Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 28.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 305/2026
Вид
Решение № 217
Подписан
28.04.2026
В сила
23.05.2026
Състав
Светослава Иванова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за българските лични документи
  • чл.80, т.5 · Закон за българските лични документи
  • чл. 80, т.5 · Закон за българските личните документи – ЗБЛД
  • чл.80, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Перник, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 202*****720200305 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от С. Х. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №3796000085 от 08.01.2026г., издадено от началника на Второ РУ към ОДМВР – Перник, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание глоба в размер *****.36 евро /120 лева/ за нарушение на чл. от ЗБЛД.

Жалбоподателят моли за отмяна на издаденото наказателно постановление. Не оспорва, че при извършената му проверка от служители на МВР не е представил документ за самоличност като излага причините за това - че в предните дни личната му карта, заедно с други вещи били отнети от познато лице – обстоятелство, което твърди, че било известно на полицейските органи.

Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебното заседание.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.6 от ЗБЛД. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение №3796000085 от 19.12.2025г.

1

В съдържанието му е посочено, че на 19.12.2025г., около 18.30 часа, в гр.

Перник на ул. Благой Гебрев, до блок №*****, при извършена полицейска проверка С. Х. С. при поискване не представил документ за самоличност /лична карта или друг заместващ документ/.

Нарушението е констатирано от свидетелите С. Р. М. и Р. К. Ч. – служители във Второ РУ – ОДМВР Перник, които били изпратени на горепосочения адрес по повод подаден сигнал от С. С. на телефон 112 с искане да му бъде оказано съдействие, за да види сина си, живеещ с бившата му съпруга в блок №***** на ул. *****, гр. Перник. При пристигане на адреса двамата установили, че С. е употребил алкохол, крещял, държал се неадекватно. Разпоредили му да представи документ за удостоверяване на самоличност, което същият не изпълнил с обяснението, че личната му карта не се намира у него. На мястото нямало други лица, които да предоставят сведения за установяване на самоличността му. След като пренебрегнал отправените към него устно предупреждения да прекрати поведението си, с което пречел на проверката и нарушавал обществения ред, С. бил задържан от полицейските служители по реда на ЗМВР и отведен във Второ РУ - Перник.

При извършен личен обиск личен документ не бил установен у него.

Самоличността на жалбоподателя била проверена чрез справка в АИС „БДС“.

Въз основа на така установеното фактическо положение на 19.12.2025г. срещу С. С. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. С. М. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД.

При съставяне на АУАН не били отразени обяснения и възражения на нарушителя. Същият отказал да подпише акта и разписката за връчването му, което било удостоверено с подпис на свидетел – Г.П.Г. – дежурен във Второ РУ – Перник на 19.12.2025г.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

На 08.01.2026г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.80, т.5 Закона за българските лични документи ангажирал административнонаказателна отговорност на С. С., като наложил административно наказание глоба.

В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. Р. М. и Р. К. Ч., от обясненията на жалбоподателя, както и от писмените доказателства: заверени копия на АУАН от 19.12.2025г., писмо, рег. № 8672/12.03.2026г. от началник Второ РУ Перник с приложена към него Заповед №8121з-1233/27.09.2022г. на МВР.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата 2 като писмено доказателство заповед №8121з – 1233/2022 г. на министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Описанието на нарушението в акта и правното му квалифициране напълно съответстват на отразените в наказателното постановление. Изложените факти са относими именно към елементите от състава на чл.80, т.5, вр. чл.6 от ЗБЛД поради което нарушението е квалифицирано законосъобразно.

По същество:

На жалбоподателя е вменено във вина, че при извършена проверка и поискване от полицейски орган не е представил документ за удостоверяване на самоличност – лична карта или друг заместващ документ. Нормата на чл.6 от ЗБЛД, сочена като нарушена, вменява на гражданите задължение при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Санкцията за неизпълнение на това задължение е установена в чл.80, т.5 ЗБЛД, който предвижда, че се наказва с глоба от 120 до 500 лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.1, ал.5, т.1 - 3 от с.з. български лични документи по смисъла на този закон са: документи за самоличност; свидетелство за управление на моторно превозно средство; документи за пребиваване.

Фактът на неизпълнение на задължението, произтичащо от нормата на чл.6 от ЗБЛД не е спорен по делото. Писмените и гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви, взаимно се подкрепят и съдът ги кредитира с доверие. Възражения в тази насока С. не прави, както в жалбата срещу издаденото наказателно постановление, така и в дадените в съдебното следствие обяснения. Защитата му срещу вмененото нарушение се основава на посочена причина от обективен характер – твърди, че ден-два преди проверката, документите му, телефонът му и налични пари са били взети/откраднати от познато нему лице, което му нанесло и побой, за което уведомил в полицейското управление.Отрича обаче да е подавал жалба по случая, както и да е завявал кражба на документ за самоличност по предвидения ред.

Наведеното възражение съдът приема за защитно, тъй като не се подкрепя от събрани по делото доказателства. Освен това същото се излага без конкретика, даваща възможност твърденията му да бъдат проверени /не сочи кога и кого е уведомил за кражбата, какви документи са му били отнети и кое лице е отклонило подаването на жалба/. Свидетелите М. и Ч. изобщо не съобщават С. да е правил такива възражения пред тях, а и самият жалбоподател признава, че не е декларирал по предвидения ред кражба на документи.

В този аспект отсъстват основания, които да изключат 3 отговорността му за установеното административно нарушение.

Предвид изложеното съдът приема, че отразените в обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод, че С. С. виновно е извършил нарушение по чл.6 ЗБЛД, за което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред на основание чл.80, т.5 от същия закон.

Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Напротив – обстоятелствата, при които е извършено и установено не разкриват маловажност.

В показанията си разпитаните по делото свидетели установяват, че С. е имал неадекватно поведение, нарушавал е обществения ред, не е изпълнявал даваните му устно от служителите на МВР разпореждания, което наред с невъзможността да бъде установена самоличността му на място, е мотивирало задържане по реда на ЗМВР.

По отношение вида и размера на наложеното адм. наказание:

За лице, което не представя български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, разпоредбата на чл.80, т.5 от ЗДвП предвижда наказване с глоба от 120 до 500 лева.

В случая на жалбоподателя е наложено наказание в минимален размер /*****.36 евро/ и предвид образуването на производството по негова жалба съдът няма правомощие да въздейства спрямо този размер. Ето защо обжалваното наказателно постановление се потвърждава. Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.

Разноски по делото не се претендират, не са доказани и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №3796000085 от 08.01.2026г., издадено от началника на Второ РУ към ОДМВР – Перник, с което на С. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 80, т.5 от Закона за българските лични документи е наложено административно наказание глоба в размер *****61.36 евро /120 лева/ за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, извършено на 19.12.2025г. в град Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4

5