Решение № 8388 от 10.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8388 гр. София, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110130556 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. В. М. и Г. В. Д., уточнена с молби от 13.11.2024 г. и 06.12.2024 г., с която е предявен срещу ответника И.

К. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,85% идеални части от общите части на сградата, включително 0,84% идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-52/23.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020г.

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

В

СГРАДА с идентификатор

*** с адрес на имота: гр. София, район „Сердика“, бул. „****, е т . 2 , a п . 5; на етаж 2 в сграда с идентификатор ***; предназначение: жилищна сграда - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на 1 самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 72,17 кв.м.; прилежащи части: 2,85% идеални части от общите части на сградата, вкл. 0,84% идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок, зимнично помещение; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, при квоти както следва:

За Е. В. М. – 1/24 ид. част.,

За Г. В. Д. - 1/24 ид. част, и за И. К. Г. - 22/24 ид.части

В исковата молба се сочи, че имотът, предмет на делба, е придобит на 10.11.1967 г. в режим на СИО от К.Г.Д. и съпругата му В.И.П..

След прекратяването на брака между К.Г.Д. и В.И.П. /Д./ страните са водили съдебно дело за делба, като с влязло в сила на 09.10.1986г. решение № 126 от 30.06.1986г. по гр.д. № 2138/1981 г. на СРС, 38 състав, вписано в книгите за вписвания вх. № 4640/26.11.1986г. том 140 № 190, описаният апартамент е поставен в дял на К.Г.Д. със задължението от негова страна да изплати на В.И.Д. сума за уравнение на дела й, равняващ се на 1/2 идеална част.

Сочи, се че към датата на придобИ.е на собствеността на целия недвижим имот въз основа на решението за възлагане по реда на чл. 288 ал. 2 от ГПК /отм./ - 09.10.1986г., К.Г.Д. е имал сключен граждански брак с наследодателката на ищците М.А.Д..

Твърди се, че с оглед обстоятелството, че изплатеното парично уравнение за ½ от имота, предмет на делба, е извършено по време на брака на К.Д. и М.Д. /сключен на 15.09.1980 г./ по отношение на така придобитата ½ идеална част е възникнала съпружеска имуществена общност.

Останалата ½ идеална част от делбения имот, придобита от К.Д. през 1967г. с договора за покупко - продажба с нотариален акт по чл. 55г от ЗПИНМ № 198 том XXVI дело № 4965/967г., след влизане в сила на решението за извършване на делба, е останала изключителна собственост на 2

К.Д..

Сочи се, че М.А.Д. починала на 30.04.2008 г., като оставила за наследници преживелия си съпруг К.Д. и двете ищци по делото – Е. В. М. и Г.

В. Д. - по право на заместване на починалия на 10.03.2007 брат на М.Д. В.А.Д..

Сочи се, че след смъртта на М.Д. и прекратяването на СИО върху ½ ид.част от имота, ¼ ид.част от имота става собственост на К.Д. /притежаващ на лично основание ½ от имота/, а собствената на М.Д. ¼ ид.част от имота се наследява съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 2 /при продължителност на брака повече от 10 години/, както следва: за ищците 1/3 от наследството на М.А.Д. – т.е. 1/12 ид.част или по 1/24 ид.част от имота за всяка от ищците, и 2/3 от наследството й /равняващи се на 2/12 ид.части/ за К.Г.Д., т.е. последният става собственик общо на 11/12 ид. части от имота.

Сочи се, че К.Г.Д. е прехвърлил собствените си 11/12 идеални части от процесния апартамент на сина си от първия брак - ответника по спора И. К.

Г. срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 152 том II per.

№ 11236, дело № 316/2020г. по описа на нотариус Р.Р. № 104 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията София вх. № 64600 от 05.11.2020г. акт № 141 том CLXI дело № 49435/2020г.

С оглед на това, се сочи, че към датата на предявяване на исковата молба имотът се притежава в съсобственост между ищците Е. В. М., Г. В. Д. и И. К. Г., при квоти от по 1/24 ид. част. за всяка от ищците и 22/24 ид.части за ответника.

Отправя се искане за уважаване на предявения иск и допускане извършването на съдебна делба на процесния имот при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. К. Г. подава отговор на исковата молба.

Не оспорва изложените от ищците факти, обосноваващи възникването на съсобственост между страните, но оспорва предявения иск по основание с твърдение, че е придобил наследените от ищците общо 1/12 ид.част от имота в резултат на упражнявано непрекъснато давностно владение върху имота, към което е присъединил и упражняваното владение от страна на своя наследодател. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на 3 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК И. К. Г. предявява субективно съединени насрещни положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, вр. с чл. 82 ЗС срещу ответниците /ищци по първоначалния иск/ Е. В. М. и Г. В. Д. с искане да бъде признато за установено спрямо тях, че ищецът по насрещните искове е собственик на претендираните от тях общо 1/12 ид.части /сбор от претендираните от всеки от ответниците 1/24 части/ от АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,85% идеални части от общите части на сградата, включително 0,84% идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-52/23.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020г.

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

В

СГРАДА с идентификатор

***, на основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗС – в резултат на упражнявано от ищеца давностно владение върху недвижимия имот, считано от 28.02.2021 г. /смъртта на баща му/, към което е присъединил и упражняваното приживе от последния давностно владение върху имота за период от повече от 10 години.

В срока за отговор ответниците по насрещния иск Е. В. М. и Г. В. Д. оспорват същия с доводи за неговата неоснователност. Твърдят, че наследодателят на ищеца не е бил владелец, а държател на тази идеална част.

Сочат, че дори да е упражнявал владение, И. Г. не е единствен наследник на К.Д., поради което не би могъл присъединява владение за целите 1/12 ид.части.

Молят за отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

4

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот и насрещни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 82 ЗС , предявени от първоначалния ответник, за признаване за установено, че същият е придобил по давност претендираните от първоначалните ищци идеални части от имота.

В настоящото производство повдигнатия от ищеца по насрещния иск правен спор има преюдициално значение за основателността на предявения иск за делба, доколкото, при доказване, че претендираните от първоначалните ищци идеални части от имота са придобити по давност от ответника, то имотът не би бил съсобствен между страните.

Доколкото имат отношение и към двата предявени иска, съдът намира, че на първо място следва да бъдат обсъдени основанията за възникване право на собственост върху процесния имот.

Относно възникването на право собственост върху процесния имот:

Не е спорно между страните, а и се установява се от представения по делото /л. 7/ Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 ЗПИНМ № 198, том XXVIм дело № 4965/1967 г., че на 20.11.1967 г. К.Г.Д. и съпругата му В.И.П. са признати за собственици на процесния апартамент № 5 на ***, ведно със зимнично помещение, заедно с 2.85% ид.ч. от общите части на сградата, вкл. 0.84% ид.ч. от портиерското помещение и 0.48% ид.ч. от правото на строеж върху държавната земя, в която е изградена сградата, представляваща парцели I и I, квартали 84 и 84а, местността „Банишора“, по плана на гр. София.

С придобИ.ето на посочения недвижим имот по време на брака, в полза на съпрузите, на основание чл. 13, ал. 1, вр. чл. 103 ЗПР на СК от 1968 г.

/отм./, е възникнала бездялова съпружеска имуществена общност.

Не е спорно по делото, че същата е прекратена /съгласно чл. 14, ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./, с разтрогването на брака между съпрузите с развод.

Установява се по делото, че след прекратяването на брака между К.Г.Д. и В.И.П. /Д./ страните са водили дело за съдебна делба на процесния апартамент - гр.д. № 2138/1981 г. на СРС, 38 състав.

Установява се, че първоначално жилището е било поставено в дял по 5 реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ на съпругата В.Д. /л. 9/, но решението е обезсилено с решение № 237/19.03.1985 г. по гр.д. № 4052/1984 г.

С влязло в сила на 09.10.1986г. решение № 126 от 30.06.1986г. по гр.д.

№ 2138/1981 г. на СРС, 38 състав, вписано в книгите за вписвания вх. № 4640/26.11.1986г. том 140, № 190, процесният апартамент е поставен в дял на К.Г.Д. със задължението от негова страна да изплати на В.И.Д. сума за уравнение на дела й, равняващ се на 1/2 идеална част – 8844 лева, ведно със законната лихва.

Установява се от представения Акт за граждански брак № 741 /л. 160/, че на 15.11.1980 г. К.Г.Д. е сключил нов брак с М.А.Д., приела след брака фамилията Д..

Не е спорно по делото, че К.Д. е изплатил сумата за уравняване на дяловете, съгласно решението от 1986 г., което изплащане е станало след сключване на новия брак.

В този случай, когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК през време на брака, в производство по делба /в което участва само единият съпруг/ се постави в дял на този съпруг неподеляемо жилище и за уравнение на дяловете на другите съделителите последният е осъден да им заплати съответните части от равностойността на това жилище, и тази стойност се изплаща през време на брака със средства на семейството, възниква съпружеска имуществена общност само върху закупената част от жилището. Съпругът-съделител остава индивидуален собственик на частта от същия имот, която има на лично основание.

С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че с прекратяването с развод на първия му брак, К.Д. е станал изключителен собственик на 1/2 ид.част от имота.

С изплащането на стойността на дела на бившата му съпруга, което изплащане е осъществено по време на действието на последващия му брак, собствеността върху другата 1/2 ид.част от имота е придобита в режим на СИО между К.Д. и втората му съпруга – М.Д. /чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.