Решение № 8078 от 28.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 28.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана Станкова при секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. № 443/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.К.Ж. твърди, че е пострадал от

ПТП, реализирано на 25.08.2014 г. в гр. Белослав, вина за което има водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ******.

Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилото увреждане – счупване на долния край на бедрената кост, разкъсно-контузна рана на дясно бедро и оток на ляво коляно, в следствие на които за продължителен период от време изпитвал болки и страдания, както и стрес. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 70 000 лева /молба за изменение размера на иска от 01.03.2018 г., връчена на ответника на 22.03.2018 г./ и претендира същите, ведно с лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и имуществени вреди в размер на 1915,11 лева представляваща сторени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва от датата на извършване на разходите до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва иска. Твърди, че произшествието е настъпило по вина на ищеца, който е предприел неправилна маневра по изпреварване, евентуално прави възражение за съпричиняване от ищеца, с доводи и че ищецът е бил неправоспособен водач към момента на настъпване на произшествието. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и всички имуществени и неимуществени вреди, за които се претендира обезщетение. Твърди претендираното обезщетение за неимуществени вреди да е завишено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач П.Н.Н. оспорва исковете. Твърди, че причината за настъпване на произшествието стои в противоправното поведение на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно поведението на пострадалия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.

На 25.08.2014 г. е съставен констативен протокол № К-2656, в който е посочено, че на същата дата около 21,30ч., в гр. Белослав, е настъпило ПТП между Участник 1 - лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ******, с водач П.Н.Н. и участник – 2 - МПС с рег. № ******, марка „Хонда“, управляван от Г.К.Ж.. Като обстоятелства и причини за настъпване на произшествието в протокола е посочено, че участник 1 е предприел маневра да завие на ляво и като не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците, които се движат покрай него и тяхното положение, блъска участник 2, в следствие на което настъпва ПТП, от което е пострадал Г.Ж. – с фрактура на ляво бедро. В протокола е посочено, че свидетели на произшествието са Веселин Стилиянов Веселинов и В.М.И..

Според показанията на свидетеля В.М.И. той бил свидетел на пътния инцидент, настъпил на 25.08.2014 г. в гр. Белослав.

Свидетелят сочи, че бил пътник на един от моторите, които в група, заедно с Г.Ж. пътували от гр. Белослав за гр. Варна. В близост до полицейското управление на гр. Белослав Г. се движел в лявата лента, която била за насрещно движение, а до него се движел черен „Голф“. Автомобилът без да подаде сигнал предприел маневра завиване на ляво и ударил Г.. Свидетелят сочи, че моторът, на който бил пътник бил зад лекия автомобил, пред лекия автомобил нямало никой, а зад тях имало.

Според свидетеля произшествието настъпило в зоната на кръстовището, като не помни Г., като е предприел изпреварване на автомобила, да е подал светлинен сигнал. Към момента на депозиране на показанията, свидетелят сочи, че Г. не кара мотор, тъй като няма желание.

Според заключението на автотехническата експертиза по данни от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към него и показанията на свидетеля очевидец В.И., когато лекият автомобил е бил на около 4,5 м. от конфликтната точка, а мотоциклетът на около 9,5 м., водачът на лекия автомобил е започнал да завива на ляво, за да навлезе в напречната ул.

„Трети март“ със скорост от около 20 км.ч. От момента на предприемане на маневрата завой на ляво и двамата водачи не са имали възможност да предотвратят конфликта, поради малкото време за реакция от около 0,81 секунди. Ако водачът на лекия автомобил е подал ляв мигач поне 2 секунди преди да започне да завива, водачът на мотоциклета е бил на минимум 32 метра преди мястото на конфликта и с опасна зона за спиране от 25 м. и е могъл да предотврати произшествието. Преди да започне да завива водачът на лекия автомобил е имал възможност да види в лявото си огледало движещия се в лявата пътна лента мотоциклет и е могъл да не предприема маневрата, като спре пред кръстовището и пропусне мотоциклета.

Според заключението, по технически път при наличните данни не може да се каже със сигурност дали в конкретния случай е имало сблъсък между двете МПС, но и да е нямало, доколкото мотоциклетът е бил видим за водача на лекия автомобил, последният е създал опасност за настъпване на произшествие, тъй като е бил в опасна близост до застигащия и изпреварващия го мотоциклет Хонда и го е засякъл, т.е. допуснал е опасно сближаване довело до неминуем сблъсък. В експертизата е посочено, че мотоциклетът е бил в процес на изпреварване на автомобила, движел се е в лявата пътна лента, на около 1 метър от средна непрекъсната линия и конфликтната точка е в лявата пътна лента.

На база писмените доказателства по делото, показанията на свидетеля И. и заключението на неоспорената автотехническа експертиза съдът приема за установен следния механизъм на настъпване на произшествието водачът на л.а. „Фолксваген“ се е движел бул.

Христо Ботев, в гр. Белослав по посока с. Разделна, като на кръстовището с ул.

„Трети март“ е предприел маневра завой на ляво, без да подаде светлинен сигнал за това. Преди предприемане на тази маневра от водача на лекия автомобил, ищецът, като водач на мотор „Хонда“, е предприел маневра за изпреварването му чрез преминаване в насрещната лента за движение и преминаване на непрекъсната разделителна линия между двете насрещни пътни платна, като ударът е настъпил в кръстовището на бул. Христо Ботев и ул. Трети март в лявата лента за движение.

Съдът намира, че непосредствената причина за настъпване на произшествието стои в поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген“, който е нарушил правилото на чл. чл. 25, ал. 1 и от ЗДвП, като предприемайки маневрата не е събразил поведението си с участника в движението, който се е движел в ляво покрай него, както и това на чл. 26 ЗДвП като преди да предприеме маневрата не е подал своевременно ясен и достатъчен пътен сигнал със светлинния пътепоказател на превозното средство. Същевременно съдът намира, че причина за настъпване на произшествието е и поведението на ищеца, като водач на мотор „Хонда“, който непосредствено преди кръстовище е предприел маневра изпреварване, на място, на което тя е била забранена с пътна маркировка – непрекъсната линия. Съдът намира, че действително водачът следва да съобразява движещите се покрай него превозни средства при предприемане на маневра, но в конкретната пътна обстановка той не е следвало да очаква, че до него, в неговата посока на движение ще се движи такова, тъй като се касае за двупосочен път, с по една лента за движение във всяка посока, като мотористът се е движел попътно на лекия автомобил, но в насрещната лента за движение. При тази пътна обстановка и предприета маневра завой на ляво водачът е следвало да се съобразява основно с насрещно движещите се превозни средства, но не и с такива, които в нарушение на правилото на чл. 63, , ал. 2, т. 1 ППЗДвП го изпреварват след преминаване на пътна маркировка М 1 – „единична непрекъсната линия“, забраняваща на пътните превозни средства да е прекъсват и пресичат. В този смисъл съдът намира, че причина за настъпване на произшествието е и противоправното поведение на ищеца, като водач на мотор „Хонда“, който е изпреварвал лекия автомобил на неразрешено за това място. Установява се от отбелязването в констативния протокол, че към момента на произшествието Г.Ж. е разполагал с валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение

№ 206 от

12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение

№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение

№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.

При съпоставка противоправното поведение на деликвента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 25, ал.1 и чл. 26 ЗДвП, като при спазване на последното ударът е бил предотвратим от ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на ищеца в настъпване на противоправния резултат е 20%.

Относно претърпените от ищеца увреждания и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля К.Р.Ж..

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза от настъпилото на 28.04.2014 г. пътнотранспортно произшествие ищецът е получил счупване на лява бедрена кост в долния й край и разкъсно-контузна рана на вътрешна страна на дясно бедро. Проведено е оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, като е поставена гипсова имобилизация. Един месец след оперативното лечение ищецът отново постъпва в МБАЛ „Света Анна - Варна“, поради възпаление в областта на оперативния белег, за което е проведено оперативно лечение с антибиотици. Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 10 месеца, като е провел два курса за рехабилитация в гр. Кюстендил и гр. Девин. Металната остеосинтеза била премахната през м. октомври 2015 г. Вещото лице сочи, че при извършен личен преглед на ищеца на 27.02.2018 г. е установен надлъжен белег на външната страна на лявото бедро и колянна става с дължина 28 см., започващ от под коляното нагоре по бедрото. По вътрешната страна на дясното бедро се вижда белег от ракъсно-контузна рана с неправилна форма и размери приблизително 7/2 см., както и се установява ограничен обем на движението в лява колянната става от 90 градуса при норма 150 градуса. Вещото лице сочи, че с оглед давността на така констатираните последици от травмата при прегледа те имат траен характер.