Определение № 334 от 27.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Благоевград, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500275 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Чамкория“ № 1, чрез юрисконсулт С. В., срещу Определение № 1306/28.08.2023г., постановено по гр.д. № 1728/2023г. по описа на РС Благоевград, с което съдът е допуснал обезпечение на предявения осъдителен иск по образуваното гражданско дело, чрез налагане на обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението“ по изп. дело № 3506/2023г. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 на КЧСИ, при условията на определена парична гаранция, в размер на 2000лв.

С частната въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Излагат се доводи срещу атакувания съдебен акт- поради това че същият е немотивиран и неотговарящ на изискванията на чл. 395 ал.1 от ГПК, а освен това че обезпечителната заповед е издадена без основание. Поддържа се, че от мотивите на съда постановил обжалваното определение, не е ясно по чие искане и въз основа на какви съображения е допуснато наложеното обезпечение. Не е определен с обжалваното определение срок за който от съда е наложена допуснатата обезпечителна мярка.

Сочи се с частната жабла, чез без убедителни аргументи, с обжалваното определение съставът на РС Благоевград е допуснал поисканото обезпечение- “Спиране на изпълнението“ по изп. дело № 3506/2023г. по описа на ЧСИ М. Б., като с незаконосъобразните действия съдът е постановил съдебен акт в ущърб на публичния 1 интерес. Поддържа се с частната жалба, че с допускането на поисканото обезпечение, съставът на РС Благоевград е лишил Столична община от възможността да се удовлетвори като кредитор на «Търговски комплекс Надежда» ЕООД, за сумата от 900 000лв., без убедителни доводи, кой ще следва да се удовлетвори за вземането си, в случай на конкурениця между двамата кредитори.

С частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение- “Спиране на изпълнението“ по изп. дело № 3506/2023г. по описа на ЧСИ М.

Б., пжддържа се че издадената обезпечителна заповед, противоречи на разпоредбата на чл.

393 от ГПК, като са развити съображения, че допуснатото обезпечение е недокустимо.

Излагат се доводи, че след като от закона не се допуска обезпечение на иска за публично вземане чрез нагалане на запор/чл. 393 ал.2 от ГПК/, то на още по- голяма основание не следва да се допуска и налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“.

Отделно сочи се с частната жалба, че разпоредбата на чл. 393 ал. 1 от ГПК не прави разлика между частно и публично общинско вземане, а с цитираната законова разпоредба, не се допуска налагане на обезпечение на иск предявен срещу общината.

Поддържа се с частната въззивна жалба, че поисканата обезпечителна мярка не е подходяща за постигане на целите на поисканото обезпечение, като се възразява че същата е несъразмерна на обезпечителната нужда. Така срещу предпочетената от първоинстанционния съд защита на частния интерес на ищеца- «Голд Агро» ЕООД, за претендираната сума от 19 500лв., е пренебрегнат публичен интерес за събиране като вземане на общината на сумата от 900 000лв., произтичащ от влязъл в законна сила Ревизионен акт. Отделно развити са с частната жалба съображения, че е допуснато обезпечение на предявения иск по висящо гражданско дело, по искане на трето лице, неучастващо в производството, без да са изложени сериозри аргументи за това. Поддържа се, че така сериозно са засегнати интересите на трето, неучастващо по делото лице. В този смисъл възразява се с частната жалба, че за ищеца не е бил налице правен интерес от искането за обезпечение на предявения иск/а наличието на такъв е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки/, тъй като допуснатото обезпечение по никакъв начин не гарантира удовлетворяването на правата на «Голд Агро» ЕООД, в случай на евентуалното уважаване на предявения осъдителен иск като основателен. Изложени са доводи, че допуснатото обезпечение при конкуриращи се права между кредитори, само осуетява възможността за насочване на принудително изпълнение срещу длъжника «Търговски комплекс Надежда» ЕООД, от страна на кредиторите разполагащи с титул за вземането си, въз основа на вече врезли в сила съдебни решения. Така чрез допуснатата обезпечителна мярка от съда с обжалваното определение, не само неоснователно е нарушен реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в чл. 136 от ГПК, но са създадени и предпоставки за неравноправност на кредиторите, като се дава предпочитание на кредитор с неустановено по съдебен ред частно вземане, срещу кредитор който се удовлетворява за публични вземания, които са безспорно установени по основание и размер, с влязъл в законна сила съдебен акт.

2

Във връзка с оплакването за неправилност, наведено с частната жалба, поддържа се че с допуснатото обезпечение се осуетява възможността за провеждане на изпълнение срещу длъжника «Търговски комплекс Надежда» ЕООД, тъй като спирането не е поискано от длъжника «Търговски комплекс Надежда» ЕООД, поради което не се прекъсва теченето на срока на погасителната давност, като съществува опасност след изтичането на висящото гражданско дело, вземането на Столична община да е станало несъбираемо.

Недоволен от постановеното определение на първоинстанционния съд, частният жалбоподател молят съда да отмени изцяло обжалваното определение на РС Благоевград и да откаже допускане на поисканото обезпечение на предявения за разглеждане осъдителен иск, независимо че обезпечението е допуснато от първоинстанционния съд при условията на парична гаранция.

След изпращане на препис от частната жалба на насрещната страна, писмен отговор по делото не е постъпил.

Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на правомощията си съобразно чл. 278 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с процесуална правоспособност и интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол.

Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба, подадена от «Голд Агро» ЕООД, ЕИК 202971321, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Овча Купел“, бл. 405, вх. К, ет. 9, ап. 28, представлявано от управителя Г. Я. Г. срещу „ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС НАДЕЖДА“ ЕООД, с ЕИК 204645114, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Св. Св. Кирил и Методи“ № 25, ет. 1, представлявано от управителя П. Д. Ш..

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС НАДЕЖДА“ ЕООД, с ЕИК 204645114, да заплати на ищцовото дружество«Голд Агро» ЕООД,, сумата от 19 500,00лв., представляваща главница дължима по Договор за СМР от 03.02.2023г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото.

Направено е искане за право на задържане на осн. чл. 72 от ЗС, в полза на ищеца по делото.

С предявената ИМ пред РС Благоевград, направено е особено искане за обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението“ по изп. дело № 3506/2023г. по описа на ЧСИ М. Б., с peг № 838 на КЧСИ“.

Поддържа се, че предявения осъдителен иск е допустим, вероятно основателен, както и че е налице обезпечителна нужда. Сочи се че по искане на други кредитори на «Търговски комплекс Надежда» ЕООД, е образувано изп. дело № 3506/2023г. по описа на ЧСИ М. Б., по което се провежда принудително изпълнение срещу имуществото на ответника по настоящото дело, като съществува опасност ако бъде реализирана продажбата на имуществото на длъжника, да се окаже че към момента на постановяването на решението по 3 настоящото дело, «Търговски комплекс Надежда» ЕООД да се окаже без имущество, срещу което да бъде насочено принудително изпълнине и така евентуалното позитивно решение по гр.д. № 1728/2023г. по описа на РС Благоевград, би се оказало ненужно, като така би се оказало невъзможно удовлетворяването на ищеца за вземането си срещу «Търговски комплекс Надежда» ЕООД, тъй като сумите от подажбата на имуществото ще са разпределени между останалите кредитори.

Поддържа се, че това би било изключително несправедливо, тъй като ищецът «Голд Агро» ЕООД, би бил кредитор с право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136 ал.1 т. 4 от ЗЗД, ако евентуално бъде уважено направеното искане за признаване на правото на задържане в полза на ищеца, по реда на чл. 72 от ЗС.

С обжалваното Определение № 1306/28.08.2023г., постановено по гр. д. № 1728/2023г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е уважил искането на ищеца «Голд Агро» ЕООД, за допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск по гр.д. № 1728/2023г. по описа на РС Благоевград, като е допуснал налагане на обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението“ по изп. дело № 3506/2023г. по описа на ЧСИ М. Б., при условията на внесена предварително парична гаранция в размер на 2000лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна и при преценката на доводите на ищеца по делото, въззивният съд в настоящия си състав счита следното:

Обезпечаването на предявените искове е производство по висящо гражданско дело е предназначено да брани заплашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита. За да се допусне исканото обезпечение на иска следва да са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки - искът да е допустим и вероятно основателен /подкрепен с убедителни писмени доказателства/, да е налице обезпечителна нужда и наложената обезпечителната мярка да е съответна на тази нужда, т. е. да е оправдана. Тъй като законът предвижда възможност, че обезпечителната нужда може да възникне преди да е предявен иск относно спорното право /чл. 390 ГПК/, както и да бъде поискано допускане на обезпечение на бъдещ иск, то по аргумент на по-силното основание, тогава когато е поискано допускане на обезпечение на вече предявени искове в хода на процеса по чл. 389 ГПК, молбата за допускане на обезпечение се явява процесуално допустима дори и исковата молба да е нередовна/ Определение № 155 от 17.02.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 802/2014г., III г.о., ГК/.

С обезпечаването на исковете по висящо гражданско производство, цели се защитата на заплашеното материално право, като при допустимост на искането за обезпечение, съдът следва да извърши преценката си за основателност на искането, т.е. за наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки- предявените искове да са допустими и вероятно основателни/ подкрепени с убедителни писмени доказателства/, да е налице обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е съответна на тази нужда, т.е. да е оправдана и подходяща с оглед на целите на обезпечителното производство./Определение № 155 от 17.02.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 802/2014г., III г.о., ГК/.

4

В предметния обхват на проверката на въззивния съд за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, задължително се включва преценката дали поисканата обезпечителна мярка е съобразена с обезпечителната нужда и може ли същата адекватно да гарантира интересите на дружеството ищец във връзка с удовлетворяването му като кредитор на ответника, в случай на евентуално бъдещо позитивно решение по делото. За да е подходяща поисканата обезпечителна мярка следва да е адекватна и с оглед постигане на целите на изпълнението, за да се гарантира в значителна степен възможността за ищеца да се удовлетвори за съдебно установеното вземане срещу ответника, в случай на уважаване на бъдещите искове от гражданския съд.