Решение № 260029 от 07.12.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер седми декември Година 2020

София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

С. о. съд, Наказателно отделение, Втори въззивен състав

На двадесети шести октомври Година

2020

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н. ЧЛЕНОВЕ: 1. К. Т.

2. А. И.

Секретар А. Д.

Прокурор И. И.

Като разгледа докладваното от съдията Н.

В.н.а. дело № 264 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – И. срещу решение, постановено по н.а.д. № 182/2020 г. по описа районен съд – И..

С обжалваното решение обвиняемият

С.С.Ч. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК затова, че на 16.09.2019 г., около 21,00 ч. в с. С.о, обл. Софийска, без надлежно разрешително е държал у себе си, в пакетче от чипс, високорисково наркотично вещество – амфетамин с тегло 1,18 грама на стойност 35,40 лв., като случаят е маловажен.

Недоволен от решението e останал прокурорът, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се отмени атакувания съдебен акт, като се постанови ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по обвинението и на основание чл. 78а да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон, като първоинстанционният съд е приложил чл. 9, ал. 2 НК при липса на материалноправни предпоставки за това. В подкрепа се сочи, че за ангажиране наказателната отговорност на дееца за престъплението, за което се води наказателното производство, не е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици, освен нарушаването на забраната за притежаване на наркотични вещества.

В съдебно заседание представителят на СОП поддържа протеста с доводите, изложени в него.

Защитникът на обвиняемия адв. Б. П. моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, тъй като е правилно. Счита, че първият съд напълно обосновано е приел, че е налице явна незначителност на общественоопасните последици на деянието, която се извежда от ниската стойност на наркотичното вещество, добрите характеристични данни на обвиняемия и неговата младежка възраст.

Обвиняемият С.Ч. поддържа поддържа доводите, заявени от неговия защитник.

Софийският окръжен съд, втори въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313, вр. чл. 378, ал. 5 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК – чл. 378, проведена пред първия съд, последният е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото.

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства е установено следното:

На 16.09.2020 г., около 21,00 часа свидетелите В. В. и Д. Ц.в, служителите на РУ на МВР – И., били на работа нощна смяна и спрели за проверка л.а. „П.“, модел „205“ с рег. № СА . АР, управляван от М. И. С.. В колата пътували още две лица – П.Л. Н. и обв. С. С.Ч.

***.

При проверката полицейските служители не констатирали нарушения на правилата за движение. Свид. В. попитал лицата в автомобила дали държат в себе си и в колата забранени от закона предмети. Всички заявили, че нямат такива, но обв. Ч. видимо се притеснил и започнал да трепери, което било забелязано от двамата полицейски служители. Той държал в ръцете си пакетче с чипс, което се опитал да скрие. На въпроса какво има в пакета, той отвърнал, че има топче с амфетамин. Тримата били отведени в РУ – И.н за изясняване на случая, а обв. Ч. доброволно предал 1 бр. топче от бяло вещество, което при извършения полеви наркотест реагирало на амфетамин.

От извършената физикохимична експертиза е установено, че държаното от обв. Ч. топче от бяло вещество представлява високорисково наркотично вещество – амфетамин, примесен с кофеин – с тегло 1,18 грама. Експертизата не може да установи процентното съдържание на активното вещество.

Амфетаминът е високорисково наркотично вещество, чието производство, държане и употреба е поставено под контрол със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и е включено в Списък I – „Растения и вещества с висока степенна риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 3 ЗКНВП.

Стойността на държаното от обвиняемия наркотично вещество е в размер на 35,40 лв., определена съгласно приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.

Обв. С. Ч. е роден на *** г., със средно образование, неженен, живее в с. С.. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, не е регистриран в масивите на МВР за престъпления от общ характер.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, посочени от първия съд.

Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации, по които не съществува спор. В доказателствения материал не са налице противоречия. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, възприета и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, която напълно съответства на изложената в предложението на прокурора по чл. 375 НПК.

При установената фактическа обстановка правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че деянието на обвиняемия, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.

354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, поради явната незначителност на неговата обществена опасност, не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Първоинстанционният съд правилно и в съответствие на закона е очертал обективните и субективни характеристики на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК. От обективна страна съставът на това престъпление е осъществен, когато бъде установено, че деецът държи високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително в маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. По делото се установява, че при описаните по-горе време, място и обстоятелства обвиняемият е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – 1,18 грама амфетамин на стойност 35,40 лв. От субективна страна се установява, че обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че държи наркотично вещество без надлежно разрешително и че законът го забранява, - предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, което дефинира пряк умисъл за извършване на деянието.

Напълно споделени от настоящата инстанция са доводите, изложени от първоинстанционния съд относно характеристиките на конкретното деяние и на дееца, които дефинират явна незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което то не е престъпно.

С решаваща тежест при преценката на приложението на чл. 9, ал. 2 НК е степента на обществена опасност на самото деяние, чиято конкретика в случая разкрива явна незначителност на неговата обществена опасност. В тази връзка първият съд основателно е отчел малкото количество на наркотичното вещество, респ. и ниската му стойност, като същото е било предназначено за лична консумация. В същото време не се установява системна употреба на наркотични вещества от обвиняемия, което с оглед и младата му възраст, дава основание да се приеме, че деянието е инцидента проява на нарушаване на забраната за държане на наркотични вещества без надлежно разрешително от страна обвиняемия. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства позволява извод, че конкретното деяние е довело до явно незначително засягане на защитените обществени отношения – на забраната за държане на наркотични вещества без надлежно разрешително.

Доводите в протеста, с които е оспорен изводът на първия съд за малозначителност на деянието, намират точен и изчерпателен отговор в мотивите на обжалваното решение. Вярно е, че престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК е на просто извършване /формално/ и се отнася до маловажни по смисъла на чл. 93, т. 9 НК случаи на държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително, което само по себе си не изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Обратното би означавало неприложимост на чл. 9, ал. 2 НК при т.нар. формални престъпления, каквото ограничение закона не съдържа.

В обобщение първият съд правилно е приел, че деянието на обвиняемия, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, поради явната незначителност на неговата обществената опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК не съставлява престъпление и затова на основание чл. 304, пр. 4 НПК правилно обвиняемият е бил оправдан по това обвинение.

Поради изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло като правилен, а протестът на прокурора се явява неоснователен.

В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК Софийският окръжен съд

Р

Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението, постановено по н.а.д. № 182/2020 г. по описа районен съд – И..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.