Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1260 от 13.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 732/2025
Вид
Определение № 1260
Подписан
13.05.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260 гр. Бургас, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500732 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.рег.

№ 3495/08.04.2025г.,подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Костадинова, срещу Разпореждане от

07.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 429/2025г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Д. Д., ЕГН:********** за заплащане на следните парични вземания по договор за потребителски кредит № 3006996805/09.03.2026 г.: главница в размер на 710.30 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2025 г. до окончателното изплащане; договорно възнаграждение в размер на 155.36 лева за периода от 15.04.2018 г. до 15.03.2019 г.; възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 454.85 лева; лихва за забава в размер на 471.65 лева за периода от 15.03.2019 г. до 27.03.2025 г.

В жалбата се застъпва становище за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено процесуално нарушение, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят смята, че заповедният съд не разполага с правомощието да изследва валидността на целия договор за потребителски кредит или на отделни негови клаузи. Счита, че неправилно съдът е приел целия договор за нищожен предвид установената неравноправност на отделни клаузи от същия. По отношение на претендираното договорно възнаграждение излага, че преди сключване на договора на длъжника е бил представен Стандартен европейски формуляр, чрез който последният се е информирал за условията и параметрите на окончателната сделка. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания да е в размер до петкратния размер на законната лихва и не противоречи на добрите нрави. Счита, че ЗЗП не урежда задължение за кредитора да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите при фиксиран лихвен процент. Акцентира върху обстоятелството, че всички императивни разпоредби на специалния закон са спазени, поради което изводите на съда за недействителност на договора поради противоречието му със закона се явяват неправилни. Моли отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на предявеното заявление по чл.410 ГПК При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 1

2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК.

Съображенията за крайния извод на съда са следните:

Заповедното производство пред БРС е образувано по повод заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против срещу Л. Д. Д., ЕГН:********** за заплащане на следните парични вземания по договор за потребителски кредит № 3006996805/09.03.2026 г.: главница в размер на 710.30 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.03.2025 г. до окончателното изплащане; договорно възнаграждение в размер на 155.36 лева за периода от 15.04.2018 г. до 15.03.2019 г.; възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 454.85 лева; лихва за забава в размер на 471.65 лева за периода от 15.03.2019 г. до 27.03.2025 г.

Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, общи условия и пълномощно.

След разглеждане на заявлението и при осъществяване на правомощията си по чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните е нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК на възстановяване подлежи единствено чистата стойност.И тъй като е установил, че след уточненията, направени с молба с вх. № 3255/01.04.2025 г. общо платените от длъжника суми възлизат на 3219.40 лева, които отнесени към чистата стойност на кредита, погасяват изцяло същия, тъй като главницата е в размер на 1500.00 лева, е отхврълил заявлението.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни, съответстващи на материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, с оглед на което съдът на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като по този начин ги прави и свои мотиви. С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи следното:

Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение в размер от 188,60 лева се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В заявлението и уточнителната молба № 3255/01.04.2025г. (рег. РС-Бургас) заявителят е посочил, че в конкретният случай, със закупуването на допълнителна услуга, кредитоискателят си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит.

БОС намира, че дейността по разглеждане и отпускане на кредит е свързана с действия по разглеждане на представената от клиента документация, проучване на финансовото му състояние, за да бъде преценен рискът от евентуална бъдеща или текуща негова неплатежоспособност и прочее. Следователно, приоритетното разглеждане и отпускане на кредит е дейност, която хронологически предхожда и в този смисъл е елемент от сключването на договора за кредит, поради което не представлява предоставяне на допълнителна услуга по договора за кредит, за която се дължи таксата по чл. 10а ал. 1 от ГПК. Дори да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че в някой случай е възможно да се касае за дейност, следваща сключването на договора за кредит, то претендираната сума в тази хипотеза би противоречала на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на кредита. В този случай приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит би било елемент 2 от процедурата по усвояването му и не би представлявала самостоятелна, допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Следователно, уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие с чл. 10а ал. 2 от ЗПК. В допълнение следва се посочи, че посочената сума е до размера на отпуснатата сума по кредита (1500 лева), без да е посочен механизмът, посредством който е формиран този размер. Посоченото е основание да се приеме, че това възнаграждение цели да набави допълнителни плащания по кредита, извън законово допустимите.

От изложеното следва, че заявлението е основано на твърдения за вземания, чиито основания противоречат на императивни правни норми. В тази хипотеза е налице основанието за отхвърляне на заявлението по чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, поради което частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При оставяне на частната жалба без уважение, съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателя не се полагат.

Мотивиран от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.рег. № 3495/08.04.2025г. , подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Костадинова, срещу Разпореждане от 07.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 429/2025г. на БРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3