Решение № 189 от 01.07.2022, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. К., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20211850100372 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 1570 / 07.05.2021 година подадена от „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК : ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вх. „В“, ет. 8, със законен представител Ю.Б.Ц., чрез адв. Г. - САК против Н. П. АНГ., ЕГН ********** от гр. К., *** , с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата 134.16 / сто тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки / лева - главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 08.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок и на основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен иска, след като по ч.гр.д. № 21 /2021 г. по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и не е намерена чрез работодател и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал.

4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като 1 довнесе дължимата държавна такса.

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК : ********, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“ ЕАД. Сочи се още в исковата молба, че ищецът е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № ************.

Между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответника на 26.07.2016 г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *************, с което е уговорена за ползване мобилна услуга за номер ************, при условията на тарифен план V. Smart L. Срокът на договорът бил 24 месеца. На 01.08.2016 г. се сключва допълнително споразумение към договора, с което е добавил за ползване мобилна услуга за номер *** избирайки условията на нов тарифен план V. i – Traffic L .

Абонатът е употребил и не е заплатил услуги, фактурирани за 4 / четири / отчетни месеци : 01 / 2018 г., 02 / 2018 г., 03 / 2018 г. и 04 / 2018 г. на стойност 134.16 лева.

В конкретния случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е ф – ра и в срок не я е заплатил.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 134.16 / сто тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки / лева - главница, незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.12.2017 г. до 08.04.2018 г., за което са издадени ф – ри : № *********** / 08.01.2018 г. , № 1241272751 / 08.02.2018 г., № *********** / 08.03.2018 г. и № 1244701102 / 09.04.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 08.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и 2 направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован, не изпраща представител, но е депозирано становище вх. № 2274 / 27.05.2022 г., с което адв. Г. – САК, упълномощен защитник на ищеца, поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае иска за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и сочи в молбата си направените разноски.

Ответникът редовно призован чрез назначения му особен представител, с определение на съда № № 859 / 22.11.2021 г. – адв. М. – САК не се явява, явява се назначения му особен представител адв. М. – САК, която оспорва така предявения иск и моли съдът да отхвърли същия, като неоснователен и недоказан.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От представения като доказателство към делото Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ************* от 26.07.2016 г., сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД е видно, че ответникът е ползвал мобилна услуга за номер ************ при условията на тарифен план V. Smart L с месечен абонамент 29.99 лева.

Въз основа на така сключения договор са издадени следните ф – ри за ответника : ф – ра *********** / 08.01.2018 г. , ф – ра № 1241272751 / 08.02.2018 г., ф- ра № *********** / 08.03.2018 г. и ф – ра № 1244701102 / 09.04.2018 г., за периода от 08.12.2017 г. до 08.04.2018 г.

Като доказателство по делото е приложен Договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК :

********, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Б.Т.К.“ ЕАД.

Мобилният оператор с търговска марка „Б.Т.К.“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо ФЛ и ЮЛ, подробно описани в Приложение № 1 от договора, което е приложено към делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните 3 изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е бил абонат на „Б.Т.К.“ ЕАД. Видно е, че с Договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК : ********, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Б.Т.К.“ ЕАД ищецът има право да претендира процесната сума в размер на 134.16 / сто тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки / лева.

Относно доводите на особеният представител на ответника, че ищецът не е доказал ползването на такива услуги от ответника за четири месеца напред, предвид, че мобилните оператори след неплащане на една фактура преустановяват предоставянето на мобилни услуги са само предположения и съдът не споделя същите.

С оглед горното, съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 134.16 / сто тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки / лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.01.2021 г. до изплащане на вземането .

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 50.00 / петдесет / лева – ДТ и 360.00 / триста и шестдесет лева / - адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. АНГ., ЕГН ********** от гр. К., *** вземането на „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК :

************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вх.

4

„В“, ет. 8, със законен представител Ю.Б.Ц. в размер на 134.16 / сто тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки / лева - главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 08.01.2021 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА Н. П. АНГ., ЕГН ********** от гр. К., *** да заплати на„Ю.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК : ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вх. „В“, ет. 8, със законен представител Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 50.00 / петдесет / лева – заплатена ДТ и 360.00 / триста и шестдесет лева / - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5