Решение № 282 от 27.06.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Плевен, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500388 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С Решение № 30/14.03.2025 г. на Районен съд Кнежа, постановено по гр. дело № 866/2024г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.16 ал.1 от ЗАЗ от Н. П.

П.,ЕГН **********, от гр. *********** против ЕТ„*************“, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представляван от С. С. И., ЕГН **********, с който се иска да се измени цената на рентата от 35 лв. на дка годишно на 70лв.,увеличена в о.с.з. на 90 лв. на дка годишно,съгласно чл.12 от Договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство от 14.03.2016 г., с нот. заверен подпис с peг. № 718 от 14.03.2016 г. от регистъра на В. Р. - нотариус, с район на действие PC Кнежа и вписан в СВ - Кнежа, том 3, № 53, дв.вх.р. № 990/2016 г., сключен между ЕТ „*************”, ЕИК ************, в качеството му на арендатор и Л. Н. М., ЕГН **********, в качеството й на арендодател и на съсобственик на следните четири броя земеделски имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля“,съставляващ НИВА с площ от 23,631 дка, с номер по предходен план 636008, четвърта категория;

2. Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Юсуфов геран“,съставляващ НИВА с площ 10,533 дка, номер по предходен план 051004, трета категория;

1

3. Поземлен имот с идентификатор ***,с адрес в гр.Кнежа, в местността „Конунски дол“,съставляващ НИВА с площ от 12,050 дка , номер по предходен план 277002, трета категория и

4. Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Кнежа, в местността „Гостиля“,съставляващ НИВА с площ от 13,003дка,номер по предходен план 635019,четвърта категория.

Със същото решение на Районен съд Кнежа е отхвърлен като частично неоснователен и недоказан предявения от Н. П. П., ЕГН ********** от гр.

**************** против ЕТ „*************“, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. **********, представляван от С. С. И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ в частта за сумата над 829,44 лв. до 1530 лв.вкл., която сума представлява дължима рента за дела й от описаните по-горе ниви - земеделска земя, за стопанските години 2020 г.-2021 г., 2021 г.-2022 г. и 2022 г.-2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 07.12.2023 г. до окончателното им заплащане.

С решението на КРС Н. П. П., ЕГН ********** от гр.София, кв.

„Връбница” бл. 509, вх.Б, ап.53 е осъдена да заплати на ЕТ „*************“, ЕИК ************,със седалище и адрес на управление: гр.

*********,представляван от С. С. И., ЕГН ********** направените в производството деловодни разноски от общо 800 лв.,от които 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Срещу така постановеното решение на Кнежански РС е постъпила въззивна жалба от Н. П. П. чрез пълномощника й адвокат Р. М. от ПлАК,с която същото се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразено със събраните по делото доказателства.Въззивницата навежда доводи,че първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че Н. П. П. е наследница на Ц. К. Р. и Н. Ц. К., б.ж. на гр. Кнежа, на които е възстановена собствеността на процесните недвижими имоти - земеделска земя в землището на гр. Кнежа.Една от наследничките - Л. Н. М., която също има дял от 7,890 дка от нивите ,е сключила договор за аренда за цялата земя за срок от 14 стопански години с ЕТ „*************", като на същата дата е продала идеалните си части от процесните недвижими имоти на С. С. И..Първоинстанционният съд основателно е приел, че въззивницата има правен интерес от предявяване на искове с правно основание чл.8, ал.1 и чл. 16, ал.1 от ЗАЗ, както и че същите са предявени срещу надлежната страна - ЕТ „*************", но въпреки това е приел, че искът с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ е следвало да се предяви срещу Л. Н. М. на основание чл.30, ал.3 от ЗС.Изложени са доводи,че към момента на предявяване на иска, Л. Н. М. не е съсобственик с нея, нито е получавала рента за земята, след сключване на договора за аренда и договора за продажба. Съсобственик на земята е *************,който е и ЕТ 2

„*************".Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че цялата рента се заплаща от 15 декември на текущата година до 30 март на следващата година. Посочва, че от сключването на договора на 14.03.2016 г. до стопанската 2023/2024 г. икономическите отношения в земеделието са се изменили съществено, като стойността на рентата, която се плаща по сключените от ЕТ „*************" арендни договори с други арендодатели за стопанска 2023/2024 г., съгласно заключението на приетата по делото експертиза е 90 лв./дка годишно.

Въззивницата посочва, че съдът може по искане на всяка заинтересована страна да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Твърди, че е предявила иск на основание чл.16, ал.1 от ЗАЗ, считано от стопанска 2023/2024 г. до края на договорния период - 01.10.2030 г. цената на рентата да се измени на 90 лв./дка годишно, тъй като ответникът не се е съгласил да измени договора в тази му част. След подаване на исковата молба, съдът е приканил страните към доброволно уреждане на спора и е дал едномесечен срок за отговор на ответника, който категорично е отказал да бъде изменен договора в частта относно размера на рентата. Според въззивницата, първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗАЗ, която предвижда да се отправи едномесечно предизвестие до арендатора за промяна на договора за аренда е пречка да се разреши материалния спор, ако няма доказателства, че такова предизвестие е отправено, като посочва, че нормата на чл.16 ал.4 от ЗАЗ е процесуалноправна и не е пречка за решаване на материалноправния спор по същество.Счита, че решението, с което е отхвърлен иска е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния и процесуалния закон.

Във въззивната жалба се твърди, че ответникът ЕТ „*************" е плащал на Н. П. по банковата й сметка дължимата рента за стопанските години от 2015 г. до 2020 г., от което е видно, че между страните има установени трайни преки договорни отношения по договора за аренда. Към момента на завеждане на иска, арендаторът ЕТ „*************" не е изплатил рента за ползването на земеделската земя, която е собственост на Н. П. П. за последните три стопански години – 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. На 14.03.2024 г., след за завеждане на иска, ответникът е заплатил на ищцата сумата 829,44 лв. - рента за наетата от него земеделска земя в землището на гр.

Кнежа за стопанските години 2020/2021 г. 2021/2022 г. и 2022/2023 г., като плащането е извършено от едноличния търговец, а не от физическото лице *************. В тази връзка, въззивницата твърди, че на ответника е била известна банковата й сметка, по която трябва да превежда дължимата рента, поради което необосновано съдът е приел, че арендната вноска е плащана от ответника на страната по договора и че същият не е платил на ищцата, тъй като не е знаел банковата й сметка. Твърди, че неправилно е приел, че цялата 3 рента се заплаща от 15 декември на текущата година до 30 март на следващата година.

Според въззивницата, първоинстанционният съд не е съобразил в мотивите си обстоятелството, че за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. ответникът е заплатил на Н. П. рента в размер на 493,65 лв. за всяка година или по 65,00 лв./дка, т.е. за тези години е платил рента в размера, в който е плащал на другите арендодатели. Счита, че ответникът й дължи на основание чл. чл.8 ал.1 от ЗАЗ рента за стопанската 2020/2021 г. в размер на 347 лв., за стопанската 2021/2022 г. в размер на 552 лв. и за стопанската 2022/2023 г. в размер на 631 лв. или общо 1530 лв., тъй като в този размер е платил рента на останалите арендодатели. От последната сума следва да се приспадне сумата от 829,44 лв., която ответникът й е заплатил 14.03.2024 г. Счита, че необосновано и незаконосъобразно искът е отхвърлен в тази му част.

В заключение въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение на Районен съд - Кнежа, като необосновано и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да измени вписаната в чл.12 от договора за аренда на процесните недвижими имоти – земеделска земя цена на рентата от 35 лв./дка годишно на 90,00 лв./дка годишно, както и да бъде осъден ответника ЕТ „*************", ЕИК ************ да й заплати сумата от 700,56 лв., представляваща дължима рента за дела й от процесните ниви - земеделска земя за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., след като е приспадната платената сума от 829,44 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание на 04.06.2025г.пред ПОС въззивницата Н. П.

П.,чрез своя процесуален представител- адвокат Р. М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи като отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.Претендират се направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият ЕТ „*************", ЕИК ************, гр.Кнежа представляван от ************* чрез своя пълномощник– адвокат С. Ч. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК, в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на КРС е законосъобразно.В чл.12 от сключения договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство от 14.03.2016 г. изрично е регламентирано, че арендното плащане на един декар е в размер на 35 лв./дка годишно. Разпоредбата на чл.16 от Договора изрично разписва и урежда реда и процедурата,въз основа на която се изменя договора.Посочено е,че въззивната жалба съдържа нови, различни твърдения,непосочвани досега в цялото развило се производство,които не се съдържат в ИМ, нито са заявявани в хода на съдебното производство пред КPC и ПлОС /по в.гр.д. № 653/2024 г.

4 по описа на ПлОС/. По отношение на заявеното, че след подаване на исковата молба, първоинстанционният съд е приканил страните към доброволно уреждане на спора, въззиваемият счита че това не е основание за уважаване на иска по чл.16 ал.1 от ЗАЗ,а съдът е изпълнил задължението си, съгласно чл.140 ал.3 от ГПК.Изложени са подробни съображения,че не са налице предпоставките,визирани в разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗАЗ, която императивно е определила процедурата за изменение на вече сключен договор за аренда в частта на плащането.Ако след сключване на договора обстоятелствата,от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да иска изменение на договора.Съгласно чл.16 ал.4 от ЗАЗ и чл.16 от процесния договор, насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок, като в случая не е определен друг срок. Твърди, че в нито един момент от производството, въпреки своевременно направеното възражение в тази насока, ищцовата страна не е ангажирала доказателства, а и не е имало възражения в тази насока да е направила предложение до арендатора за изменение на размера на арендата по сключения процесен договор, преди образуване на съдебното производство. Счита, че в случая, не са налице предпоставките, за да се приеме, че искът е основателен.Съгласно чл.16,ал.5 ЗАЗ ако страните не постигнат споразумение по иск на страната , направила предложението,решение взима районният съд.Посочено е,че с оглед изрично регламентираната в закона процедура за изменение на аренден договор,в случая не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно оснвание чл.16 от ЗАЗ.