Определение № 2042 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2042 гр. София, 08.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20268002900481 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Инициативи“ АД, гр. София срещу решение № 544 от 05.11.2025 г. по в. т. д. № 545/2025г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 539/10.04.2025 г. по т. д. № 969/2024 г. на Софийски градски съд, VI-3 състав, с което предявените от С. Е.

Т. от гр. София срещу касатора частични обективно съединени искове с правно основание чл. 181, вр. чл. 247а и чл. 246 ТЗ са уважени за: сумата 25 100 лв. – част от неизплатени дивиденти за финансовата 2017г. в общ размер на 54 626.40 лв.; сумата 25 100 лв. – част от неизплатени дивиденти за финансовата 2018 г. в общ размер на 38 102.40 лв. и сумата 25 100 лв. – част от неизплатени дивиденти за финансовата 2019г. в общ размер на 86 183.33 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2023г. до окончателното им погасяване.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, доколкото в нея не са индивидуализирани конкретните правопораждащи факти, а именно – решенията на ОС на акционерите, на които са основани претенциите на ищеца за дивиденти, а също и поради това, че съдът е извършил недопустим инцидентен контрол върху тези решения, които, макар да не са съобразени с установения в чл. 181 ТЗ принцип за разпределение на дивидентите 1 пропорционално на дяловото участие на акционерите, са влезли в сила и са задължителни за съда. В условията на евентуалност, касаторът поддържа неправилност на обжалвания акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди нарушение на разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, тъй като съдът е приел, че давността започва да тече от „узнаване“ на решенията чрез вписването на ГФО в Търговския регистър, а не от датата на изискуемостта на вземанията, определена в устава на дружеството, респ. в чл. 247а, ал. 5 ТЗ, както и нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД поради отказа му да тълкува чл. 16 от сключения от ищеца договор за продажба на акции от 22.12.2020 г. в действителния му смисъл, а именно – че с него са уредени всички претенции между страните, в т. ч. и относно дивидентите за минали години. Оспорва и извода за нищожност на клаузата на чл. 89, ал. 3 от устава поради противоречието й с чл. 113 ЗЗД. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила преценява: кредитирането на счетоводните записвания само в частта, обслужваща тезата на ищеца; игнорирането на правопогасяващото възражение на дружеството-ответник за изтекла погасителна давност; неправилното разпределение на тежестта за доказване; приемането за доказани неизгодни за ответника факти, без да са налице предпоставките на чл. 161 ГПК.

Освен с доводите за недопустимост на въззивното решение, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като обуславящи за изхода не делото поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да изследва действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, включително като съобрази, че такава клауза може да има погасителен ефект по отношение на вземания за дивидент, възникнали преди прехвърлянето на акциите; 2. От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за дивидент на акционер – от момента на изискуемостта на вземането (определена с решението на ОСА или по реда на чл. 247а, ал. 5 ТЗ ) или от момента на узнаването на взетото решение/обявяването на ГФО в Търговския регистър; 3. Може ли гражданският съд, сезиран с осъдителен иск за плащане на дивидент, да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на решения на общото събрание на акционерите относно 2 начина на разпределение на печалбата, ако тези решения не са били отменени по реда на чл. 74 ТЗ и сроковете за атакуването им са изтекли; 4. Приложима ли е санкцията по чл. 161 ГПК спрямо страна, която не е представила изискан документ, ако искането по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК не е конкретизирано по вид и съдържание, съдът не е предупредил страната за последиците от неизпълнението и са събрани доказателства, че документът обективно се намира у тази страна; 5. Задължен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на твърдения за конкретните правопораждащи факти (дата и съдържание на решения на ОСА), вместо сам да извлича тези факти чрез предположения от представени по делото вторични (счетоводни) документи; 6. Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички допустими и относими защитни доводи и възражения, включително правопогасяващите възражения за изтекла погасителна давност и за договорно уреждане на отношенията, и представлява ли липсата на такова обсъждане липса на мотиви; 7. Следва ли уговорка в договор за прехвърляне на акции, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да се тълкува като отказ от права (опрощаване) по отношение на вземания за дивидент за минали периоди, ако същите не са изрично изключени от обхвата на тази декларация; 8. Допустимо ли е, при липса на изрична законова норма, началният момент на погасителната давност за вземане за дивидент да се обвързва със субективния момент на „узнаването“ от акционера (или обявяването на ГФО в ТР), вместо с обективния момент на изискуемостта, определен съгласно решението на ОСА или правилото на чл. 247а, ал. 5 ТЗ; 9. Следва ли съдът, при преценка на доказателствената сила на търговските книги по чл. 182 ГПК, да ги цени като единно цяло, или е допустимо да кредитира записванията избирателно – само в частта относно начисляването на задължението, като игнорира записванията в същата счетоводна статия относно погасяването му или начина на възникването му, без да е проведено успешно насрещно доказване за нередовност на счетоводството; 10. Разполага ли гражданският съд с правомощие в производство по осъдителен иск за плащане на дивидент да замества липсващата или да коригира незаконосъобразната воля на общото събрание на акционерите (относно размера на дивидента ), когато решенията 3 на ОСА, макар и противоречащи на закона (непропорционално разпределение), не са били отменени по исков ред“.

За въпросите по т. 1 - т. 6 се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: решение № 14 от 10.09.2012 г. по т. д. № 667/2010 г. на II т. о., решение № 66 от 03.06.2024 г. по т. д. № 723/2023 г. на I т. о. и решение № 50036 от 12.06.2023 г. по т. д. № 5044/2021 г. на IV г. о. (за първия въпрос); решение № 50133 от 31.10.2022 г. по т. д. № 2013/2021 г. на I т. о. (за втория въпрос); Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС (за третия въпрос); решение № 68 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 846/2011г. на III г. о. и решение № 90 от 21.01.2020 г. по т. д. № 232/2019 г. на I т. о. (за четвъртия въпрос); решение № 537 от 29.09.2025 г. по гр. д. № 181/2025 г. на III г. о. и решение 113 от 23.07.2013 г. по т. д. № 200/2012 г. на I т. о. (за петия въпрос); Тълкувателно решение № 1от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50062 от 01.12.2022 г. по т. д. № 278/2021 г. на I т. о., решение № 60301 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на IV г. о., решение №50181 от 28.06.2023 г. по гр. д. № 2119/2022 г. на III г. о. (за шестия въпрос).

За останалите въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че: по въпрос № 7 липсва трайно установена практика; въпрос № 8 е от значение за развитието на правото, тъй като възприетият от въззивния съд подход противоречи на общия принцип на чл. 114 ЗЗД; въпрос № 9 е от значение за точното прилагане на закона, тъй като ще допринесе за уеднаквяване на критериите при преценка на счетоводните експертизи, а въпрос № 10 е от значение за стабилността на дружествените актове и ще допринесе и произтича от необходимостта ВКС да разясни границите на съдебната намеса.

Искането за допускане на касационния контрол е заявено и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в: явно противоречие с императивната норма на чл. 247а и чл. 221 ТЗ, доколкото е присъдено вземане за дивидент единствено въз основа на счетоводни записвания, без да е посочено наличието на взето решение на ОСА за разпределение на печалбата; допуснато логическо противоречие в мотивите, като едновременно е кредитирано и дискредитирано едно и също доказателство – счетоводните книги на дружеството; обвързване началото на погасителната давност за вземането за 4 дивидент с момента на обявяване на ГФО в Търговския регистър, вместо с изискуемостта му.

Ответникът по касация – С. Е. Т. от гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 24.02.2026 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че: Ищецът С. Е. Т. е бил акционер в ответното дружество „Инициативи“ АД в периода от 2007г. до 11.01.2021г., като е притежавал 21 броя обикновени поименни акции, представляващи 19.44% от капитала на дружеството; С договор от 22.12.2020г. същият е продал на четирима други акционери в „Инициативи“ АД всичките свои акции; В чл. 8 от договора за продажба е уговорено, че с прехвърляне собствеността върху акциите продавачът прехвърля на купувачите занапред и всички произтичащи от тези акции права и задължения на акционер; В чл. 16, ал. 1 е посочено, че с плащането на пълната продажна цена и предаването на временните удостоверения с положени джира всички отношения с „Инициативи“ АД и купувачите като акционери са уредени и те нямат никакви претенции помежду си, като в чл. 16, ал. 2 С. Т. се е задължил да подаде молба до СГС по т. д. № 2455/2020г. за оттегляне на предявения срещу дружеството иск по чл. 71 ТЗ за предаване на 21 броя поименни акции и на два протокола от общи събрания на акционерите, проведени през 2019г.; В чл. 89, ал. 1 от Устава на „Инициативи“ АД е предвидено, че приетите от ОСА дивиденти започват за се изплащат в едномесечен срок от датата на провеждане на ОСА, на което е взето решение за изплащането им, като според ал. 3 на същия член непотърсените в едногодишен срок дивиденти, считано от края на годината, за която се отнасят, остават в полза на дружеството и се отнасят във фонд „Резервен“; С протокол от ОСА от 31.12.2019 г. е взето решение за разпределяне на печалба от минали години в размер на 12 281.62 лева, от които, след приспадане на 5 данъка, за С. Т. е определена сумата 2 268.17 лева, която сума му е изплатена;

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в съответствие с процентното му участие в капитала на ответното дружество – 19.44%, на ищеца С. Т. се полагат 21 024.75 лв. за 2016 г.; 53 564.58 лв. за 2017 г.; 36 197.27 лв. за 2018г. и 83 916.14 лв. за 2019 г.; Според счетоводните записвания на ответното дружество, начислените и изплатени дивиденти на акционерите не са определени по правилото на чл. 181 ТЗ, т. е. съразмерно на участието им в капитала.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от С. Е. Т. срещу „Инициативи“ АД искове с правно основание чл. 247а ТЗ вр. чл. 181 ТЗ за изплащане на вземания за дивидент за годините 2017 г. - 2019г., въззивният съд е приел за осъществени всички елементи от фактическия състав на вземането за дивидент: изтичане на съответната финансова година; приемане на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител; наличие на чиста печалба (балансова печалба) съобразно чл. 247а ТЗ и решение на общото събрание на акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба. Първите три е преценил за безспорни, тъй като: до датата на исковата молба са изтекли финансовите години 2017 г. - 2019 г.; за посочените години има приети заверени ГФО, които са обявени и в Търговския регистър; от заключението на ССЕ е установено, че за всички спорни години има реализирана чиста печалба и е осчетоводено разпределяне на дивидент в общ размер по-малък от тази чиста печалба.