Решение № 8695 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8695 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110105145 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. К. срещу П. П. К., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 04.12.2000 г. е придобил изключителното право на собственост върху недвижим имот: апартамент № 6, с кадастрален идентификатор № ***, находящ се в гр. С., ***, блок № 1, вход Б, етаж № 3, със застроена площ 55,74 кв. м., заедно с 8,347 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Посочва, че на 14.07.2001 г. е встъпил в граждански брак с О. И.а Е., а на 30.11.2001 г. е роден П. П. К. - настоящият ответник и син на ищеца. Твърди, че на 01.02.2016 г. с решение по гр. д. № 12303/2015 г. по описа на СРС, 80 състав, e прекратен бракът между него и О. И.а Е., родителските права върху сина им П.

П. К. са предоставени на О. И.а Е., на която е предоставено и ползването на семейното им жилище, до навършване на пълнолетие на П. П. К.. Посочва, че на 30.11.2019 г. ответникът е навършил пълнолетие, с което е отпаднало законовото основание за ползване на недвижимия имот, собственост на ищеца, но ползването е продължило неправомерно от страна на О. И.а Е. и ответника, въпреки поканите за освобождаване на имота. Твърди, че в периода 01.12.2019 г. – 18.05.2023 г. правил многократни безрезултатни опити да възстанови владението си върху имота, като с решение № 13342/23.11.2022 г. по гр. д. № 162566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът установил със сила на присъдено нещо, че ищецът е изключителен собственик на имота и че ответникът го владее без правно основание. Въз основа на образувано изпълнително дело № 1891/2023 г. по описа на ЧСИ М.Б. бил извършен въвод във владение на П. К., което било удостоверено с нарочен протокол от 18.05.2023 г. Твърди, че от момента на навършване на пълнолетие от страна на П. К. до 1

18.05.2023 г. ищецът е бил лишен от правото на ползване на имота, за което му се дължи обезщетение за лишаване от ползване. Сочи, че с решение № 13342/23.11.2022 г. по гр. д. № 162566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът е уважил частично заведения иск от ищеца по чл. 59 ЗЗД спрямо настоящия ответник и го е осъдил да заплати сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за ползване, без основание, на 1/2 част от недвижимия имот.

Твърди, че е упоменал, че размерът на вземането, което претендира от ответника, възлиза на по-висока стойност, а именно 3 496 лв., равняваща се на ползването без основание на 1/2 от недвижимия имот за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. Посочва, че претендираното обезщетение е изчислено на база на средните пазарни цени на сходни предлагани в района на местонахождението на недвижимия имот имоти. Посочва, че в решение № 13342/23.11.2022 г. по гр. д. № 162566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът е определил месечна наемна цена в размер на 370 лв. за целия недвижим имот, която цена е необективна.

Счита, че му се дължи обезщетение над вече присъдения размер от 200 лв., частично от 3 496 лв., за лишаване от правото да ползва имота за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. в размер на 5 877,50 лв. С оглед гореизложеното моли съда да осъди П. П. К. да заплати на ищеца горницата над вече частично присъденото обезщетение за ползването без основание на 1/2 от процесния апартамент № 6, с кадастрален идентификатор № ***, находящ се в гр. С., ***, блок № 1, вход Б, етаж № 3, със застроена площ 55,74 кв. м., считано от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., в размер на 5 877,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1 699,53 лв. за периода от 23.06.2021 г. до 26.01.2024 г. Претендира разноски.

В срока чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.

Твърди, че в предходното производство претендираната от ищеца сума е била в размер на 3 496 лв., като за разликата над тази сума до претендираната в настоящото производство такава е налице нов иск, който подлежи на самостоятелно доказване. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 03.12.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск за главница, чрез неговото намаляване от сумата от 5 877,50 лв. до сумата от 5 543,50 лв., като на основание чл. 233 ГПК производството по делото е прекратено за разликата над 5 543,50 лв. до 5 877,50 лв., както и е допуснато изменение на размера на предявения иск за мораторна лихва, чрез неговото намаляване от сумата от 1 699,53 лв. до сумата от 1 602,95 лв., като на основание чл. 233 ГПК производството по делото е прекратено за разликата над 1 602,95 лв. до 1 699,53 лв. Определението е влязло в сила на 11.12.2025 г., тъй като не е обжалвано от страните.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде доказан следният фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти и липса на друга правна възможност за ищеца да защити правата си. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот без основание. Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика вземането за обезщетение по чл.

59 ЗЗД възниква от деня на имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респ. да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл. 59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ, като по делото следва да е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарния наем за процесния имот, който би се получил за спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.

По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че е собственик на апартамента, че през процесния период апартаментът е ползван от ответника, който вследствие на това се е обогатил със стойността на средния му пазарен наем за сметка на обедняването на ищеца, както и размера на дължимото обезщетение.

По направеното възражение за погасяване на задължението по давност в тежест на ответника е да докаже кога давността е започнала да тече, а в тежест на ищеца е да докаже, че същата е била спирана и прекъсвана по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа или че имотът е ползван на валидно правно основание през исковия период.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото, приет без оспорване от страните, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е едноличен собственик на процесния апартамент, както и че през исковия период – от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. имотът е ползван от ответника.

3

По делото е прието за послужване гр. д. № 62566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав.

С решение № 13342/23.11.2022 г. по гр. д. № 62566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3065/28.02.2023 г., е признато за установено по отношение на О. И.а Е., ЕГН **********, че П. П. К., ЕГН ********** е собственик на апартамент № 6, находящ се в гр. С., с кадастрален идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район „П.“, ***, жилищна сграда – бл. № 1, вх. Б, на трети етаж, състоящ се от две стаи с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 55,74 кв. м., при съседи: изток: фасада, запад – ап. 5, и стълбище, север и юг – фасада, заедно с избено помещение № 10, с площ 12,24 кв. м., при съседи: мазе на ап. 1, мазе на ап.

5, фасада и коридор, заедно с таванско помещение № 12 с площ 19,32 кв. м., при съседи: фасада, стълбище и таван на ап. 3 и фасада, заедно с 8,347 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, като основание чл. 108 ЗС О. И.а Е., ЕГН ********** е осъдена да предаде на П. П. К., ЕГН ********** владението на описания недвижим имот; осъдена е О. И.а Е., ЕГН ********** да заплати на П. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 3 496 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 1/2 част от недвижим имот апартамент № 6, находящ се в гр. С., район „П.“, ***, жилищна сграда – бл. № 1, вх. Б, ет. 3, за периода от 30.11.2019 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над 3 496 лв. до пълния предявен размер от 6 070,44 лв.; отхвърлен е предявеният от П. П. К., ЕГН ********** против О. И.а Е., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв., като част от сумата от общо 3 035,22 лв., представляваща обезщетение за 1/2 част от 1/2 част от ползваната от сина им П.

П. К. жилищна площ от недвижим имот - апартамент № 6, находящ се в гр. С., район „П.“, ***, жилищна сграда – бл. № 1, вх. Б, ет. 3, за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., както и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв., като част от сума в общ размер на 295,12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 200 лв., като част от сумата от общо 3 035,22 лв., за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. Със същото решение е осъден П. П. К., ЕГН ********** да заплати на П. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 200 лв., част от сумата от общо 3 496 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 1/2част от недвижим имот - апартамент № 6, находящ се в гр. С., район „П.“, ***, жилищна сграда – бл. № 1, вх. Б, ет. 3, за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв., част от сума в общ размер на 590,24 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване на 1/2 част от процесния недвижим имот за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г.