Решение № 99 от 15.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20231800100657 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. В. за оборване на произхода на малолетното дете Б. А. М. от А. М. К. и за установяването на такъв от М. А. Ц..

Ищцата твърди, че с ответника К. били съпрузи, но бракът им бил прекратен със съдебно решение, влязло в законна сила на 14.10.2022г. Живели разделени от месец ноември 2021г., като К. останал да живее в с. Г., област С., а ищцата се установила и заживяла в с. М. с втория ответник - М. А. Ц.. От съвместното им съжителство родила дъщеря Б., но, тъй като раждането настъпило преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака й с К., последният бил записан в акта за раждане като баща на детето. Твърди, че в действителност той не е и не може да бъде биологичен баща на дъщеря й, а действителният такъв е ответникът М. Ц., с когото продължава да живее на съпружески начала. Моли съда да признае за установено, че А. М. К. не е биологичен баща на детето Б. А. М., родена на 01.11.2022г. от майка С. И. К.а, както и че същото е заченато и произхожда от М. А. Ц., който е неговият биологичен баща. Моли съда да постанови промяна в бащиното и фамилното име на детето, но да не определя мерките по чл. 70 от СК. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от детето, чрез назначения особен представител – адв. С., с който се изразява становище относно интереса на детето.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от М. А. Ц., който споделя изложените в исковата молба твърдения и признава предявения срещу него иск.

Постъпил е отговор и от А. М. К., според когото изложеното в исковата молба отговаря на фактическата обстановка. Твърди, че не е биологичен баща 1 на детето Б. и то не е заченато от него, тъй като не е имал интимни контакти с майка му след м. ноември 2021г. Моли съда да уважи исковете.

В открито съдебно заседание на 16.02.2024г. ищцата С. В. се явява лично и с надлежно упълномощената адв. Н., която поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение с оглед приетата съдебно- медицинска експертиза. Счита и иска срещу първия ответник са основателен и доказан, и моли за постановяване на съдебен акт в тази насока.

В открито съдебно заседание на 16.02.2024г. ответницата Б. М. не се явява. Представлява се от назначения особен представител адв. С.. Същата поддържа подадения от нея отговор и моли съда да постанови решение в интерес на детето, с оглед събраните по делото доказателства. Изразява становище, че най- доброто за детето е, то да бъде отглеждано от своите биологични родители, каквото е фактическото състояние към момента.

В открито съдебно заседание на 16.02.2024г. ответникът М. А. Ц. се явява лично, поддържа заявеното от адв. С. и заявява, че детето е негово.

В открито съдебно заседание на 16.02.2024г. ответникът А. М. К. не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

Съгласно удостоверение за раждане № 0000000252/03.11.2022г. на Б. А.

М. с ЕГН ********** (л. 6 от делото), родители на същата са С. И. К.а и А. М.

К..

Видно от преписа от Решение № 99/14.10.2022г. на Районен съд- гр.

Пирдоп, постановено по гр.д. № 445/2022г., (л. 7 - 10 от делото), с него е прекратен бракът на С. И. К.а и А. М. К. на основание чл. 50 от СК, като е постановено, след прекратяването му, С. И. К.а да носи предбрачното си фамилно име - В..

Според приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата по делото ДНК- експертиза (л. 50 – 51 от делото) вероятността М. А. Ц. да е биологичен баща на детето Б. А. М. при майка С. И. В. е 0,999999999 при гранични стойности от 0 до 1.

Със заключението не е определена вероятността, А. М. К. да е биологичен баща на детето Б. А. М. при майка С. И. В., тъй като той не се е явил да предостави проба за извършване на сравнителното изследване.

По делото е постъпил социален доклад от АСП – дирекция „Социално подпомагане“ – Е.П., в който са описани и анализирани релевантните за отглеждането на детето обстоятелства, и е изразено становище, съдът да постанови решение, което да защити в максимална степен интересите на малолетната Б. А. М..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 62, ал. 2 от СК и чл. 69 от СК.

Исковете са допустими, тъй като са предявени от процесуално легитимирано лице и в сроковете по чл. 62, ал. 2, изречение второ от СК и по чл. 69, изречение първо от СК.

По първия от тези искове в тежест на ищцата е да обори презумпцията 2 за бащинство по чл. 61, ал. 1 от СК, доколкото, въз основа на нея и с оглед датата на раждането (01.11.2022г.) и датата на постановяване на бракоразводното решение (14.10.2022г.), бившият й съпруг А. К. е бил вписан в акта за раждане на детето Б. като негов баща.

Освен това, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже твърденията и възраженията си в частта им, в която те се основават на положителни факти, т.е. в тежест на ищцата по втория иск е да докаже, че М. Ц. е биологичен баща на детето Б..

Категорично е заключението на ДНК – експертизата, че вероятността, М. А. Ц. да е биологичен баща на детето Б. А. М. от майка С. И. В., е 0,999999999 при гранични стойности от 0 до 1, т.е. 99,9999999%.

В открито съдебно заседание по делото, вещото лице поддържа заключението си.

Въз основа на тези доказателства, преценени и във връзка с отговорите на ответниците М. Ц. и А. К., съдът намира, че законовата презумпция по чл.

61, ал. 1 от СК е опровергана, а изключително високата степен на вероятност за бащинство на М. А. Ц. обуславя извод, че именно той, а не А. М. К., е биологичният баща на детето Б. А. М..

Наистина, в случая липсва заключение на ДНК- експертизата относно вероятността, А. К. да е биологичен баща на детето Б. А. М., родено от майка С. И. В., причина за което е станало неявяването на К. да предостави сравнителен материал за изследване. Тази липса, обаче, не опровергава горния извод, тъй като даденото заключение практически изключва възможността, баща на детето Б. да е именно отв. К..

С оглед гореизложеното, предявените искове с правна квалификация чл.

62, ал. 2 от СК и чл. 69 от СК се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като се признае за установено, че А. М. К. не е биологичен баща на детето Б. А. М., а такъв е М. А. Ц..

На основание чл. 73 - 75 от ЗГР, след влизане на настоящото решение в сила, препис от същото следва да се изпрати на община Б. - за вписване на така постановената промяна в акта за раждане на детето Б. А. М..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 62, ал. 2 от СК , че А. М. К. с ЕГН **********, бивш съпруг на С. И. К.а (понастоящем – В.) с ЕГН **********, не е биологичен баща на роденото преди изтичане на триста дни от прекратяване на брака им дете Б. А. М. с ЕГН **********, родено на 01.11.2022г. от майка С. И. К.а (понастоящем – В.) с ЕГН **********.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 69 от СК, че М. А.

Ц. с ЕГН ********** е биологичен баща на детето Б. А. М. с ЕГН **********, родено на 01.11.2022г. от майка С. И. К.а (понастоящем – В.) с ЕГН **********.

След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати на община Б., за вписване на промяна в акта за раждане на Б. А. М. с ЕГН ********** по реда на чл. 73 и сл. от ЗГР.

3

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4