Решение № 6752 от 10.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6752 гр. София, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110141638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. Д. З., уточнена с молба с вх.

№********/23.02.2026г., с която при условията на обективно съединение срещу „*********“ ЕАД са предявени:

1. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 2, т.20 ЗЗПотр., за приемане за установено, че клаузата по т. 7 от Приложение № 1 към договор № ********/04.07.2016г., предвиждаща едностранна промяна на МАТ от страна на мобилния оператор чрез индексиране със средногодишния индекс на потребителски цени за предходната година, само в случаите, че същият е равен или по-голям от 1 %, е нищожна като неравноправна клауза в потребителски договор

2. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за сумата от 2,76 лева с равностойност 1,41 евро, представляваща сбор от недължимо платените суми за МАТ за периода от 16.01.2025г. до 15.04.2025г. по фактура № *********/19.02.2025г., фактура № ********/10.03.2025г. и фактура № **********/17.04.2025г., съгласно издадената по ч.гр.д. № *********/2025г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор №******** от 04.07.2016г. с предмет доставката на услугите цифрова телевизия и интернет срещу месечно възнаграждение от 27,99 лв. При сключване на договора получил екземпляр от Приложение №1 – Общи условия, в което на стр. 7 в т. 7 било предвидено правото на мобилния оператор едностранно да променя размера на месечната абонаментна такса (МАТ). Видно от начислените суми по издадените фактура № *********/19.02.2025 г., фактура № ********/19.03.2025 г. и фактура № **********/17.04.2025 г. за предоставяне на услуга по Договор № ******** от 04.07.2016 г. мобилният оператор увеличил едностранно размера на месечната такса за периода от 16.01.2025г. до 15.04.2025г. с по 0,92 лв. на месец или общо 2,76 лв. за целия период. Твърди, че цитираната клауза от общите условия била нищожна, тъй като била неравноправна, защото въвеждала възможност само за увеличаването, но не и за намалението в месечната такса в хипотезата на отрицателен инфлационен индекс. Освен 1 това, не била разписана ясна методиката на увеличението. Ето защо счита, че с надплатените 2,76 лв. в погашение на едностранното увеличение на месечната такса по трите фактури за периода от 16.01.2025г. до 15.04.2025г. ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка. При тези съображения иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски и законна лихва върху вземането по заповедта за изпълнение от датата на подаване на заявлението за издаването й.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*********“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че между страните е нА.це договорно правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание, включително, че увеличил едностранно месечната абонаментна такса за исковия период по цитираните от ищеца фактури със сумата от общо 2,76 лв. Излага съображения, че клаузата за индексация на месечната такса по т. 7 от приложимите между страните общи условия е законосъобразни и равноправна, като същата не противоречи на българското и европейското законодателство. Намира, че процесната клауза е надлежно формулирана в договорите и ОУ на абонатите, по ясен и прозрачен начин, като реферирала към официален и леснодостъпен ценови потребителски индекс, приеман и публикуван от национален орган. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Позовава се на разпоредбата на чл. 144, ал. 4 ЗЗП. Прави и сравнителен анА.з на практиката за индексация на мобилни оператори, действащи в останА.те страни - членки на ЕС. Противопоставя се на ищцовото твърдение, че клаузата за индексация е неравноправна, тъй като е предвидена единствено възможност за нарастване на цената. Счита, че така формулирана, клаузата слага ограничения за оператора, тъй като при инфлационен индекс под 1% спрямо предходната година, операторът се ангажирал да не изменя ценовите условия по договора. Твърди, че мотивиран единствено от проклиентската си политика издал кредитни известия по всяка от трите фактури на обща стойност 2,76 лв., с които били погасени нововъзникнА. задължения по партидата на абоната. Иска от съда да отхвърли предявените искове, като претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на иска:

В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане други искове на ищеца, в т.ч. и по чл.210, ал.1 ГПК/т. 11.б. от Тълкувателно решение № 4/2013г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Република ******/.

Видно от приложеното ч. гр. д. № *********/2025г. по описа на Софийски районен съд, по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „*********“ ЕАД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил иска си в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК.

Предвид изложеното за ищеца е нА.це правен интерес от търсената защита, а с оглед на идентитета между вземането по исковата молба и по заповедта за изпълнение предявените искове са процесуално допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на предявения иск за прогласяване за нищожна поради неравноправност на атакуваната договорна клауза следва да бъде установено кумулативно следното: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена /по арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП/; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя.

2

С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, поради което и в негова доказателствена тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

С доклада по делото, прието без възражения, като безспорни и ненуждащи се от доказване в отношенията между страните са отделени следните обстоятелства: възникването и съществуването на твърдяното договорно правоотношение между страните с източник договор № ********/04.07.2016г. с предмет доставката на услугите фиксиран интернет и цифрова телевизия, едностранното увеличение в размера на месечната абонаментна такса за исковия период от 16.01.2025г. до 15.04.2025г. със сумата от общо 2,76 лв., намерило отражение в издадените фактура

№

*********/19.02.2025г., фактура

№

********/10.03.2025г. и фактура № **********/17.04.2025г., както и плащането на сумите по трите фактурата от страна на ищеца, част от които е исковата сума. На основание чл. 153 ГПК отделените за безспорни факти следва да се приемат за доказани по делото. Същите се установяват и от приетите по делото доказателства.

Спорът между страните е концентриран преди всичко около въпроса дА. клаузата по т. 7 от Приложение № 1 към договора е неравноправна и като такава нищожна.

Видно от представеното по делото Приложение № 1 към договор № ********/04.07.2016г. в т. 7 от същото между страните е уговорено, че "*********" ЕАД има право да променя МАТ веднъж годишно, но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора по отношение на услугите в това приложение, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%, като индексирания МАТ е основа за извършване на индексация през следващата година. Посочено е, че информация за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането Съгласно константна практика на ВКС, обективирана в решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, договорна клауза е неравноправна при нА.чието на следните предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.

На първо място, не е спорно, че посочената клауза не е индивидуално уговорена, а е типова клауза в потребителски договор, която е едностранно наложена от кредитора. Поради това посочената клауза подлежи на проверка за неравноправност, доколкото не е нА.це изключението, предвидено в чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможността за намаляване на същата, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на 3 търговеца. При силни инфлационни процеси индекса на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя /решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК, решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК и др. / Ето защо и доколкото оспорената клауза предвижда единствено възможност за индексира чрез увеличение с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, но не и намаление, то клаузата е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност.

Така уговорената клауза създава значителна неравнопоставеност относно правата и задълженията на страните във вреда на потребителя предвид възможността потребителят да бъде задължен да заплаща необосновано висока цена за договорената услуга през продължителен период от време/ Решение № 4152 от 30.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 1080/2025 г./

Горните изводи не се разколебават и от представения от ответника сравнителноправен анА.з, в който тезата му за равноправност на атакуваната клауза не намира опора, а по-скоро прави впечателние тенденцията за отмяна или ограничаване на възможностите за индексация на цените на телекомуникационните услуги в повечето държави. В случаите, в които е предвидена такава практика, равнопоставеността на потребителите в преобладащата част от разгледаните примери, се гарантира с реципрочност при дефлация, по-висок процент на релевантната инфлация (над 3 %), допълнителни изисквания за продължителност на срока на договора и/или индивидуално договаряне.