Присъда № 12 от 20.10.2021, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12 от 20.10.2021 година по НОХД № 787/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 297/2021 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 2578/2021 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение н а Н. Ш. АТ., родена на 11.06.1995 год ина в град Свиленград, област Хасково, българка, българска гражданка, живуща в село Георги Добрево, област Хасково, с начално образование, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това, че в периода от месец февруари 2021 година до месец септември 2021 година, включително , в село Младиново, област Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение № 260086/16.12.2020 година по гражданско дело (гр.д.) № 470/2020 година по описа на РС - Свиленград, влязло в сила на 21.01.2021 година , да издържа свои низходящи – дъщеря си ПД Ш.а, родена на 12.07.2009 г одина и сина си ХД Ш., роден на 13.01.2014 година, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 8 месечни вноски по 155 лв. месечно за детето ПД Ш.а и 8 месечни вноски по 155 лв. месечно за детето ХД Ш., като общата дължима сума за издръжката възлиза в размер на 2 480 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.

3, т. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия Н. Ш. АТ., тъй като 1./ отсъствието на подсъдимия А. няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление;

3. / редовно е призована за датата и часа на съдебното заседание чрез защитника си – адвокат М.А. и по телефона;

4./ не е посочила уважителни причини за неявяването си и 5./ изпълнена е процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Н. Ш.

АТ. – адвокат М.А., сочи, че е изяснена фактическата обстановка по делото като пледира на А. да бъде определено наказание „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок около минималния поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

1

Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград: Прокурор С.С. поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Н. Ш. АТ..

Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер на всяка от тях от около 10 месеца.

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящите адресе на дец а т а П . и Х. Ш.и съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1038 от 09.09.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград, подсъдимият Н.Ш. Атанасова не е осъждана.

Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият Н.Ш. Атанасова не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС), както и не работи, има четири ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно Характеристична справка, изготвена от Младши полицейски инспектор В.К. (служител на Участък – Любимец при РУ – Свиленград) подсъдимият Н.Ш. Атанасова няма регистрирани криминални прояви и нарушения на обществения ред, не се издирва от органите на МВР и няма наложени забрани за напускане на страната.

Подсъдимият Н. Ш. АТ. заживяла на семейни начала, без сключен граждански брак, със свидетеля Д. Хр. Ш. през 2009 година. Двамата заживели в къщата на свидетеля Д.Ш. в село Младиново, област Хасково . От съвместното им съжителство се раждат дъщеря им ПД Ш.а, родена на 12.07.2009 година и сина им ХД Ш., роден на 13.01.2014 г одина. След като свидетелят Ш. и подсъдимият А. са във фактическо съжителство около 8 години, отношенията им се влошават и те се разделят в средата на 2017 година. След раздялата им малолетните П. и Х. Ш.и остават да живеят в дома на баща си в село Младиново, област Хасково . А. след раздялата им, полага грижи за отглеждането на децата си, но не плаща никакви парични средства, 2 необходими за тяхното отглеждане. В последствие А. се мести да живее в село Георги Добрево, област Хасково и престава да се интересува от децата си. Предвид тези обстоятелства, на 14.08.2020 година св идетелят Д.Ш. пода ва граждански иск до РС - Свиленград, с който иска Съдът да му предостави упражняването на родителските права върху малолетните деца, да определи режима на лични отношения на децата с майката, както и А. да бъде осъдена да им изплаща месечна издръжка. С Решение № 260086/16.12.2020 година по гр.д. № 470/2020 година по описа на Р С - Свиленград, упражняването на родителските права върху малолетните П. и Х. Ш.и са предоставени на баща им - свидетеля Д.Ш., а А. е осъдена да издържа своите низходящи - дъщеря си П. и сина си Х., като им изплаща месечна издръжка в размер на по 155 лв. за всяко едно от децата чрез техния баща и законен представител – св идетеля Д.Ш., считано от датата на подаване на Исковата молба до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окночателното плащане. Решението е влязло в сила на 21.01.2021 година.

След като Н.А. е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетните си деца П. и Х., тя не изплаща нито една месечна издръжка. И тъй като А. не изплаща дължимите от нея издръжки на свидетеля Д.Ш. като баща и законен представител на малолетните деца П. и Х., същият на 26.05.2021 година подава Жалба до Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград.

Видно от Социлния доклад, изготвен от ДСП – Свиленград е че бащата отглежда децата в семейна среда, осигурява им подходящо жилище, поддържа хигиената, задоволява нуждите и потребностите им събразно възможностите си, децата са в добро здравословно състояние, получават необходимите обич, внимание и топлина, осигурено е правото им на здравеопазване и образование, на лице е подкрепяща среда, по информация на бащата майката не подпомага децата финансово.

По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основанието за плащане на месечн ите издръжки на децата П. и Х. до месец септември 2021 година, включително . Също така към настоящия момент липсват данни подсъдимият Н.А. да е изпълнил а задължението си за плащане на дължимите издръжки за периода от месец февруари 2021 година до месец септември 2021 година, включително, за двете деца от общо по 8 месечни вноски о т по 155 лв. всяка за всяко от двете деца , като общо дължимата сума за целия период за двете деца е в размер на 2 480 лв.

Разпитана в хода на БП подсъдимият Н.А. заявява, че разбира в какво е обвинена, признава се за виновна, изказва съжаление за стореното от нея и дава обяснения във връзка с предявеното обвинение като сочи, че причината да не плаща била затрудненото й материално положение, тъй като 3 отглеждала още две непълнолетни деца, поради което нямала възможност да работи. Обясненията й от БП, дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство, бяха прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпит на свидетел, изискани са и са приложени можество писмени документи и т.н.

Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – Докладна записка, Жалба, Писма от Държавен съдебен изпълнител при РС – Свиленград, Решение № 260086/16.12.2020 година, Решение № 260006/18.01.2021 година и Решение № 260024/18.01.2021 година, трите по гр.д. № 470/2020 година на РС – Свиленград, Справка за съдимост, Актове за раждане, Писма от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, от ОДМВР – Хасково и от ТД на НАП, офис – Хасково, Социален доклад,

Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Така също, още и от свидетелските показания от БП, материализирани в съответния Протокол за разпит на свидетел, а именно – Д.

Хр. Ш., както и от обясненията, дадени от подсъдимия А. в хода на БП пред разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.

В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.

Анализирани с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелства Ш., като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.

Липсват индиции за предубедеността на посочения свидетел, отчитайки факта, че Д.Ш. е баща на двете деца П. и Х.. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на посочения свидетел, макар и същият да се явява пострадал от деянието, тъй като т о в а a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с 4 предварително определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на посочения свидетел като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка относно периода, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетеля, Справка за съдимост, Социален доклад, Актове за раждане, Решение № 260086/16.12.2020 година, Решение № 260006/18.01.2021 година и Решение № 260024/18.01.2021 година, трите по гр.д. № 470/2020 година на РС – Свиленград и др., както и от събраните в съдебната фаза на процеса доказателства.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.