Присъда № 212 от 20.12.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 212/20.12.2023 г. по НОХД № 2980/2023 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура-Бургас по досъдебно производство №66/2023 г. по описа на Четвърто РУ към ОД на МВР-Бургас, пор.№ 247/2023 г. по описа на БРП, срещу Д. К. М. – ЕГН:

**********, за това, че на 24.08.2022 година, в град Бургас по път I - 9, в посока пътен възел „Юг“ до БДЗП Природен център „П.“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 22-4332-001232/2022 година, от Отдел „Пътна полиция“, към СДВР - София, връчена на 15.03.2022 г., влязла в законна сила на 30.03.2022 година - престъпление чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и макар реабилитиран, доколкото в информационната система на прокуратурата било отбелязано, че спрямо него имало внесен обвинителен акт в Софийски районен съд, макар при още неприключило производство, това изключвало приложението на чл. 78а от НК спрямо него.

Поради това предлага на М. да бъде определено и наложено наказание при приложение на чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500 лева.

Защитникът на подсъдимия – адв.Д., посочва, че деянието е останало недоказано.

Акцентира върху обстоятелството, че свидетелите, които посредством своите показания посочват с категоричност, че подсъдимият е било лицето, осъществило деянието, са установили неговата самоличност след проверка и не по установения в НПК ред.

Деятелността оставала недоказана и въпреки назначените експертизи, които посочвали именно М. като лице, подписало АУАН на 24.08.2022 г. Моли подзащитният му да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. Алтернативно моли М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

Подсъдимият изразява съгласие със своя адвокат и моли за справедлива присъда в дадената му последна дума.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. К. М. е с ЕГН: ********** и е роден на ****.

М. веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК като п о НАХД № 2334/2003 г., в сила от 30.04.2003 г. му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева. Действително няма данни дали глобата, наложена му по НАХД № 2334/2003 г., в сила от 30.04.2003 г. е била платена, но при всички положения вземането е погасено по давност най-късно през 2014 г. (с изтичане на десетгодишния срок по ДОПК) и с оглед указанията дадени в Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно след изтичане на една година от погасяване по давност на наказанието са настъпили предпоставките за повторно приложение на чл. 78а НК по отношение на подсъдимия.

По НОХД № 5162/2011 г. на Софийски районен съд, в сила от 25.03.2011 г. на М. е 1 било наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години. По силата на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за това осъждане е настъпила реабилитация по право на 25.03.2014 г.

По НОХД № 9820/2018 г. на Софийски районен съд, в сила от 03.10.2018 г. на М. е било наложено наказание „Пробация” с приложение на двете задължителни пробационни мерки за срок от осем месеца и за двете. Наказанието е изтърпяно на 05.07.2019 г. По силата на чл. 88а, ал. 1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК за това осъждане е настъпила реабилитация по право на 05.07.2021 г.

На 24.08.2022г. полицейските служители от ГПУ Бургас - свид.Д. Д. и свид.К. Д., изпълнявали служебните си задължения в град Бургас, КПП П. по път I - 9, в посока пътен възел „Юг“ до БДЗП Природен център П.. Около 5.00 часа в близост до тях спрял лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег.№ ****, управляван от подсъдимия Д. М., който бил собственост на С. П.а Й.а /майка на съпругата му/. Спрелият автомобил направил впечатление на полицейските служители и те решили да извършат проверка на водача му, поради което поискали документите му за проверка. Той им заявил, че не носи лични документи и представил само свидетелство за регистрация на МПС част 2. Свидетелите Д. и Д. поискали съдействие от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас за проверка за алкохол поради възникнало съмнение в тази връзка.

На място пристигнали свидетелите Д. К. и М. У.- и двамата заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“, пред които подс.М. отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в дъха с техническо средство. Поради липса на документи за самоличност, М. продиктувал като свое ЕГН това на свид.Д. Д., на чието име били съставени АУАН, фиш по ЗДвП и талон за медицински изследвания. Във така изготвения АУАН серия АД бланков номер 285677 от 24.08.2022г. /гръб/ съставен на името на свид.Д.

Д., Д. М. собственоръчно и на местопроизшествието изпълнил текста в мястото, предназначено за обяснения и възражения на нарушителя, след което се разписал със собствения си подпис на двете определени за това места по - долу.

На 26.08.2022г. в Сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас се явил сам и по собствена инициатива свид.И. А., който пред полицейския служител свид.Х. К. заявил, че той, а не свид.Д. Д., който бил санкциониран, е шофирал автомобила на С. Й.а на 24.08.2022г. и който е бил проверен на КПП П. гр.Бургас. Въпреки тези твърдения, при вътрешна полицейска проверка било установено, че самоличността на нарушителя от 24.08.2022г., е именно подс. Д. М.. Установило се и че подсъдимият управлява процесното МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 22-4332-001232/2022г. на Отдел „ПП”-СДВР, връчена му лично на 15.03.2022г. и влязла в законна сила на 30.03.2022г.

По случая било образувано досъдебното производство по настоящото дело, в хода на което подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство били назначени графическа и комплексна графическа експертизи.

Поради възникнали съмнения за правилността и обосноваността на двете експертизи, в хода на съдебното производство била назначена и изготвена съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване на документи (л.69-84 от СП). В своето заключение изготвилите я вещи лица са посочили, че подписите в АУАН с бланков № 285677/24.08.2022 г., съставен от Д. Ц. К., заемащ длъжността „младши автоконтрольор” в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, след думите „НАРУШИТЕЛ” „ПОДПИС” са положени от Д. К. М. с ЕГН:

2

**********. В експертизата е посочено, че буквеният ръкописен текст, изписан след печатното изречение „запознах се със съдържанието на акта и правя следните възражения/обяснения” на стр.2-ра на АУАН с бланков № 285677/24.08.2022 г., съставен от Д. Ц. К., заемащ длъжността „младши автоконтрольор” в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, е изписан от Д. К. М. с ЕГН: **********. Експертите са посочили, че в ЗППАМ № 659/15.03.2022 г. (22-4332-001232/2022 година) на Отдел „ПП”-СДВР, с която на Д. К. М. е наложено временно отнемане на СУМПС, след думата „ПОДПИС” в разписката е положен подпис от Д. К. М. с ЕГН: **********.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от гласните доказателствени средства, и по-конкретно показанията на свидетелите: Д. Ц. К., Д. Й. Д., К. П. Д., Х. Х. К., М. Д. У., К. Т. В., Д. А. Д., както и прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на У. и К. и по т.5 на И. В. А. ; от писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съД.ст (л. 15-16 от съдебното производство), оригинал на ЗППАМ № 22-4332-001232/2022 година на Отдел „ПП”-СДВР, връчена лично на 15.03.2022 г. (л.57 от СП), оригинал на Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, ведно с документите към него (л.62 от СП), АУАН серия АД бланков номер 285677 от 24.8.2022г. (л.65 от СП), справка за търпени наказание от ГД „ИН” (л.103 от СП), справка за собственост на МПС (л. 21 от ДП), справка за нарушител/водач (л.

22-23 от ДП), както и от заключението на съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване на документи, ведно с отговорите на експертите в съдебно заседание.

(л. 69-84 от ДП).

Основният спорен момент, а именно кое е лицето, което на 24.08.2022г. е управлявало в град Бургас по път I - 9, в посока пътен възел „Юг“ до БДЗП Природен център П. моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, се установи по несъмнен начин от показанията на разпитаните полицейски служители - Д. Ц.

К., Д. Й. Д., К. П. Д., Х. Х. К., М. Д. У. и К. Т. В.. Съдът кредитира изцяло техните показания, доколкото ги намира за логични, последователни и взаимнодопълващи се. Съдът не намира никакви причини да се съмнява в добросъвестността им, поради което и кредитира изложеното от тях. Всеки един от тях, изпълнявайки служебните си задължения, е констатирал факти, имащи значение за изясняване на процесния случай. Показанията на двама от тях – У. и К., бяха допълнени чрез прочитането в отделни части по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК на показанията им. Прочетените показания съдът намира, че допълват изложените от тях непосредствено пред съдебния орган, тъй като ги допълват или изчистват някои вътрешни противоречия, които, предвид изтеклия период от една година, съдът намира за допустими. Действително, т.нар. „вътрешна проверка” не отговаря на някой от законово регламентираните способи за събиране и проверка на доказателства. Този пропуск е преодолян посредством разпита на полицейските служители, от една страна, които в съдебно заседание посочиха именно подс.М. като лицето, спрямо което е била реализирана полицейската проверка на 24.08.2022г. От друга страна, е приобщената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване на документи. Вещите лица по един ясен и недвусмислен начин дават отговори на зададените им въпроси. Те са посочили, че подписите след думите „НАРУШИТЕЛ” и „ПОДПИС”, както и буквеният ръкописен текст, изписан след печатното изречение „запознах се със съдържанието на акта и правя следните възражения/обяснения” на стр.2-ра на АУАН, са положени именно от Д. К. М. с ЕГН: **********. В съдебно заседание вещите лица са отговорили задълбочено и аргументиран на поставените им въпроси, поради което съдът кредитира така изготвеното от тях заключение лице като компетентно съставено и обосновано, а и неоспорено от страните.

Ценените показания и заключение намират своята опора и в приложените по делото и описани по-горе писмени доказателства, поради което и съдът ги използва при изграждане на вътрешното си убеждение. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните 3 такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.

По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Именно от писмените доказателства, подкрепени от третия отговор на вещите лица, изготвили тройната съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване, се установява, че със ЗППАМ № 22-4332-001232/2022 година, издадена от Отдел „Пътна полиция“, към СДВР – София, на подсъдимия е било временно отнето СУМПС на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Въпросната ЗППАМ е била връчена на подсъдимия лично срещу подпис на 15.03.2022 г., поради което и същият е бил запознат с ограниченията, които същата му налага. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила на 30.03.2022 г. Това е така, доколкото според заключението на тройната експертиза, в ЗППАМ № 659/15.03.2022 г.