Решение № 94 от 03.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603724 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 27.02.2020 г. по НОХД №17616/16 г., СРС, НО, 18 състав е признал подсъдимата Ж. Б. М. за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 година при строг режим на изтърпяване.

На основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието от 1 година и 9 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимата по НОХД №15307/2013 г. на СРС, НО, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила, а именно от 18.12.2013 г., като е постановил същото да бъде изтърпяно при строг режим.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс.М.- адв.И.Н., в които твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Оспорва изводите на съда за доказаност на деянието и авторството на същото от страна на подсъдимата.

1

Твърди, че от мотивите на съда е видно, че единствените доказателства в подкрепа на обвинението са видеозаписите, като всичко друго са предположения от страна на съда. Твърди, че по делото има съждения на съдията- докладчик за това кое е логично и кое не, но няма коментар на заключението на ВСТЕ, от което се установява, че подсъдимата е взела единствено личната си карта.

Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимата.

В жалбата не са направени доказателствени искания.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата М., на свидетели и вещи лица, като не следва да бъдат изисквани и нови писмени и веществени доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата – адв.Н. подържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че СРС е постановил осъдителен съдебен акт по неясни за защитника свои убеждения, игнорирайки на първо място наличния доказателствен материал и най-вече ВТЕ, която е категорична, че на видеозаписа липсва каквото и да било доказателство подзащитната му да е взела инкриминираната сума. Сочи, че от доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие и този на ДП е видно, че подсъдимата е имала служебни отношения с нейния работодател и в един период от време същата е получавала в заем определени суми, които са били връщани. Част от тях се е налагало да ги получи работодателя посредством частен съдебен изпълнител, но сумите са възстановени. Твърди, че така е и с инкриминираната сума в ОА, за която се поддържа, че на тази дата подсъдимата е взела без съгласието на работодателя си. Подчертава, че доказателства в тази посока липсват.

Посочва, че след като се е запознал с видеозаписа, който е бил изгледан съвместно със съдебния състав в залата, от него никъде не се вижда подзащитната му при връщането в обекта да е взела нещо, различно освен личната си карта, така както и вещото лице е приело във ВТЕ, че по всяка вероятност лицето взема нещо наподобяващо лична карта. Такава сума, за която се твърди да е взета и на базата на това пък е постановен осъдителният съдебен акт, липсват. В тази връзка моли въззивния съд да отмени 2 осъдителния съдебен акт и да признае подсъдимата Ж. Б. М. за невиновна по повдигнатото й обвинение. Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че СРС по неясни причини е бил предубеден и не е извършил пълен и всестранен анализ, да отмени съдебния акт и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Подсъдимата Ж.М. заявява, че поддържа защитата си.

Прокурорът при СГП счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, както и че СРС е събрал всички необходими доказателства за правилно изясняване на фактическата обстановка. Не е допуснал процесуални нарушения и е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината, поради което счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимата моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, счита, че са налице са основания за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като СРС е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, изразяващо се в липса на надлежно изготвени мотиви- неясни и противоречиви, приравняващи се на липсващи такива. Първостепенният съд е приел за установено откъм фактическа страна, че подс.М. съгласно сключения от нея трудов договор е работила като продавач консултант в магазин за алкохол и цигари, стопанисван от ТД Асдулес ООД с управител- свидетелят К.А.. Приел е също така, че сред служебните й задължения съгласно така сключения трудов договор и връчената й длъжностна характеристика, с която тя е била запозната били и тези да приема парични суми, както и опазване на стоките, които й били поверени. По- натам в мотивите си съдът е приел, че съобразно своите трудови задължения на инкриминираната дата за времето от 23.10 ч. на 27.12.2014 г. до 00;01 ч. на 28.12.2014 г., когато подсъдимата била на смяна, тя оставила оборота от касата за деня (включително като го отчела в касовата книга) и напуснала същия, но малко по- късно се върнала и отключила отново обекта, използвайки намиращия се у нея и предоставен й, 3 за да изпълнява служебните си задължения оригинален ключ, след което и без да поиска съгласието или поне бе з да уведоми управителя на търговския обект взела от паричния оборот на търговския обект сумата от 1600 лв., собственост на ТД, стопанисващо обекта и напуснала същия с тази сума.

При така приетата от първата инстанция фактическа обстановка, същата абсолютно схематично, бланкетно и неаргументирано е извела правния извод, че с това свое поведение подс.М. е осъществила състава на престъплението по чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т. 6 вр. чл.194, ал.1 от НК (доколкото съдът е приел, че до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция сумата е била възстановена). Единствените доводи и съждения изложени от първата инстанция откъм правна страна се свеждат до това да препише буквално диспозитива на ОА без да направи какъвто и да е било анализ на поведението на подсъдимата откъм обективна и субективна страна и без да изложи чрез кои свои конкретни действия и поведение тя е осъществила състава на това престъпление, за което подсъдимата е била призната за виновна и осъдена от първата инстанция.

Първостепенният съд се е опитал единствено в мотивите си откъм правна страна да изложи схематични доводи по въпроса за длъжностното качество на подсъдимата и за това защо според съда в случая е налице квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.6 от НК, като при този опит е влязъл в противоречие с фактите, които съдът е приел за установени откъм фактическа страна, като и самите съждения от правна страна са вътрешно противоречиви.

Видно е от мотивите, че съдът е приел, че длъжностното качество на подсъдимата се извежда от разпоредбата на чл.93, ал.1, б.Б от НК, доколкото се касае за хипотеза на възлагане изпълняването на работа, която е свързана с пазенето на чуждо имущество в юридическо лице, както и че именно и поради това си длъжностно качество подсъдимата е разполагала с ключ, като се е възползвала, за да си осигури достъп до обекта. Така приетото откъм правна страна от съда е вътрешно противоречиво и неясно, тъй като не става понятно каква е позицията на съда по въпроса относно длъжностното качество на подсъдимата и в частност задълженията й в качеството на длъжностно лице във връзка с конкретната инкриминирана сума. Съдът сочи, че длъжностното качество на подсъдимата произтича от задълженията й за пазене на чуждо имущество, като е приел откъм фактическа страна, че тези й задължения са били свързани с приемането на парични суми и опазването на 4 стоки, които са й били поверени и по- конкретно сочи като такива сумите от оборота на търговския обект. Именно и поради това е приел, че подсъдимата е разполагала и с ключ от търговския обект, който й е бил предоставен за да изпълнява служебните си задължения, свързани с приемането на парични суми и отчитането им в касовата книга и в касата на търговския обект. С други думи съдът е приел, че сумите от оборота са били поверени на подсъдимата да ги пази и отчита. В тази връзка не става ясна позицията на съда, според която подсъдимата се била възползвала от ключа, който й бил поверен, за да изпълнява служебните си задължения, за да си осигури достъп до инкриминираното имущество. При положение, че според съда, то й е било поверено за пазене и отчитане, при положение, че именно и в тази връзка отново според съда тя е разполагала с ключ и от обекта и е имала и достъп до касата, то какво е имал предвид съда и какво всъщност приема, посочвайки, че се е възползвала от този ключ, за да си осигури достъп до инкриминираното имущество. Тези твърдения са взаимно противоречиви, тъй като от една страна се поддържа, че тя е имала достъп по силата на служебното си положение до инкриминираното имущество, а от друга се твърди, че се е възползвала от служебно предоставения й именно в тази връзка ключ, за да си осигури достъп до това имущество. Още по- объркана и неясна става позицията на съда по този въпрос със следващото записано от него изречение, според което в този съответен момент, инкриминираното имущество не е било в нейна фактическа власт. Твърдения, противоречащи на предходните, според които подсъдимата именно и за да изпълнява своите служебни задължения е разполагала с ключ от търговския обект, който на практика й е осигурявал достъп и фактическа власт над въпросното имущество във всеки един момент и без да е било необходимо тя да го държи фактически в ръцете си или да е непременно в обекта, за да се приеме, че има достъп до това имущество. По този въпрос съдът е замълчал, като на практика позицията му е останала неясна и противоречива и от тези фрагментарни изречения не може да се изведе волята и позицията на съда по въпроса имала ли е подсъдимата достъп до инкриминираното имущество по силата на служебното си положение, било ли е то поверено й да го приема, пази, съхранява и отчита (така както твърди съдът при фактите) или не е разполагала с фактическа власт над него и ако не е, поради каква причина не е разполагала с такава точно в момента в който според съда се е върнала в 5 търговския обект и с поверения й ключ е отключила същия, влязла е в търговския обект и е взела оттам оборота на обекта в размер на 1600 лв. според приетото от съда откъм фактическа страна.

Съжденията на съда по този въпрос освен, че са вътрешно противоречиви и неясни, са и непълни, като съдът не е доразвил своята позиция и не е взел изобщо отношение по въпроса как конкретно служебното положение на подсъдимата я е улеснило при извършването на „кражбата“, има ли е тя принципно фактическа власт върху инкриминираното имущество, било ли й е то поверено да го пази, съхранява и отчита и защо при това положение, съдът е приел, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимата не е имала фактическа власт над него.

Тези фрагментарни, противоречиви и неясни съждения на първостепенния съд, не позволяват на контролната инстанция да прецени поради какви причини първостепенният съд е приел, че в случая е осъществен състав на престъплението кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 и т.6 от НК (съответно на привилегирования такъв по чл.197, ал.1, т.3 от НК), а не на такова по чл.201 или на чл.205, ал.1, т.1 от НК (доколкото съдът е приел, че е налице връщане на имуществото до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция).