Решение № 69 от 19.05.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Бяла, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20254510200087 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Г. Л., ЕГН **********, от гр.Б., ул.“Т. м.“ №.. против НП №38-0010371 от 06.03.2025г., издадено от Началник ОО“АА“,гр.Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, му е наложено на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 3000лв.

С жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, за което са наведени подробни съображения.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

РРП, ТО-Бяла, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 07.02.2025 г., около 13:53 часа, в гр.Б., ул.“С. С.“ № .., пред мелница „А.“, в посока изход гр.Б., св.Г. Д.-на длъжност инспектор към ОО“АА“-Русе, спрял за проверка МПС СКАНИЯ С 460 с peг. №......... от кат. N3 с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СЦБ СЗБ“ с рег.№.............. от кат.О4, извършващо обществен превоз на товар – пшеница, на територията на Р България, по маршрут с.Х.Д.-гр.Д., съгласно 1 пътен лист № 0010382/...........г. и товарителница №0558637/..............г.

Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Д. Г. Л.. При проверката, от представените от жалбоподателя документи се констатирало, че ППС е с маса, която надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване-МПС с две оси с полуремарке с три оси било над 40 000кг. Водачът извършвал превоза със съчленена композиция, състояща се от МПС от кат.N3-две оси и ППС от кат.О4-три оси, с обща маса 49420 кг., която маса надвишавала установената норма от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 40 000кг., със 9420кг.

Св.Д. приел, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, за което му съставил АУАН от 07.02.2025г., подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не представил допълнително и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Обжалваното НП било издадено на 06.03.2025г. и връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2025г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Д., АУАН, НП, кантарна бележка, товарителница, пътен лист, справка за нарушител, оправомощителна заповед, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и Наказателното постановление са съставени от компетентни органи.

В случая НП е издадено за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, за което е наложена санкция по чл.177, ал. 3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Нормата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Следователно, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което 2 длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН.

Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. 6 от Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията/последната приложена по делото/, началник „ОО“ АА гр. Русе е надлежно оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.

Безспорно е, че законодателят е въвел двояк режим за установяване на административни нарушения, свързани с нарушаване на правилата за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и съответно налагането на наказания за такива нарушения. Единият ред е по Закон за пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а другият по Закон за движение по пътищата и Наредбата. Съответно, според това кой извършва проверката, се преценява компетентността както на актосъставителя, така и на АНО, а оттам и по кой закон се осъществява процедурата. ОО „АА“ са компетентни да установяват нарушения и налагат наказания по ЗДвП, какъвто е настоящият случай.

Поради изложеното съдът намира, че служителите на ИА „Автомобилна администрация“, какъвто несъмнено е и св.Д., са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2 от ЗДвП , съответно началник „ОО“ АА гр. Русе е оправомощен да издава наказателни постановления, с които да налага наказания на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст.

Отделно от това, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на процесуалния закон. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано пълно и ясно с всички съставомерни признаци от обективна страна, като са посочени и доказателствата, които го потвърждават. По идентичен начин от АУАН, описанието на нарушението е привнесено и в НП. Правилно са издирени и посочени както нарушената, така и санкционната норма, коректно е индивидуализиран и нарушителя. Още към момента на съставяне на АУАН жалбоподателя е бил наясно какво точно нарушение му е вменено във вина, правото му на защита не е нарушено и същият е могъл да организира защитата си в пълен обем.

По същество нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е правилно установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно § 6, т. 53 от ДР на ЗДвП "съчленено превозно средство" е комбинация от превозни средства, състояща се от моторно превозно средство и свързано с него 3 полуремарке, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса на съчленени ППС с две оси, с полуремарке с три и повече оси, е 40 тона, като в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е надхвърляла допустимата маса с 9420кг.

В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., които са последователни, вътрешно непротиворечиви, и незаинтересовани, кореспондиращи изцяло на приложените по делото писмени доказателства. От съвкупния анализ на доказателствата се установява по несъмнен начин извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Видно от представените от водача кантарна бележка и товарителница безспорно се установява, че брутното тегло на ППС с товара е 49420 кг. По своята доказателствена същност посочените документи са частни свидетелстващи документи, и водача доколкото е приел товара във вида и количеството посочени в тях и се е подписал в кантарната бележка, безспорно доказват удостоверените в тях факти, относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б.

„а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, и съответно съвкупно с останалите доказателства, установяват извършването на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи, че товарителницата съгласно § 1, т.30 от ЗАвП – е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от ТЗ, т. е. товарителницата удостоверява сключването на договор за превоз, както и че стоката е предадена от товародателя на превозвача.

Съгласно представените от водача документи, същият се е задължил да предаде именно това количество на получателя. Отразяването в АУАН на посочената в кантарната бележка и товарителницата обща маса от 49420кг. не е било оспорено от водача, който неминуемо, след като ги е представил на контролните органи, е бил запознат със съдържанието им, поради което следва да се приеме, че масата на управлявания от жалбоподателя състав от ППС е била установена по несъмнен начин от превозните документи и отделна проверка на теглото не е била необходима. Отделно от това, проверката на измерващото средство въз основа на Закона за измерванията не е била дължима, тъй като процесното МПС не е такова, попадащо в хипотезата на чл.35 от Наредба №11/2001 г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция "Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай, с оглед на което възражението, направено в тази насока относно нарушение на нормата на чл.35, ал.1 от Наредба №11/2001г. е неоснователно. Освен това от показанията на актосъставителя се установява, че още към момента на проверката нарушителят е бил в известност за тези обстоятелства и не ги е оспорил, тъй като сам е представил документите доказващи претоварването. Следователно нарушението е извършено от обективна страна с всички съставомерни признаци. От субективна страна 4 деянието е извършено от жалбоподателя виновно, умишлено, с ясното съзнание за обществено опасния характер на деянието, за конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му маса, както и за обществено опасните последици от деянието, настъпването на които е целял или допускал.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под приложимата като нарушена правна норма.

Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание „Глоба“, именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от Министъра на регионалното развитие и благоустройство. За прецизност следва да се отбележи още, че съгласно § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата; очевидно е, че превозваният товар – пшеница, може да бъде характеризиран по всякакъв друг начин, но не и като неделим, т. е. той може да бъде разделен на части (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г.). Предвид делимостта на товара, не са били налице основанията за издаване на разрешение за преминаването на процесното МПС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително или заплащане само на пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 4, ал.