Решение № 1470 от 06.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Русе, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520100*** по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 240 и чл.

86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпили две искови молби от „Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД срещу И. В. Н., по които са образувани граждански дела с № ***/2024г. и №***/2024г., съединени за съвместно разглеждане под по-малкия номер.

С първата молба ищцовото дружество е претендирало от ответника заплащане на предоставена в заем сума по сключен между тях договор за паричен заем от 10.10.2022г., обективиран в заложен билет от същата дата и три разходни касови ордера, неразделна част от него. За дължимите по този договор суми, ищцовото дружество като кредитор депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №*** от 2023г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение за сумите 670,00лв. главница и 264,65лв. договорна лихва. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта и предвид липсата на доброволно изпълнение от ответника на задължението му по сключения договор, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че 1 дължи на ищцовото дружество сумите: 670лв. главница, 264,65лв. договорна лихва за периода от 10.10.2022г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените по делото разноски.

С втората молба ищцовото дружество е претендирало от ответника изпълнение на задължения, произтичащи от договор за паричен заем, обективиран в заложен билет от 05.10.2022г. и два разходни касови ордери към нещо за обща сума в размер 1510,00лв. Твърди се, че по този договор има извършено частично плащане на сума от 129,99лв., с което дружеството било погасило частично задължение за такси и лихви по договора. Дължимите суми били в размера на предоставената главница от 1510,00лв. и 866,74лв. лихва за периода 04.11.2022г. - 30.05.2024г. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД сумите 1510,00лв. главница и 866,74лв. лихва за периода 04.11.2022г. – 30.05.2024г., както и законна лихва от 31.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Счита, че представените по делото доказателства не могат да обосноват доказаност на исковата претенция доколкото в същите се съдържат данни за предоставено обезпечение на дружеството - кредитор, за съдбата на които няма данни по делото.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните по делото е сключен договор за заем, обективиран в заложен билет №*** от 10.10.2022г и три разходни касови ордера, неразделна част от него, удостоверяващи предоставянето в заем на ответника сумата в общ размер от 670лв., която същият следвало да върне в срок от 30 дни, заедно с договорената лихва от 0,1% на ден. Като залог по договора ответникът е предоставил движима вещ – електрическа тротинетка.

С декларация по чл. 14, ал.3 Наредбата за дейността на заложните къщи, ответникът е декларирал, че е собственик на оставената в залог вещ.

2

Няма твърдения и доказателства, че предоставената от ищцовото дружество в заем сума на ответника не е върната.

По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№***/2023г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед №***/13.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно: 670лв. главница, ведно със законна лихва за период от 09.11.2023г. до изплащане на вземането, 264,65лв., договорна лихва за период от 10.10.2022г. до 08.11.2023г. и 25лв. заплатена държавна такса.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Също така няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните има сключен още един договор за заем, обективиран в заложен билет №*** от 05.10.2022г и два разходни касови ордера, неразделна част от него, удостоверяващи предоставянето в заем на ответника сумата в общ размер от 1510лв., която същият следвало да върне в срок от 30 дни, заедно с договорената лихва от 0,1% на ден. Като залог по договора ответникът е предоставил движима вещ – мобилен телефон. С декларация по чл. 14, ал.3 Наредбата за дейността на заложните къщи, ответникът е декларирал, че е собственик на оставената в залог вещ.

По този договор има извършено частично плащане на сума от 129,99лв., на 03.11.2022г. и която сума дружеството кредитор отнесло за погасяване на дължими по договора такси и лихви.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че дадените в залог по двата договора вещи не са продадени и се намират в държане на дружеството.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото и неоспорени писмени доказателства установяват възникването на твърдените в исковата молба облигационни 3 правоотношения между страните по два договор за заем, сключени по реда на Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК), размерът на предоставените в заем парични средства, срокът на договорите и обезпеченията, които са дадени. Действително на първия заложен билет (по установителния иск) липсва подпис на ответника като заемател (каквото възражение е направил особения представител), но доколкото на всички останали места е наличен негов подпис, включително и на декларацията по чл.

14, ал.3 от Наредбата, която е на една страница със заложния билет, то няма основание да се приеме за недоказано възникването на заемното правоотношение с параметрите посочени в заложния билет.

Съгласно НДЗК, след изтичането на срока за връщане на взетата сума, ако задължението на залогодателя не бъде изпълнено, заложната къща задържа заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на този срок съхранява вещта и не може да се разпорежда с нея. След изтичането на този седмодневен срок заложната къща може сама да продаде заложената вещ, ако заложната ѝ цена е под 5 000 лв. и да се удовлетвори предпочтително от цената ѝ, както и в настоящия случай. В разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата изрично е предвидено, че заложният кредитор не може да придобие собственост върху заложените вещи независимо от това каква е тяхната стойност. Продажбата на заложената вещ обаче е само една от възможностите на кредитора да удовлетвори вземането си по договора. Неосъществяването на продажба на заложените вещи не лишава заложния кредитор от правото да претендира изплащане на предоставената в заем сума, заедно с уговорената договорна лихва. Поради това неоснователно се явява възражението на особения представител в обратния смисъл.

По изложените съображения, след като е доказано наличието на сключени договори за заем между страните и предоставянето на посочените по-горе суми на ответника, не са налице доказателства за заплащане на тези задължения или за продажбата на заложените вещи, то предявените искове като непроизтичащи от неравноправни или недействителни клаузи (доколкото за такива съдът извършва служебно проверка) следва да се приемат за доказани по основание. По размера на исковите претенции не са наведени възражения, поради което същите следва да се приемат за доказани и по размер.

С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат изцяло 4 уважени.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство, които възлизат на 75лв. държавна такса по установителния иск и 95,07лв. държавна такса по осъдителния иск, както и 600лв. заплатено възнаграждение за особен представител на ответника. В представения списък по чл. 80 ГПК е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1651 лв. по два договора за правна защита и съдействие. Съобразявайки направеното от особения представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от една страна, а от друга правната и фактическа сложност на делото, броя на отделните искови претенции и продължителността на делото, съдът намира, че от претендирания размер следва да се присъди сумата от 1000лв. По тези съображения общо дължимите на ищцовото дружество разноски са в размер на 1 770,07лв.

За заповедното производство по ч.гр.д.№***/23г. по описа на РС – Русе, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. В. Н. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *******, дължи на „Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД, ЕИК202277628, със седалище и адрес на управление гр.

Русе, ул. „Рила“ №44, представлявано от управителя Цветелина Светославова Стоилова, сумите: 670лв. главница, ведно със законната лихва за период от 09.11.2023г. до изплащане на вземането, 264,65лв., договорна лихва за период от 10.10.2022г. до 08.11.2023г., за които суми е издадена Заповед №***/13.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.

ОСЪЖДА И. В. Н. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ******* да заплати на „Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД, ЕИК202277628, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Рила“ №44, представлявано от управителя Цветелина Светославова Стоилова сумата от 1510лв., представляваща главница по договор за заем от 05.10.2022г., 5 обективиран в заложен билет №***, ведно със законната лихва върху нея считано от 31.05.2024г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 866,74лв. договорна лихва за периода 04.11.2022г. до 30.05.2024г.

ОСЪЖДА И. В. Н. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *******, да заплати на „Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД, ЕИК202277628, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Рила“ №44, представлявано от управителя Цветелина Светославова Стоилова, сумата от 1770,07лв. разноски за настоящото производство и сумата от 25лв. разноски по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6