Определение № 2078 от 25.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2078 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501790 по описа за 2024 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Сити кеш“ ООД, чрез адв. Хр.М. против Определение № 5120/ 24.04.2024г. по гр. д.№ 8922/ 2023г. по описа на ПРС – VIII гр.с., с което искането на жалбоподателя по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение е оставено без уважение. Изложени са съображения във връзка с присъждането и определяне размера на възнаграждението по чл.38, ал.1 ЗА.

Постъпил е писмено отговор от ответника по частната жалба Д. Р. Н., представляван от ЕАД Е.И., булстат 180978004, съдебен адрес гр. ............................ , в който отговор по мотивирани съображения се иска да се остави без уважение частната жалба и се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, явява се процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Жалбоподателят намира, че не е отчетено от районния съд обстоятелството за имущественото състояние на ищеца с данни за материална затрудненост, поради което е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК, както и били образувани дела няколко идентични дела с възлагане в тежест на ответника в тежест прекомерен размер на разноски по делата, по които са присъждани такива при условията на безплатна правна помощ.

Главният правен спор по делото пред първоинстанционния съд е по искане на ищеца прогласяване нищожност на клауза по чл.11 от договор за кредит от 28.11.2022г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните 1 изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. представлявалият страната по делото безплатно, в полза на която страна е правния резултат по делото, да се присъди възнаграждение при определени от разпоредбата предпоставки – оказване на безплатна помощ на някое от предвидените в закона основания и наличието на основание за осъждане на насрещната страна за раезноски.

В случая спор по тези законови предпоставки не е налице. Правоотношението , което възниква между страните по договора за безплатна правна помощ по чл.38 ЗАдв е договорно, поради което не се намира от преобладаващата съдебна практика съобразно уредбата на цитираната изрична разпоредба по чл.38 ЗА извършването на преценка от страна на съда при разпределение на отговорността за разноските. В тази насока Определение № 2371/ 04.08.2023г. по гр.д.№ 4807/ 2022г. на ВКС – I ГО, а именно в което е прието, че е „Налице практика на ВКС, изразено в определения по чл.274, ал.3 ГПК, според която наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос, единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е Определение № 643/ 7.12.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022г, I ГО и цитираната в него многобройна практика на ВКС по този въпрос.“и

По така изложените от преобладаващата съдебна практика съображения, възприети от настоящия въззивен състав и по други аналогични правни спорове във връзка с приложението на чл.38 ЗА, наведените от жалбоподателя доводи и оплаквания стоят извън предмета на обсъждане, дължим от съда, поради което се явяват ирелевантни и като такива неоснователни.

Обжалваното определение ще се потвърди като правилно и законосъобразно и поради неоснователност на частната жалба. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5120/ 24.04.2024г. по гр. д.№ 8922/ 2023г. по описа на ПРС – VIII гр. с., с което искането на жалбоподателя „Сити кеш“ ООД,ЕИК: 202531869, чрез адв. Хр. М. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение е оставено без уважение, като 2 неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3