Решение № 5834 от 11.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5834

Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267050700574 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна чрез старши юрисконсулт Х. срещу решение № 1508/18.12.2025 г. постановено по а.н.д № 2836/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, 22 състав, с което е отменено НП № 03-2500238 /22.05.2025г. на директора на Дирекция“ Инспекция по труда“- Варна, с което на „Яна Груп“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 / две хиляди/ лева, на осн.чл.416, ал.5, вр. 414, ал.3 от КТ.

Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона- касационно основание съгл. чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Сочи се, че съдът неправилно е ценил събраните по делото гласни и писмени доказателства. Счита, че от събраните доказателства се доказва обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние. Излага подробни съображения в подкрепа на доводи си , че провоотношението между С. П. и дружеството „Яна груп“ ЕООД следва да се квалифицира като трудово. Сочи се, че в случая липсва самостоятелен, икономически и организационно обособен краен резултат, какъвто е присъщ на договора за изработка. За изводите за наличие на трудово правоотношение се позовава на чл.13 от Наредба за качеството на социалните услуги, във вр. Приложение №24 – „Критерии за качество на социалната услуга „Асистентска подкрепа“. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът в касационното производство – „Яна Груп“ ЕООД, в депозиран писмен отговор от управителя на дружеството и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, като отправя искане за оставянето му в сила. Сочи се, че правилно въззивният съд е приел, че не са налице елементите на трудово правоотношение. Сочи се, че предоставяната услуга е почасова, липсва фиксирано работно време, липсва трудова дисциплина, йерархическа подчиненост, изпълнителят има самостоятелност при организацията на дейността.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Сочи, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Съобразно приетата от въззивния съд фактическа обстановка на „Яна Груп“ ЕООД е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление, за това, че на 25.03.2025 г. в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето С. П. И., да полага труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на „асистент“, като обслужва от 25.03.2025 г. конкретен потребител на социалната услуга „асистентска подкрепа“, извършвайки трудови функции с определено работно място- домът на потребителя, с определено работно време от 11:00 часа до 13:00 часа, почивни дни в седмицата – събота и неделя и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 8,00 лева на час, без да е сключен трудов договор.

При така установената фактическа обстановка съставът на Районен съд-Варна приел от правна страна, че от събраните доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че И. е била наета на работа от „Яна Груп“ ЕООД при наличие на основните характеристики на трудово правоотношение. Изложено е, че в АУАН и НП липсват конкретно описани доказателства в тази насока. Като се е позовал на сведенията на С. И., въззивният съд е приел, че „Яна Груп“ ЕООД е дружеството, което намира съответния потребител на социалната услуга – „Социален асистент“, като грижата за потребителя не може да бъде дефинирана, посочени са конкретни условия, а не елементи на трудово правоотношение. Направен е извод, че задълженията, които са били възложени на И. са определени от „Яна Груп“ ЕООД, и същите са били съобразени с потребностите и нуждите на потребителя. Като се е позовал на свидетелските показания на И., според които за нея е по-удобно да извършва дейност по граждански договор, тъй като има странични занимания, въззивният съд е направил извод, че И. не желае да работи на трудов договор, където следва да спазва работно време, работно място, фиксирани почивни дни и отпуска. В заключение въззивният съд е приел, че дружеството не се явява работодател на С. П., а е бил възложител по граждански договор за извършването на „асистентска“ дейност, поради което не е извършило вмененото нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, вр. чл.1,ал.2 от КТ.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК на служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за основателна при следните съображения.

По делото се спори относно характера на правоотношенията между дружеството и С. И..

Неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че лицето С. И. е работила като социален асистент по силата на граждански договор. Изводите на въззивния съд не са необосновани, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доказателствата са оценени в разрез с действителното им съдържание и формалната логика, в резултат на което са направени необосновани фактически изводи, довели до неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 от КТ. Съществено значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл. 258 - 269 от ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т. нар. овеществен труд - постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат.

В случая С. И. престира труд в полза на потребителя на социалната услуга, в качеството си на служител на дружеството. Представеният граждански договор, според настоящия съдебен състав, цели да прикрие едно действително трудово правоотношение. Преди всичко, наименованието на един документ не е определящо за съдържанието му, а обратното важи с пълна сила, поради което и водещи са клаузите на договора. Сключеният между „Яна груп“ ЕООД и С. П. И. граждански договор от 2023 г. не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. Еестеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански. Извършваната дейност от С. за обгрижване на възрастен човек в неговия дом, описана в гражданския договор от 2023 г., представлява престиране на работна сила. В качеството си на асистент И. е следвало да се грижи за потребителя на социалната услуга, имала е работно място- домът на потребителя, имала е определено работно време – от понеделник до петък от 11:00 часа до 13:00 часа и трудово възнаграждение от 8 лева на час, които се заплащат месечно.

Правно значение за определянето на едно правоотношение като такова от граждански или трудов характер е същността на извършваната работа и по-конкретно предоставя ли се периодично и функционално работна сила или работата е обвързана с постигането на определен резултат или с достигането на определен обем. Предоставянето на работната сила съществува винаги, когато за изпълнението на даден вид работа, нейният извършител се подчинява на определен работен режим като работно време и работно място, спазва определени правила, ред и дисциплина, установени от работодателя и работата му подлежи на контрол от същия работодател. При наличие на съответните за трудово правоотношение характеристики, намерението или желанието на страните за сключване на граждански договор, както и сключването на такъв, остава без правно значение, тъй като правата и задълженията на страните по договора са с приоритет пред неговата форма. За да е налице нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е достатъчно да се установи, че дадено лице престира работна сила в полза на работодател при наличие на съществените елементи на трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен трудов договор – обстоятелства, които безспорно са установени в административнонаказателното производство и пред съда. В случая не се спори, че трудов договор с лицето С. И. не е сключен, което е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на дружеството за нарушение на чл.62,ал.1 от Кодекса на труда.

Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна „Яна груп“ ЕООД е осъществил състава на чл. 414, ал. 3 КТ, като не е сключил трудов договор в писмена форма със С. П. И. , при наличие на фактическо трудово правоотношение между тях, и в нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

В конкретния случай, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, нарушението е установено, тъй като са налице всички елементи на трудовото правоотношение. Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя, тъй като при условията на чл. 83 ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното нарушение, доколкото отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е обективна и безвиновна. Неправилна е преценката на наказващия орган по отношение на индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да наложи имуществена санкция в размер на 2000 лева. С оглед тежестта на нарушението и липсата на данни за предходни нарушения, така определеното наказание не е справедливо и няма да изпълни целите на наказанието съгласно чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че налагането на наказание в предвидения в нормата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда минимум от 1500 лева, е съразмерен на тежестта на нарушението.

По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови ново решение по същество, с което да измени наказателното постановление.

Искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател за двете съдебни инстанции е основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна общата сума от 132,94 евро , представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред двете инстанции, който размер се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото и обема на осъществената защита.