Решение № 454 от 12.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602129 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 260002/16.02.2023г. постановена по НОХД № 121/2020г. по описа на Районен съд – Карлово, съдът е признал подсъдимият Ч. Д. Д., ***, български гражданин, с основно образования, неженен, живее на съпружески начала, неосъждан (реабилитиран), ***“, живущ в ***, за НЕВИНЕН за това, че на 04.02.2019г. в землището на гр.Сопот, обл.Пловдив, местност „Под краварника“ е причинил на Н. Н. Р., ЕГН:********** от гр.***, обл.Пловдив средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на тялото на V поясен прешлен, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата, контузия на лицето, контузия на тялото, контузия на III – IV пръсти на дясната ръка, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съдът още е постановил веществени доказателства – 2 броя мобилни телефони, предадени от Т. Н.а Г. да се върнат на правоимащата след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.4 от НПК съдът е определил направените по делото разноски в размер на 168 лева от досъдебното производство, както и 1 направените разноски в съдебното производство по делото в размер на 1606.10 лева да останат за сметка на Държавата.

Срещу постановената присъда № 260002/16.02.2023г. постановена по НОХД № 121/2020г. по описа на Районен съд – Карлово е постъпил протест от РП-Пловдив, ТО – Асеновград, с който се предлага същата присъда да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият Д. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. В допълнителни мотиви към протеста прокурорът е посочи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, като е изложил несъгласие с оценъчната дейност на съда относно това, кои свидетелски показания следва да бъдат кредитирани и с начина, по който съдът се е доверил на заключенията на вещите лица, без да изложи обстоятелства защо не приема, че е имало съприкосновение между автомобила, но не до степен, че да предизвика видими следи по животното. В този смисъл се сочи, че по делото не са изяснени редица обстоятелства – дължината на косъма на животното, автомобилът бил ли е почистен от типичните запрашавания и закалявания, измервания габаритите на автомобила и животното, съответно – липсва ясно и категорично изясняване обстоятелствата по делото, включително – на ъгълът на съприкосновение между автомобила и коня, което е довело до неправилни изводи на съда.

Отново предлага присъдата на РС-Карлово да бъде отменена и подсъдимият Д. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Срещу постановената присъда № 260002/16.02.2023г. постановена по НОХД № 121/2020г. по описа на Районен съд – Карлово е постъпила и въззивна жалба от частният обвинител Н. Н. Р., чрез процесуалният му представител – адвокат А. Г., с която се предлага същата присъда да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият Д. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. В допълнителни мотиви към въззивната жалба сочи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, в който смисъл се коментира доказателствената съвкупност по делото и възможните хипотези относно фактическата обстановка. Взема се становище, че съдът необосновано е отхвърлил тази хипотеза, свързана с удар между МПС и коня, като превратно е тълкувал доказателствената съвкупност, като е кредитирал едни свидетелски показания за сметка на други, при наличие на едно и също основание за свързаност с пострадалия и подсъдимия. Сочи се превратно тълкуване и при анализа на съдебно-техническата експертиза, като съдът е приел посочената от експерта невъзможност за установяване на това, дали обработвано е било манипулирано или не, като основание да приеме, че снимковия материал не е автентичен. Още взема становище, че неоснователно се отхвърля каквато и да е деятелност и съпричиняване от страна на подсъдимия, включително не са изследвани хипотезите на чл.123 от НК и чл.134 от НК, във вр. с Наредба № 39 от 20.01.2004г.. Предлага присъдата на РС-Карлово да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – 2

Пловдив взема становище, че не поддържа жалбата, като предлага протестирания акт на РС-Карлово да бъде потвърден. Посочва, че анализът на доказателствената съвкупност, направен от първоинстанционния съд е задълбочен и обективен, като не споделят възраженията в този смисъл, изложени в протеста и излага своите съображения, като коментира свидетелските показания, както и заключенията на вещите лица. Предлага присъдата на РС-Карлово да бъде потвърдена.

Процесуалният представител на частния обвинител – адвокат Х. поддържа въззиванта жалба на изложените съображения, като отново излага становище за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност и в следствие на това – отхвърляне на хипотезата за причинно-следствена връзка между поведението на подсъдния и получената от пострадалия телесна повреда. Още излага аргументи относно изследване въпроса за съставомерността на деянието по чл.123 от НК и чл.134 от НК, във вр. с Наредба № 39 от 20.01.2004г.. Предлага обжалваната присъдата да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен.

Защитникът на подсъдимия – адвокат К. поддържа изложеното от нея във възражението и по протеста на РП-Карлово и доказателствения анализ, направен със същото възражение. В този смисъл посочва противоречията в показанията на групата свидетели, поддържащи обвинителната теза, както и несъответствието на същите с възможния механизъм на ПТП, съгласно описаното от експертите. По въпросите на правната квалификация поддържа, че правилната такава следва да бъде чл.134 от НК, но съгласно практиката на ВКС – прокурорът може да иска изменение на обвинението само в първата инстанция, като последната бланкетна разпоредба не е запълнена със съдържание. Предлага съда да потвърди оправдателната присъда на РСКарлово.

Подсъдимият Д. взема становище, че е съгласен с казаното от защитника си, не е блъскал човек с кон и моли да бъде потвърдена присъдата на РС-Карлово.

В последната си дума заявява, че желае да бъде потвърдена присъдата на РС-Карлово.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено със следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, 3

Районен съд – Карлово е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ч. Д. Д., ЕГН ********** бил роден на ***, български гражданин, Б., с основно образование, неженен е, живее на съпружески начала с И.Р.И., ***“, живущ в гр. ***, ***, неосъждан, (реабилитиран).

Пострадалият Н. Н. Р., ЕГН ********** бил роден на ***. в гр. ***, български гражданин, Б., основно образование, женен, неосъждан, занимава се с животновъдство, пенсионер, живущ в гр. ***, ул. „***.

Между подс. Д. и св. Р. съществували влошени отношения по повод местата, където последният пасял кравите си. Подсъдимият многократно правил забележки на Р. да не ги пасе в заграденото от него с електропастир място, където отглеждал коне, находящо се в местността „Под краварника“, в землището на гр. Сопот.

На 04.02.2019 г., следобед, св. Р., качен на кон, пасял около 50-60 крави в горепосоченото място. Помагал му св. Х.. По същото време, подс. Д. се движил по близкия път, управлявайки лек автомобил /джип/ марка „Мерцедес Г-300“ с рег. №***. Същият се прибирал от хижа „***“ заедно с двама от работниците си- свидетелите С. М., който се возил на предна дясна седалка и Д. Г.- на задна седалка. Виждайки влезлите крави в стопанисваното от него пасище, оградено с електропастир, подс. Д. рязко свил управляваното от него МПС, спрял до стоящия близо до пътя св. Х. и го попитал, на кого са кравите.

Х. посочил към стоящия на кон сред стадото крави св. Р.. Тогава Д. подкарал джипа си към пострадалия, който се намирал на около 200 метра от пътя.

Подс. Д. се приближил към Р. и докато спирал джипа, коня върху който бил качен Р. се подплашил, подскочил и свидетелят паднал от седлото, върху което стоял странично, на земята върху седалището си. През това време от джипа слезли Д. и св. М.. Р. почувствал силна болка в кръста си при падането, но въпреки това се изправил. Междувременно започнало пререкание между него и Д., като последният, искал Р. да махне кравите си от заграденото място, а Р. размахвал тоягата си / която държал, докато падал/, отговаряйки, че всичко е заградено и няма къде да пасе кравите си. Възникнал скандал. Тогава Д., който неколкократно се жалил пред **, че други лица влизат в ограденото с електропастир място и пасат животни там, се обадил на полицейския служител Т., когото познавал във връзка извършвани от последния служебни проверки. На място пристигнали ** Т., който обслужвал района на местопроизшествието и Н.. Двамата установили присъстващите на място лица, а именно Д., Р., М., Г.а и Х.. Разговаряли с присъстващите, като Р. твърдял, че Д. е блъснал кобилата, вследствие на което той паднал от коня, като впоследствие бил ударен от същия и в устата. М. и Г. категорично отрекли да е имало някакво съприкосновение между джипа и коня, както и след това между Д. и Р.. Х. казал на полицаите, че бил далеч и не видял какво се е случило. Св. Т., който дълги години работил като *** РУ- Карлово и отработвал множество пътнотранспортни произшествия огледал джипа, както и коня и не установил следи по тях от съприкосновение помежду им. Видял, че Р. стои на крака и ходи, дори започнал да гони кравите си от имота, за да 4 ги изведе, но констатирал кръв по устната му. Разяснил, че следва да се обърне към лекар.

Междувременно, св. Р. се обадил на дъщеря си- св. Т. Г., като й казал, че Д. го е блъснал с джипа и той паднал върху седалището си и много го боли кръста. Г. пристигнала на място около 15 минути след инцидента. При нейното пристигане спора между Д. и Р. се разгорещил, като последният дори направил опит да удари опонента си с тоягата, която държал. Това наложило ** да разделят спорещите, за да предотвратят скандала. Т. предприел действия да състави АУАН спрямо Р., затова, че пасе животните си в чужда имот, но тъй като на място нямал идентификатор на имота преустановил писането е съставил акта впоследствие, след като Д. му занесъл необходимите документи.

Св. Г. се обадила на тел.112, за да поиска да дойде Спешна помощ.

Пристигнал на място и съпруга й- св. И. Г.. Н. Р. бил превозен до болнично заведение, където му била извършена операция, поради установено травматично снишение на Л5 прешлен, компресионна фрактура на прешленното тяло. Бил изписан от болница на 08.02.2019 г..

На 06.02.2019 г. дъщерята на Р.- св. Т. Г. подала жалба до Районна прокуратура във връзка с инцидента. В хода на водената предварителна проверка св. Г. с протокол предала доброволно 1 бр. снимка на заден крак на кон, разпечатана на лист формат А4, за който заявила, че е направила с телефон на 04.02.2019 г. и пратила на ветеринара. В хода на съдебното производство св. Г. предала по делото и два бр. телефонни апарати, съответно единия, с който направила снимката, а другия- на който била прехвърлена снимката.