отрича да е вземал каквито и да било части от процесния асансьор.

Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съдът правилно е извел правните си изводи, че липсват категорични доказателства за осъществен от подс. Н. В. състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, който извод се споделя и от въззивната инстанция.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимият е осъществил деянието, предмет на обвинителния акт.