Определение № 4763 от 19.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4763 гр. Варна, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502338 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №64762/31.08.2023г. на „Лено” АД, ЕИК 203217465, със седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе” №96, ет.7, против Определение № 9787/17.08.2023г. по ч.гр.д. №16799/2022г. по описа на ВРС, 42 състав, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело №469/2023г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. №719 в КЧСИ с район на действие ВОС по отношение на длъжниците ЕТ „Амбитус- Д. Щ.”, Д. И. Щ. и Н. А. Щ. на осн. чл.420 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Поддържа, че едноличният търговец не е представил доказателства, че не дължи вземанията, нито гаранция. Обръща внимание, че заемополучателят е търговец по сключена търговска сделка и не може да се ползва от нормата на чл.420, ал.2, т.3 ГПК, приложима само за потребители. Твърди, че длъжникът има сключени с частния жалбоподател два договора за заем от 2018г., като е в забава и по двата. Счита, че длъжникът злоупотребява с процесуални права, като представя платежни нареждания и по другия му кредит и за период преди забавата. Още веднъж жалбоподателят настоява за търговския характер на договора за заем, тъй като служи за оборотни средства. В заключение счита, че не е изпълнено нито едно изискване на нормата на чл.420 ГПК, което да обоснове законосъобразно спиране на изпълнението, както и че оставянето в сила на първоинстанционния акт би довело до предрешаване на правния спор по същество. Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторени разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЕТ „Амбитус- Д. Щ.” и Н. А. Щ., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Поддържат, че законодателят не прави изключение във вида на правоимащите молители и тахното качество. Сочат, че заглавието на договора за заем е само за 1 удобство, а видно от съдържанието на същия, не се извършва кредитиране с цел осъществяване на търговска дейност по занятие, а погасяване на задължения към държавни и частни институции. Твърдят, че не е за пренебрегване фактът, че като солидарни длъжници са включени физически лица. Настояват, че приложените от тях платежни документи доказват изплащане на вземането. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски по чл.38 ЗАдв.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по №16799/2022г. по описа на ВРС, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, подадено от „Лено” АД, ЕИК 203217465, със седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе” №96, ет.7, срещу длъжник ЕТ „Амбитус – Д. Щ.”, ЕИК 205107015, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Св. Димитър Солунски” № 33.

Заявлението е уважено, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните вземания: сумата от 3897,04 евро (три хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и четири евроцента) – предсрочно изискуема главница по Договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 5977 от 21.09.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 5313/21.09.2018 г. на Борис Василев, нотариус в район РС - Варна, с рег. № 124 на Нотариалната камара; сумата от 680,78 евро (шестстотин и осемдесет евро и седемдесет и осем евроцента), представляваща падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план от Договора, дължима за периода от 22.05.2022 г. до 21.11.2022 г. съгласно чл. 2.3., (a) и (b) от Договора; ведно със сторените по делото разноски.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, както и е постъпила молба по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението от длъжника по заповедта за изпълнение, както и от ипотекарния длъжник Н. А. Щ., срещу който също е насочено принудителното изпълнение, видно от материалите по заповедното производство. Молбата е обоснована с наличие на всички хипотези на чл.420, ал.2 ГПК.

Сключеният договор за кредит е определен като „Бизнес кредит“ с главен длъжник търговец, поради което по отношение на длъжника едноличен търговец не може да бъде направен извод за наличие на качеството „потребител“ по смисъла на чл.420, ал.2, т.2 и 3 ГПК, а оттам и понастоящем приложимост на потребителска закрила по отношение на процесния договор и спиране на изпълнителното производство на тези основания.

Към молбата по чл.420 ГПК обаче са представени платежни нареждания за погасяване на суми от Д. И. Щ. към кредитора „Лено“ АД, описани по дати и стойност в обжалвания първоинстанционен акт в общ размер от 13 035 лв. В представените вносни бележки като основание за внасяне на сумите е посочено, че са по „договор 5977“, какъвто е номерът именно на договора, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение.

2

Оплакванията на частния жалбоподател, че плащанията са извършвани и по втори договор за кредит не са подкрепени с доказателства, поради което към настоящия момент не може да бъде направен извод, че плащанията касаят и друг договор.

Така представените доказателства от длъжниците за извършени плащания съставът на въззивния съд намира, че попадат в хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК. В рамките на производството по чл.420 ГПК не може да се разреши по безспорен начин въпросът за дължимостта на заявеното вземане. При наличие на подадено възражение, спорът се пренася и ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо в исковото производство. За целите на производството по спиране на изпълнението, предмет на чл.420 ГПК, от значение е дали са представени писмени доказателства, които могат да направят вероятен извод за недължимост на вземането на заявителя. В случая е отправено в срок искане за спиране, като са представени писмени доказателства за заплащане на сума, покриваща вземанията на кредитора по представения погасителен план за главница и договорна лихва до датата на подаване на заявлението, поради което е изпълнена хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК, обосноваваща спиране на започнатото принудително изпълнение.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, отправеното искане и представените доказателства, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв, в полза на адвоката на въззиваемите страни следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания общ размер от 500лв. /по 250лв. за всеки въззиваем/, който размер е под минималния, определен по реда на Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9787/17.08.2023г. по ч.гр.д.

№16799/2022г. по описа на Районен съд - Варна, 42 съдебен състав.

ОСЪЖДА „Лено” АД, ЕИК 203217465, със седалище гр. София, бул.

„Цариградско шосе” №96, ет.7, да заплати на адв. П. Й. Н. от ВАК, служебен адрес ************************, сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3