Решение № 224 от 20.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110108937 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът М. И. М. твърди, че на 07.11.2024 г. сключил договор за потребителски кредит с ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 1300 лева при годишен лихвен процент от 48.63 % и годишен процент на разходите от 57.24 %. Сочи, че в договора е предвидено заплащането на такса за бързо разглеждане и такса за „динамично плащане“съответно в размер на 676.48 лева и 1014.72 лева.

Ищецът поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с която е предвидено заплащането на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните, като по този начин се злепоставят интересите на икономически по-слабата страна в правоотношението - кредитополучателя.

Навежда доводи за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради несъответствие на посочения в него ГПР и действителния размер на ГПР, доколкото в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане.

Поради изложените съображения сочи, че потребителят не дължи уговорената такса за бързо разглеждане.

Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 676.48 лева/345.88 евро 1

– такса за бързо разглеждане по Договор за потребителски кредит № МАХ_300896239/07.11.2024 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Оспорва доводите на ищеца, че ГПР не е коректно посочен в договора за кредит. Поддържа, че посочените в исковата молба такси се дължат за „допълнителни действия“, заявени от потребителя, не следва да бъдат включвани в ГПР. Сочи, че тези допълнителни действия не са били задължително условие за сключване на договора за кредит. При това на потребителя е била предоставена изискуемата по закон преддоговорна информация.

Поддържа, че услугата „бързо разглеждане“ не е свързана с усвояването и управлението на кредита, а предхожда момента на усвояването.

Оспорва процесната клауза да накърнява добрите нрави.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.

В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че между М. И. М. и „Б.

Е. Д. К.“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № МАХ_300896239/07.11.2024 г., както и че в същия е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 676.48 лева.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Процесната такса е уговорена за „бързо разглеждане“ на искането за предоставяне на кредит. Безспорно дейността по разглеждане на искането за отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му. Касае се за дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на договор за потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на основния предмет на договора разход. Поради изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че тъй като разглеждането на искането предхожда сключването на договора, то не касае усвояването на кредита. ЗПК допуска събирането на такси единствено за допълнителни услуги, свързани с договора 2 за кредит, но не и за основните дейности на кредитора, изразяващи се в отпускане и управление на кредита. В този смисъл, договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона.

Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за основателен предявения иск за недължимост на процесната сума, представляваща такса за бързо разглеждане по сключения между страните договор за потребителски кредит.

По разноските:

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лева/25.56 евро.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева/204.52 евро, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М. И. М., ЕГН **********, от гр. *******, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

*********, СУМАТА ОТ 676.48 лева /шестстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, равняващи се на 345.88 евро /триста четиридесет и пет евро и осемдесет и осем евроцента/ – такса за бързо разглеждане по

Договор за потребителски кредит

№

МАХ_300896239/07.11.2024 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., ЕГН **********, от гр. *******, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева, равняващи се на 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от АК-Варна, служебен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева, равняващи се на 204.52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

3

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4