Решение № 1549 от 26.11.2020, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. *** , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев

Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002426 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 18.06.2020 г. на ответника Република България, представлявана от министъра на финансите, срещу решението от 13.05.2020 г. по гр. д. № 1941/2019 г. на Софийския градски съд, І-10 състав, с което ответникът е осъден да заплати следните обезщетения за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба в закон и неизпълнение на задължението да уредят отношенията, възникнали от прилагане на разпоредбата след обявяването й за противоконституционна, която вреда се изразява в удържани такси по чл.35а ЗЕВИ за периода 1.01.2014 г. – 30.06.2014 г.: 1) на ищеца „*** Солар“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 102 358,55 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 31 195,02 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 342,14 лв. – съдебни разноски; 2) на ищеца „Ханово 2 Солар“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 87 586,02 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 26 692,91 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 571,16 лв. – съдебни разноски; 3) на ищеца „Каравелово Солар“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл.

1

49 ЗЗД сумата 130 880,09 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 39 887,31 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 830,69 лв. – съдебни разноски; 4) на ищеца „Кукорево 1 Солар“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 239 287,55 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 72 925,81 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 12 488,53 лв. – съдебни разноски; 5) на ищеца „Балкан Фриго“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 288 141,05 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 87 814,51 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 15 038,22 лв. – съдебни разноски; 6) на ищеца „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД на осн. чл.

7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 150 065,02 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 45 733,84 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 831,91 лв. – съдебни разноски; 7) на ищеца „Геовид“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 60 780,91 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 18 523,73 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 127,19 лв. – съдебни разноски; 8) на ищеца „Соларен парк Хаджидимово 1“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 356 429,14 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 108 626,14 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 18 602,22 лв. – съдебни разноски; и 9) на ищеца „Солар Ел Систем“ ЕАД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 270 492,22 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 82 435,81 лв. – законната лихва за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г.; а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 14 117,12 лв. – съдебни разноски; частна жалба от 3.08.2020 г. на ответника Република България, представлявана от министъра на финансите, срещу определението от 16.07.2020 г. по гр. д. № 1941/2019 г. на Софийския градски съд, І-10 състав, с което е изменено решението от 13.05.2020 г. в частта за разноските, като са присъдени допълнителни такива на ищците за адвокатско възнаграждение, както следва: 1) на ищеца „*** Солар“ ЕООД сумата 4 340,40 лв., 2) на ищеца „Ханово 2 Солар“ ЕООД сумата 3 711,47 лв., 3) на ищеца „Каравелово Солар“ ЕООД сумата 5 548,14 лв., 4) на ищеца „Кукорево 1 Солар“ ЕООД сумата 9 329,12 лв., 5) ищеца „Балкан Фриго“ ЕООД сумата 10 858,93 лв., 6) на ищеца „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД сумата 6 360,48 лв., 7) на ищеца „Геовид“ ЕООД сумата 2 577,54 лв., 8) на ищеца „Соларен парк Хаджидимово 1“ ЕООД сумата 12 997,33 лв., и 9) на ищеца „Солар Ел Систем“ ЕАД сумата 10 306,27 лв.

В жалбата се твърди, че решението е постановено по недопустими искове, основани на приемането на законодателен акт на Народното събрание – Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г. Твърди се, че тези отношения не били частноправни или административноправни, а специфични държавно-властнически отношения, чиято законосъобразност не подлежала на контрол от органите на съдебната власт. Сочи се и, че исковете не са подведомствени на гражданските съдилища, а пасивно процесуално легитимиран по тях е Народното събрание, а не държавата. Твърди се, че неправилно СГС е уважил деликтния иск и неправилно е приел, че 2 обявеният за противоконституционен закон поражда задължения за държавата да обезщети частноправните субекти за последиците от прилагането му. Твърди се, че поради липсата на обратно действие на решението на КС, таксата за периода до влизане в сила на РКС е събрана на валидно правно основание и е дължима от ищеца. Сочи се, че правно и логически неиздържано е да се приеме, че сумите са платени на валидно правно основание, т.е. че са дължими, но плащането им да представлява вреда за ищците. Твърди се и, че съдът не се е произнесъл по възражение за погасяване по давност на деликтните вземания, своевременно наведено от ответника, която давност течала от 4.12.2013 г. – датата на приемане на противоконституционния закон. В частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК се поддържа, че неправилно СГС е присъдил съдебни разноски на ищците за адвокатски възнаграждения в общ размер на 66 029,68 лв., като не е уважил в по-голям размер направеното от ответника възражение за прекомерност. Твърди се, че съдът е следвало да намали тези разноски и под минимума по Наредба № 1/2004 г., предвид приетото в решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С -427/16 и С-428/16 на СЕС, като се отчете и правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно открито заседание на СГС.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, както и да отмени обжалваното определение по чл. 248 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите „*** Солар“ ЕООД, „Ханово 2 Солар“ ЕООД, „Каравелово Солар“ ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, „Балкан Фриго“ ЕООД, „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД, „Геовид“ ЕООД, „Соларен парк Хаджидимово 1“ ЕООД и „Солар Ел Систем“ ЕАД – ищци по исковете – чрез процесуалния си представител оспорват жалбите като неоснователни и молят съда да ги остави без уважение, а обжалваното с тях решение и определение – в сила, като правилни и законосъобразни.

Претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:

І. По предмета на делото

Първоинстанционният съд е бил сезиран от *** Солар“ ЕООД, „Ханово 2 Солар“ ЕООД, „Каравелово Солар“ ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, „Балкан Фриго“ ЕООД, „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД, „Геовид“ ЕООД, „Соларен парк Хаджидимово 1“ ЕООД и „Солар Ел Систем“ ЕАД с искова молба от 8.02.2019 г. срещу Република България. В исковата молба се твърди, че ищците са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници /слънчева енергия/ чрез собствени фотоволтаични централи /подробно описани/, като са сключили и дългосрочни договори за изкупуване на ел. енергия с крайните снабдители „ЧЕЗ Електро България“ АД, „Енерго – Про Продажби“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по преференциални цени. Твърди, че с § 6, т. 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бил създаден раздел V в глава 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който 3 производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия били задължени да заплащат в полза на държавния бюджет такса в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържала и внасяла от обществения доставчик /“НЕК“ ЕАД/ или съответните крайни снабдители, които имали задължение за подаване на тримесечна справка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Впоследствие с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила на 10.08.2014 г., КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., с което е отпаднало задължението за удържане и внасяне таксата. Твърди се, че през част от периода на действие на този закон /1.01.2014 г. – 30.06.2014 г./ ищците са заплатили такси по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ, удържани от крайните снабдители и постъпили в държавния бюджет, в общ размер на исковите суми, с плащането на които суми ищците претърпели вреди, а евентуално – сумите били неоснователно получени от държавата.

Поддържа се, че в нарушение на чл. 22, ал. 4 ЗКС Народното събрание не уредило възникналите последици от обявения за противоконституционен закон, което било длъжно да стори в срок до 2 месеца от влизане в сила на РКС съгласно чл. 88 от Правилника за организацията и дейността на 42-тото НС, респ. чл. 88 от ПОНС на 44-тото НС. Твърди се, че сумите подлежали на възстановяване от държавата като обезщетения за вреди, дължими на осн. чл. 7 КРБ, вследствие на обявения за противоконституционен закон и за неизпълнените задължения по чл. 22, ал. 4 ЗКС, а евентуално – като неоснователно получени. Върху главниците били дължими и законни лихви за забава за периода 8.02.2016 г. – 8.02.2019 г. Претендираните от всеки ищец суми са следните:

1) за ищеца „*** Солар“ ЕООД главница в размер на 102 358,55 лв., както и сумата 31 195,02 лв. – законната лихва за забава за посочения период;

2) за ищеца „Ханово 2 Солар“ ЕООД главница в размер на 87 586,02 лв., както и сумата 26 692,91 лв. – законната лихва за забава за посочения период;

3) за ищеца „Каравелово Солар“ ЕООД главница в размер на 130 880,09 лв., както и сумата 39 887,31 лв. – законната лихва за забава за посочения период;

4) за ищеца „Кукорево 1 Солар“ ЕООД главница в размер на 239 287,55 лв., както и сумата 72 925,81 лв. – законната лихва за забава за посочения период;

5) за ищеца „Балкан Фриго“ ЕООД главница в размер на 288 141,05 лв., както и сумата 87 814,51 лв. – законната лихва за забава за посочения период;

6) за ищеца „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД главница в размер на 150 065,02 лв., както и сумата 45 733,84 лв. – законната лихва за забава за посочения период;

7) за ищеца „Геовид“ ЕООД главница в размер на 60 780,91 лв., както и сумата 18 523,73 лв. – законната лихва за забава за посочения период;

8) за ищеца „Соларен парк Хаджидимово 1“ ЕООД главница в размер на 356 429,14 лв., както и сумата 108 626,14 лв. – законната лихва за забава за посочения период; и 9) за ищеца „Солар Ел Систем“ ЕАД главница в размер на 270 492,22 лв., както и сумата 82 435,81 лв. – законната лихва за забава за посочения период.

4

ІІ. По доказателствата относно исковете на „*** Солар“ ЕООД

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-Я-49/21.05.2012 г., издадено от началник РО „НСК“ *** при РДНСК „Югоизточен район“, с което е разрешено ползването на следния строеж: „Фотоволтаична електроцентрала“ с инсталирана мощност 1,7 МW, БКТП 1х1000 kVA 0,4/20 kV, БКТП 1х800 kVA 0,4/20 kV, кабелна линия 20kV и ажурна ограда“, находяща се в УПИ І-7, масив 29 от КВС, землище с. ***, м. „***“, община ***, област ***, с възложител „*** Солар“ ЕООД.