Решение № 348 от 12.05.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Горна Оряховица, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120100661 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.28 и сл. ЗЗДет.

Образувано е по искане от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. (подолу ДСП – С.) за настаняване на малолетния Е. Ю. М., роден на ...... в семейната среда на бабата и дядото по майчина линия – Ю. Й. Я. и С. С. Я.. В молбата е изложено, че със Заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-008/22.02.2023 г. на Директор на ДСП – С. спрямо детето е предприета временна мярка за закрила с такова съдържание, поради това, че майката на детето М. С.ва С.а е била убита, за което е задържан бащата Ю. М. С.. Твърди се, че според подадения сигнал на 07.02.2023 г. в с.Б., община П., той я е пребил до смърт в присъствието на Е. и другите им две деца. С цел децата да се откъснат от средата и населеното място, в което се е случила трагедията, са настанени по административен ред в семейната среда на прародителите по майчина линия, живущи в с.А.. Сочи се, че предприемане на такава мярка за закрила би била в най-добър интерес на детето Е..

Особеният представител на детето адв.Л. Н.-К. – ВТАК заема становище за основателност на искането и моли за уважаването му.

Аргументира осъществяването на предпоставките за настаняване на детето извън семейството с извършеното престъпление и счита, че предприетата по административен ред мярка отговаря в най-голяма степен на интереса на Е., тъй като бабата и дядото по майчина линия осигуряват всичко необходимо за задоволяване на потребностите му и той се чувства спокоен в семейната им среда.

1

Бащата на детето Ю. М. С. изразява становище, че за Е. и другите две деца би било най-благоприятно да бъдат настанени при неговите родители.

Посочва, че родителите на майката нямат подходящи битови условия и възможности за отглеждане на децата, нито имат финансови средства за това.

Посочва, че жилището е неподходящо, в т.ч. и в него живеят общо девет човека и стаите са много малки, както и че не могат да разчитат на постоянна финансова помощ от децата си. Изтъква и неразбирателствата им с майката на децата. От друга страна посочва, че родителите му имат голяма двуетажна къща и имат доходи, включително им помагат финансово. Посочва, че предпочита децата му да живеят в чужбина.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 303/04.10.2019 г. на Община Велико Търново, Е. Ю. М. е роден на ...... и негови родители са М. С.ва С.а и Ю. М. С.. Детето живяло заедно с родителите, по-големия си брат Аркан и по-малката си сестра Я. в с.Б., община П., откъдето е и семейството на бащата. Той и повечето негови роднини, в т.ч. и родителите му, работили и преимуществено живели в Германия, а майката и децата често пътували до там.

На 07.02.2023 г. в Дирекция “Социално подпомагане” – П. постъпил сигнал, че Ю. М. С. пребил до смърт М. С.ва С.а в присъствието на децата.

Съгласно справката от Национална база данни „Население“ М. С.ва С.а е починала на 06.02.2023 г. Същата вечер децата били взети от братовчед на бащата и отведени в дома му в с.Ц., община Дългопол.

Новината за смъртта на дъщеря й, наложила връщането на бабата по майчина линия Ю. Я. от чужбина, където тя била временно по повод предстоящо раждане на внуче. Отсъствието й от страната била и причината първоначално прародителите по майчина линия да откажат да отглеждат децата, но още на следващия ден се явили в Дирекция “Социално подпомагане” – С. и заявили готовност да отпътуват до гр.П. за да ги вземат, каквото било и решението на свикания Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие.

Едновременно с това родителите на бащата се върнали от чужбина и рано сутринта на 08.02.2023 г. взели децата в с.Б.. Уведомени за решението на Координационния механизъм, те се съгласили временно децата да се отглеждат от прародителите по майчина линия, но изявили желание в бъдеще да ги отглеждат, каквото се поддържа и понастоящем. Социалното проучване на Дирекция „Социално подпомагане“ – П. установява, че прародителите по бащина линия – М. и Ф.А., живеят от няколко години в чужбина, където обитават жилище, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения. В България те също притежават недвижим имот – масивна двуетажна къща в с.Б., състояща се на първи етаж от две стаи, кухня, салон, баня и тоалетна, а 2 на втори – от три стаи, кухня и салон. Хигиенно битовите условия са оценени като много добри. Прародителите по бащина линия са трудово заети в Германия и получават общ месечен доход около 4 000 евро.

На 08.02.2023 г. децата били предадени на бабата и дядото по майчина линия Ю. Й. Я. и С. С. Я., а със Заповед ЗД/Д-ВТ-СТ-008-22.02.2023 г. на Директор на Дирекция “Социално подпомагане” – С. Е. бил настанен в семейната им среда, където живеят и понастоящем.

Съгласно социалния доклад на Дирекция “Социално подпомагане” – С., лицата, осъществяващи заместваща грижа са осигурили на Е. задоволяване на основните битови потребности – храна, облекло и обувки според сезона и възрастта, дом, пространство и лични вещи. Жилището, в което семейството живее, представлява едноетажна къща с три спални, хол, баня и кухня.

Жилището е електрифицирано, водоснабдено, обзаведено с необходимите мебели и елекроуреди. Хигиенно-битовите условия са оценени като много добри. Една от стаите е предназначена за Е. и Аркан, като за тях са осигурени легла, дрехи, обувки, тоалетни принадлежности и играчки. Прародителите разказват, че преди настаняването на децата в къщата е живял и синът им С. със семейството си, но са се преместили в друга къща.

Съгласно данните от изслушването на прародителите, за детето е избран личен лекар с практика в с.А. и то е започнало да посещава детска градина в селото. Прародителите са безработни, не получават пенсии или месечна помощ. Ю. Я. е работила като медиатор към Общината, но е напуснала заради настаняването на децата в семейната среда. С. Я. получава доход около 1 500 лв. месечно от работа в строителството без трудов договор.

Двамата споделят, че финансово са подпомагани и от децата си.

Съгласно социалния доклад психоемоционалното състояние на Е. е нестабилно след внезапната загуба на майката. При изслушването си прародителите разказват, че първоначално децата били силно шокирани и разстроени, разказвали какво се е случило и как цялата стая била в кръв, събуждали се нощем. Тъй като децата все още не знаели, че майка им е починала, Е. смятал, че тя е в болница и постоянно питал кога ще се прибере (данни от социалния доклад). Два пъти седмично в детската градина с Е. и поголемия му брат Аркан работил психолог, който давал и указания на прародителите по какъв начин да подготвят децата за съобщаване на новината. С. Я. споделя, че откакто децата посещават детска градина и с тях се извършва социална работа, те са станали по-спокойни и вече не се будят нощем. Съгласно социалния доклад семейство Я.и са осигурили подкрепяща среда за Е., дават на детето вниманието си и са изградили емоционална и доверителна връзка, макар Е. да посочва като най-значим възрастен своята майка.

Понастоящем Ю. М. С. е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна.

3

Уважаването на искането за настаняване на детето извън семейството е предпоставено от установяване на някоя от предпоставките на чл.25 ЗЗДет, сред които смърт на родителя и трайна невъзможност на родителя да отглежда детето (чл.25, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДет), които съдът намира, че в случая са налице. Майката на Е. е починала, а баща му е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, което го поставя в обективна невъзможност да се грижи за детето. Естеството на причините за това мотивира съда да приеме, че невъзможността на родителя е трайна.

Наличието на посочените основания за настаняване на детето извън семейството предпоставя разглеждането на въпроса каква би била найподходящата мярка за закрила съобразно поредността на чл.26, ал.1 ЗЗдет (по аргумент от чл.28, ал.4, изр. посл. ЗЗДет) и интереса на детето. Предвид посочената нормативно установена поредност, настаняването в семейството на близки или роднини е оценено от законодателя като най-благоприятна за детето мярка за закрила.

Освен семейство Я.и, Е. има и други роднини по майчина линия – четирима вуйчовци. Представени са декларация от Ю. С.в С., Е. С.в Я. и С.

С.в С., с които заявяват несъгласие Е. да бъде настанен в семейната им среда, но заявяват, че ако той бъде настанен при родителите им, те ще им помагат в отглеждането му. Вуйчото на детето Мартин С.в С. живее в чужбина и има малко дете (данните от изслушването на Ю. Я.).

Установените от Дирекция „Социално подпомагане“ – П. роднини на детето по бащина линия живеят в Германия. Неговите братя С. и Н. имат съответно четири и две деца, а сестра му Е.ия – две деца. Майка му и баща му – Ф. и М. Асенови също живеят в Германия, но заявяват желание да отглеждат децата и готовност да се установят в България ако те бъдат настанени в семейната й среда. Представено е пълномощно от Ю. М. С. за Ф.

Ангелова Асенова, нотариално заверено под общ рег.№ 452/07.03.2023 г. на Нотариус № 336-НК, в което е инкорпорирано и съгласие децата Аркан и Е. да напускат заедно или поотделно страната, да отпътуват многократно от страната и да пребивават на територията на която и да е чужда държава, без значение от целта на пътуването и без ограничение в периода от време до навършване на пълнолетие на всяко от децата. Разпитана като свидетел, Ф.

Асенова заявява, че желае да отглежда децата в Германия, но ако съдът разреши. В противен случай, би останала в с.Б..

Така в случая желание и готовност да отглеждат Е. са заявили прародителите по майчина и по бащина линия. Водещ критерий за преценка каква по съдържание мярка да бъде предприета следва да бъде интереса на детето, разбиран като необходимостта то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, чрез осигуряване на условия, съобразени с нуждите му от образование и възпитание, социална и културна среда, свобода на възгледите и сигурност, въз основа на които детето да се изгради като 4 отговорна и самостоятелна личност, готова за активно участие в живота във всички негови проявления.

Предвид данните за конкретната житейска ситуация, интересът на Е. налага най-вече овладяване на стреса, страха и шока от случилото се с майка му, а на следващо място по важност стоят материално-битовите условия за отглеждането му. Съдът напълно споделя съображенията на решението на Координационния механизъм, че детето не би могло да се справи психологически със ситуацията ако се намира в с.Б.. Детето е на ниска възраст – на три навършени години, и състоянието и реакциите му биват повлияни изключително от емоциите, свързани със средата и обкръжаващите го възрастни. По тези съображения и в с.А. детето е започнало да се успокоява, а в детската градина ползва подходяща социална услуга, осигуряваща необходимата подкрепа при овладяване на емоциите и бъдещо преодоляване на последиците от травмата. Прародителите по майчина линия са изградили емоционална и доверителна връзка с Е. и съблюдават указанията на психолога, извършващ социална работа с детето. Посоченото дава основание на съда да приеме, че е започнал процес на приемане на случилото се на психологическото и емоционално ниво, което възрастта и зрелостта на детето предполагат. Този процес не бива да бъде прекъсван чрез отделяне на детето от средата, която то възприема за сигурна, още повече чрез връщането му в с.Б..

Действително, жилищно-битовите условия в дома на прародителите по бащина линия са по-добри, най-малкото защото жилищното пространство за детето е по-голямо. Както, по-горе бе споменато, положението, в което детето се намира, прави този критерии, а и доходите на отглеждащите го лица, с найниска важност. Сравнението между материалното състояние на двете семейства в случая не може да бъде решаващ фактор, защото няма отношение към емоционалната стабилност и подкрепата, от която има нужда детето. По тази причина, съображенията, на които акцентира бащата, дори и да отговарят на действителното положение, не са релевантни.