Решение № 6645 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6645 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100507936 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 3904 от 15.03.2023г., постановено по гр. дело № 6060/2022 г. по описа на СРС, 51 с-в „Ф.Б.“ ЕООД е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на А. Н. Н. сумата от 1300 лв., представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания по договор за предоставяне на потребителски кредит № 535963/21.08.2017г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и А. Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 9.02.2022г. до окончателното й изплащане.

С решението СРС е възложил на ответното дружество и разноските в производството.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, с която са изложени съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развити са оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването в размера на ГПР на възнаграждението, което заемополучателят се е задължил да заплати на трето лице за предоставеното от него обезпечение по договора за кредит, както и че в ГПР следвало да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът. Счита, че е спазил изискванията на закона и не е нарушил чл. 19, ал. 4 ГПК.

Поддържа неправилност на изводите на СРС, че заплащането на възнаграждение в полза на трето лице по сметка на заемодателя е лишено от правно основание. Излага, че дори договорът за кредит да е недействителен, искът срещу дружеството е неоснователен до сумата от 924 лв., тъй като последната се дължи на трето лице на друго основание. Съгласно ОУ към договора ответното дружество имало право да получава и плащания за трети лица, стига да може да идентифицира лицето, какъвто бил и настоящият случай в полза на 1

„Фератум Банк“ ЕАД. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна А. Н., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за сумата 1300 лв. (след допуснато в о.с.з. от 13.12.2022 г. изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК), представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания по договор за предоставяне на потребителски кредит № 535963/21.08.2017г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и А. Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 9.02.2022г. до окончателното й изплащане.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че страните валидно са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от сключения договор за кредит.

Прието е, че стойността на възнаграждението по сключения с Фератум банк договор за поръчителство за сумата от 924 лв. следва да бъде включена при определяне на приложимия ГПР по договора, тъй като се касае за разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, въпреки че договорът за гаранция е сключен с лице, различно от кредитора, доколкото същият е пряко свързан с договора за потребителски кредит и създава система от правоотношения между страните, поради което съблюдаването на изискванията за действителност на договора за потребителски кредит рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция. Сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит и разходът за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите, при което същият надхвърля законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. С липсата на част от задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК – в случая по т. 10 – ясно определен ГПР в процесния договор за паричен заем, сключен между ищеца А. Н. Н., като заемател и ответника „Ф.Б.“ ЕООД, като заемодател, води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.

22 ЗПК. В този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Наред с горното СРС е приел, че доколкото самият договор за кредит, сключен между страните, не предвижда дължимост на сума в размер на 924 лв. за възнаграждение за поръчителство, то преводът на такава в полза на ответника се явява недължим при липса на установено основание за получаването. По тези мотиви съдът е уважил изцяло предявения иск.

Настоящият въззивен съд намира постановеното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

2

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание“ обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, вкл. в случаите на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979 г.). Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно действителността на процесния договор за кредит , както и дали след получаване от ответника на сумата 924 лв. същият я е превел на третото лице – гарант по договора за поръчителство от Фератум банк, респективно, че заплащането на посочената сума в полза на трето лице по сметка на ответника е лишено от правно основание.

По делото се установява, че на 21.08.2017 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 535963/21.08.2017г. за сумата от 1200 лв., при посочени в договора лихвен процент 23 % (възнаградителна лихва в размер на 276 лв.) и ГПР 49.11%; Общата дължима сума е посочена в размер на 1476 лв., подлежаща на връщане чрез 12 погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с падеж на първата вноска на 20.09.2017 г. В клаузата на чл. 4 е предвидено, че общият разход по кредита възлиза на сумата от 276 лв., а годишният процент на разходите в размер от 49,11 , като включва разходите по общия разход на кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 5 е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от третото за процеса лице „Фератум банк“ в полза на дружеството. С одобряването на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени - нито от кредитополучателя, нито от поръчителя. Кредитополучателят потвърждава, че обезпечение е избрано от него в хода на процедурата по кандидатстване за отпускане на кредита. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора взаимоотношенията между страните, породени от него, се регулират от договорните клаузи, както и от приложимите Общи условия на „Ф.Б.“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити.

В клаузата на чл. 5 от Общите условия е предвидена възможността кандидатзаемателят самостоятелно да избере предпочитаното от него обезпечение, което посочва в молбата за отпускане на заем. С цел да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен заемът кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения – обезпечение с гарант във формата на договор за поръчителство, обезпечение от предложено от заемателя и одобрено от заемодателя физическо лице чрез сключването на договор за поръчителство и застраховка, покриваща рискове от неплащане на заема, одобрена от дружеството.

В т. 5.6 от ОУ към ДПК е прието, че одобрението на обезпечението от дружеството се извършва чрез одобрението на потребителския кредит.

Съгласно т. 6.3. от Общите условия, съгласието на заемателя да бъде изразено посредством „SMS“ от идентификационния номер, респективно. попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството – кредитор, което приемане се отнася, както до договора, така и до Общите условия. Съгласно клаузата на т.

6.4 договорът се счита за сключен от момента на изпращане от страна на заемателя на съгласието му за сключване на договора.

От приложения СЕФ се установява, че обезпечението, което следва да се 3 представи по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В същият е посочено, че лихвата се изчислява на базата на фиксиран годишен лихвен процент 40,61 %, ГПР – 49,11 %, както и че свързаните с договор разходи са описаните в т. 4.6 от формуляра, а именно разходите по просрочие на кредита.

По делото пред СРС е допуснато и изслушано заключение по съдебнотехническата експертиза (основно заключение и допълнение към него), в което се посочва, че представените от ответната страна материали са негодни за технически анализ, поради което не може да се направи извод дали през 2017 г. заявление за отпускане на кредит е можело да се подаде с личен гарант, както и дали ответникът е имал други кредитополучатели (различни от ищеца) и за наличието на изразено от ищеца надлежно документирано съгласие за сключване на договора, при представени на същия договор, погасителен план, общи условия и преддоговорна информация.

Съгласно представена пред първата инстанция справка, изходяща от „Ф.Б.“ ЕООД, за получени плащания по ДПК № 533963 А. Н., отразяваща плащанията от страна на кредитополучателя при упражняване правото му на предсрочно погасяване съгласно ОУ, приложими към договора, дължимото обезщетение по чл. 32, ал. 4 ЗПК, респективно т. 1 от Тарифата, е погасена главницата в размер на 1200 лв., лихва в размер на 276 лв., плащания съгласно Тарифата и ОУ – 100 лв. В процесната справка е посочена и сума за допълнително избрана незадължителна услуга – 924 лв., сумата, по която се дължи на лицето, предоставило услугата и по посочената от него сметка, както е цитирана и клаузата на чл.

16.2, б. „а“ от ОУ, съгласно която кредиторът има право да нареди сумата на лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена от кредитора.

Чрез констатациите на изслушаното в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ, което настоящият въззивен състав кредитира напълно по реда на чл.

202 ГПК се установява, че общо изплатените суми по договора за предоставяне на потребителски кредит № 535963 от 21.08.2017 г. възлизат на 2 500 лв., от които 1 576 лв. плащания към кредитора (1200 лв. главница, 276 лв. лихва и 100 лв. такси съгласно Тарифа, отразена в първата вноска) и сумата от 924 лв. – възнаграждение за гарант „Фератум банк“ ЕАД, осъществени чрез метод на плащане „е-рау“. Кредитът е погасен напълно на 29.06.2018 г. с последното плащане от кредитополучателя. Фактическият размер на ГПР, включващ лихвата и таксата за банкова гаранция към фирма – партньор е в размер на 402,35%. Изяснява се също, че по предоставени данни от „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 924 лв. – възнаграждение за гарант е начислена, но няма данни дали и кога е преведена на „Фератум банк“ ЕАД.