Решение № 260061 от 26.01.2023, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… януари 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесета и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2709 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124, ал.1 ГПК и вр. с чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът с фирмено наименование „К.Б.С.Б.Б.“(вписано на 14.07.2022година и с предишно фирмено наименование „Р.Б. ЕАД, ЕИК ******, твърди, че има качество на кредитор, снабдил се със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№46483/2018г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че с договор за срочен банков кредит №83393 от 05.11.2012г. е отпуснал на кредитополучателя „Д.Е.Д.0.“ ЕООД, кредит в размер на 50 000евро, с краен срок на погасяване на дълга – 15.11.2022 година. Целта на кредитирането е покупка на самостоятелен обект – офис помещение№7, находящо се в гр.София.

Съгласно договора – чл. 8 – ответникът Д.Ц.И. е поела задължение, при условията на пасивна солидарност, да изплаща всички задължения на кредитополучателя, при условията, размера и сроковете, определени в договора за кредит и последващите го анекси.

Пасивната солидарност е уговорена с договора.

Със сделката е уговорена възнаградителна лихва – цена на ползвания паричен ресурс, която се начислява върху остатъка от усвоената и непогасена сума – главница – от датата на отпускане на кредита до неговото погасяване. При просрочие на кредита, преди обявяване на неговата предсрочна изискуемост, редовната лихва се начислява върху остатъка от непогасената главница.

Страните са уговорили и неустойка – чл.3.4 от договора, като наказателна надбавка към лихвата, с което отнапред са определили размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл.4 от договора задълженията, произтичащи от него се погасяват по следния начин – 120 анюитетни вноски, всяка в размер на 417 евро, дължима на 15-то число от съответния месец.

Банката-кредитодател е вписала законна ипотека върху описания имот в исковата молба имот.

Ищецът твърди, че е изправна страна по този договор, а двамата ответници – неизправна страна, тъй като не са изпълнили основното задължение по договора – да върнат заетата сума, в уговорения с погасителния план срок.

Ищецът твърди, че вземанията му, произтичащи от този договор са настъпили като предсрочно изискуеми. Това е така, защото ответникът- ЮЛ, за периода от 15.07.2016г. до 15.11.2017година не е заплащал дължимите месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, в необходимия размер, което представлява неизпълнение на договора за банков кредит, по смисъла на чл.9.1 от договора.

Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл.10.4 от договора и във връзка с чл.432 ТЗ, банката е упражнила надлежно възникналото потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да постави длъжника в забава, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Ответникът – ЮЛ е уведомен по реда на чл.50, ал.4 ГПК, а ответникът- ФЛ е лично уведомен на 20.06.2017година за настъпилата предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди, че ответниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост и чрез получаване на препис от тази искова молба.

Поради наличието на нормата на чл.122 ЗЗД, ищецът твърди, че е оправомощен да дири изпълнение на цялото задължението от когото и да е от длъжниците.

Искането му към съда е, след като последният съобрази изложеното, да постанови решение, с което признае, спрямо ответниците, съществуване и изискуемост на вземания, произтичащи от договор за срочен банков кредит №83393/05.11.2012година, съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№46483/2018г., а именно: изискуема главница от 32 027,00евро, представляваща сумарна величина на редовно падежирали главници за периода от 15.07.2016г. до 15.11.2017г. в размер на 7 047,00евро и 24 980, 00евро – предсрочно изискуема главница; изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 2 455,15 евро, начислена за периода от 15.06.2016г. до 04.12.2017година; изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 15.07.2016г. до 12.07.2018 година в размер на 2 037,20евро; изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.12.2017г. до 12.07.2018година в размер на 3 301,81 евро; изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл.3.2 от договора, за периода от 15.112.2015г. до 15.11.2016г. в размер на 274,82евро и изискуема такса за подновяване на залози в размер на 25 лева.

При условие на евентуалност, в случай, че предявените установителни искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост или приемане, че главният иск е процесуално недопустим, ищецът моли съда да постанови осъдително решение, с което осъди ответниците да му заплатят следните суми: главница по месечни вноски с падежи от 15.12.2017година до датата на връчване на исковата молба на ответниците и предсрочно изискуема главница в размер на 24 980 евро, ведно със законната лихва за забава върху претендираното вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Претендира всички разноски по настоящето дело- тези, които са направени в заповедното производство и тези, които са извършени в исковия процес.

Страната е направила своите доказателствени искания.

В срока за отговор ответниците “Д.Е.Д.0.“

ЕООД, ЕИК ******и Д.Ц. И., чрез адв. Н.И., не спорят, че с ищеца са обвързани от договор за банков кредит с краен срок за погасяване на дълга 15.11.2022 година, отпуснат за покупка на самостоятелен обект офис помещение№7, находящ се в гр.София; че съгласно договора същият се погасява със заплащането на 120 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 417 евро, платими на 15-то число на съответния месец; че кредитът е предоставен на 19.11.2012 година, когато е и усвоен.

В отговора ответниците твърдят, че не им е ясно какъв е размера на претендираните като дължими суми. Твърдят, че два пъти се претендират едни и същи суми, поради което исковата молба била нередовна и искат от съда да задължи ищеца да отстрани нейните нередовности, като при неизпълнение на това- делото да се прекрати.

Правят доказателствени искания.

В изпълнение на разпореждане от

13.07.2020 г. ищецът подава молба с вх.№79143 от 04.08.2020 година, с която заявява, че претендираната главница по евентуалния иск е останалата част от неиздъжената по договор за кредит главница от 32 027 евро, а изискуемостта на сумата настъпва, както следва – сумата от 12 927 евро е падежирала с настъпване на падежа на месечните вноски с падежи 15.12.2017г. и 15.06.2020 година.

Препис от тази молба е връчен на ответниците, което депозират писмен отговор на 14.08.2020 година, с който оспорват тази претенция, заявявайки, че ищецът не може да претендира непадежирали вноски.

По отношение на установителните претенции – ищецът е посочил ясно какъв е произходът на заявените вземания, техния размер и начина на формирането им.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По допустимостта на установителните искове:

Приема за установено, че въз основа на заявление с вх.№3056326/13.07.2018г., подадено от настоящия ищец, е образувано ч.гр.д.№46483/2018г., по които, на основание чл.417, т.2 ГПК, е издадена заповед за изпълнение, на 16.08.2018г., както следва: за сумата от 7 047 евро, представляваща главница по договор за банков кредит №83393/05.11.2012г. за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.07.2018г. до изплащане на вземането; предсрочно изискуема главница в размер на 24 980евро; възнаградителна лихва за периода от 15.06.2016г. до 04.12.2017г. в размер на 2 455,15 евро; наказателна лихва за периода от 15.07.2016г. до 12.07.2018г. в размер на 2 037,20евро; наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.12.2017г. до 12.07.2017г.; комисионна за управление в размер на 274,82 евро за периода от 15.11.2015г. до 15.11.2016г.; такса за подновяване на залози в размер на 25 лева и 1618,92лева разноски по делото, от които 1 568,92лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Разпоредил е незабавното изпълнение на заповедта.

От разпореждане на заповедния съд под

№49222 от 23.02.2019 година настоящият състав установява, че в заповедното производство е постъпила възражение от длъжниците по чл.414 ГПК, приложено към частна жалба с вх.№3091425 от 23.11.2018година.

Ето защо съдът приема за дата на възражението, посочената от заповедния съд дата – 23.11.2018 година.

Относно срокът на стореното възражение, което е част от ФС, свързан с правото на иск от страна на заявителя.

ЧСИ С.П.е извършил връчване на ответника ЮЛ, чрез залепване на уведомление на 07.11.2018 г. (лист 57 от заповедното производство), а на лист 63 от ч.гр.д.№ 46483/2018г е удостоверено от длъжностното лице, на същата дата – 07.11.2018 година, че дружеството е „освободило офиса, ап.7 преди 3 години“, като „информацията е от обитателите на съседните офиси. Залепено уведомление“.

По отношение на спазване на преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата преди промяната през 2019 година.

По отношение на ответницата ФЛ – Д.Ц. срокът за подаване на възражението е спазен, тъй като преди да започне да тече процедурата по чл.47 ГПК, на 23.11.2018 година тази страна е подала възражение.

Ответникът –търговец е бил надлежно уведомен от ЧСИ по реда на чл.50, ал.2 ГПК, макар и на тази страна да е лепено уведомление.

Мотивите на съда да приеме горното са следните.

Съобразно чл.47, ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона (чл.

50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки на чл.47, ал.1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл.

50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до канцеларията на търговецаили да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува "канцелария" със "служители" и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата. След като длъжностното лице е установило, че дружеството е напуснало адреса („офисът е освободен преди 3 години“) то приложима е нормата на чл.50, ал.2 ГПК, съдържаща фикцията за редовно връчване на книжата на 07.11.2018 година ( В този смисъл решение №126 от 10.11.2015 г. по т.д. № 1825/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). Следователно, стореното от този длъжник възражение е извън преклузивния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК, в редакцията към датата на осъществяване на тази процедура, който е изтекъл на 21.11.2018 година. След като възражението е извън срока, то претенциите спрямо този ответник се явяват процесуално недопустими. Това е така, тъй като подаденото извън срока възражение не води до желаните от страната последици – да се приеме, че е налице надлежно оспорване на съществуване на вземането на кредитора, което се претендира със заявлението. След като липсва надлежно възражение, то за този кредитор не съществува интерес от предявяване на претенциите по реда на чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.