Решение № 639 от 11.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Стара Загора, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530100982 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове в условията на евентуалност с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, пр.1, пр.2, пр.3 от ЗЗД.

Ищцата АНТ. АНГ. ОР. твърди, че на ***г. с ответника „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, са сключили Договор за потребителски кредит №*** към искане ***. По силата на Договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя АНТ. АНГ. ОР., потребителски кредит в размер на 800лв.

/осемстотин лева/, а кредитополучателя, се задължила да върне предоставената сума в срок до 12.10.2021г., на 17 седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,91%. В чл.3 от Договора били посочени параметрите на кредита, като било предвидено размерът на погасителните вноски да е 2х6,23 лв. и 15х56,72 лв., а общата сума за плащане от АНТ. АНГ.

ОР. да е в размер на 863,26 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и 26 ст./. В 1 чл.5 от Договор за потребителски кредит №*** към искане *** било посочено, че страните се споразумяват договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечение: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени условия. При един поръчител осигурителният доход следвало да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на работната заплата за страната; при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчители по други договори за кредит, сключен/и от Кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; В чл.5, ал.2 от Договора било посочено, че страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор. При непредставяне на обезпечение в чл.11 от Договора била предвидена неустойка в размер на 326,74 лв. /триста двадесет и шест лева и 74 ст./, която щяла да се заплаща разсрочено съобразно посоченото в Погасителния план по Договора. Предвид задължението, предвидено в чл.4 от Договор за потребителски кредит №*** към искане ***, към Погасителния план била включена и неустойка, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска, с включена неустойка, бил както следва: на 22.06.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 0 лв. главница, 6,23 лв. лихва и 63,77 лв. неустойка; на 29.06.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 0 лв. главница, 6,23 лв. лихва и 63,77 лв. неустойка; на 06.07.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 50,49 лв. главница, 6,23 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 13.07.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 50,88 лв. главница, 5,84 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 20.07.2021 г.

- вноска в размер на 70 лв., от които 51,28 лв. главница, 5,44 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 27.07.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 51,68 лв.

2 главница, 5,04 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 03.08.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 52,08 лв. главница, 4,64 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 10.08.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 52,49 лв. главница, 4,23 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 17.08.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 52,90 лв. главница, 3,82 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 24.08.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 53,31 лв. главница, 3,41 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 31.08.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 53,72 лв. главница, 3,00 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 07.09.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 54,14 лв. главница, 2,58 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 14.09.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 54,56 лв. главница, 2,16 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 21.09.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 54,99 лв. главница, 1,73 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 28.09.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 55,42 лв. главница, 1,30 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 05.10.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 55,85 лв. главница, 0,87 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка; на 12.10.2021 г. - вноска в размер на 70 лв., от които 56,21 лв. главница, 0,51 лв. лихва и 13,28 лв. неустойка. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита се, че доколкото Договор за потребителски кредит №*** към искане *** от *** г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Посочва се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл посочва и практика. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става думало за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез 3 която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2, чл.9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. За сделки, противоречащи на добрите нрави се считали, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай се счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на ищцата АНТ. АНГ. ОР. било вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора си в тридневен срок от сключването му, като в противен случай се дължи неустойка в размер на 326,74 лв. Счита се, че по отношение на сключения между АНТ. АНГ. ОР. и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869 договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. В чл.5 от Договора било предвидено А.О. да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.11, във връзка с чл.5 от Договора, според която се дължала неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора чрез банкова гаранция или поръчителство се намирало в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 326,74 лева предвиждала задължение за А.О. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на банкова гаранция или поръчителство по кредита. Такава уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил 4 допълнителни разходи по заема, което водело до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече бил отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, водило до извода, че целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречала на добрите нрави, което правило уговорката за дължимостта й нищожна. За съответствието на тази уговорка със закона се сочи, че съдът следи служебно, като валидността й се преценявала към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължало само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсило с тази неустойка били, че вземането нямало да бъде събрано. Така се стигало до комулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо. Поради това се счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.11, във връзка с чл.5 от Договор за потребителски кредит №*** към искане *** от *** г. е нищожна.

Ищцата твърди, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят уредил две от функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката имала и 5 санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона била допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намирала приложение, когато размерът на същата бил по-голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следвало да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави.