Решение № 3188 от 05.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3188 гр. Пловдив, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330103640 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от М. В. Б. против „Медия Груп 24“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от разпространени чрез електронно издание на 03.02.2022 г. чрез www.plovdiv24.bg обидни и клеветнически твърдения, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на деянието – 03.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че заема длъжността началник на Отдел ***** при Община Пловдив. Сочи, че на 03.02.2022 г. чрез издавания от ответника електронен вестник били разпространени клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищеца, като била публикувана статия със заглавие „Е.: З. изгони ** на отдел *****, към която статия била прикачена снимка на ищеца.

В статията било посочено, че ** на гр. П. З. Д. е изгонил ** на отдел ***** – М. Б., заради заиграването му с ***** Й. И.. В статията било публикувано подробно изложение на невярната новина. Ищецът излага пред съда, че всяко едно от изложените в електронното издание твърдение е абсолютна лъжа, 1 като всеки един от коментарите на автора на материала бил недопустимо оскърбителен за ищеца. Твърди, че изложените в публикацията факти, които сочели за извършвана от ищеца в разрез със Закона за държавния служител частна дейност, е позорящо личността на ищеца обстоятелство. Сочи, че прилагането на негова снимка е допълнително наскърбително за неговата личност, тъй като е насочено към формиране на негативна представа у читателя. С оглед заеманата от ответника длъжност, изложеното в тази публикация, довело до силно негативни емоционално-психически преживявания, като предвид характера на статията било създадено негативно отношение спрямо него от страна на неговите колеги, приятели и познати, като бил сериозно дискредитиран и злепоставен пред обществото. Предвид така изложеното претърпял многобройни болки и страдания, които моли да бъдат обезщетени от съда с присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „Медия Груп 24“ ЕООД получил препис от исковата молба, ведно с приложенията редовно по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 49, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Следователно, за да възникне

2 обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за настъпили вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Издателят на печатно или електронно издание чрез своите служители носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез служители и външни автори определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали.

В правната норма, уредена в чл. 39, ал. 1 КРБ, е регламентирано основното право на гражданите на свободно мнение и неговото разпространие чрез слово – писмено или устно, като конституционният законодател е ограничил упражняването на това конституционно право до тези предели, при които то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на

3 изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Тази правна норма обаче не урежда право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Следователно, материалноправните предели, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Правото за свободно разпространение на информация не може да се упражнява, за да се нанасят обиди и да се изричат или поддържат клеветнически твърдения. Когато при упражняването на това право се накърнява достойнството или честта на другиго, лицето, което е нанесло обида или е изрекло клеветническо твърдение, отговаря за причинените вреди.

От представените по делото доказателства, а именно извлечение от публикация от 03.02.2022 г. в електронно издание www.plovdiv24.bg, обективирано в ***** при н. Н. Ф. - К., се установява, че в сайта на www.plovdiv24.bg на 03.02.2022 г. е публикувана статия със заглавие: „Е.: З. изгони ** на отдел *****“.

Съдът при служебна проверка на посочения сайт, установи, че в него са налични данни, че последният се управлява от ответното дружество „Медия Груп 24“ ЕООД, като това обстоятелство се установява от представените по делото доказателства.

В посочената статия са изложени данни, че ** З. Д. е изгонил ** на отдел ***** М. Б., поради заиграването му с областния управител Й. И.. В статията е посочено, че скандалът се е развил в сряда, когато до „З.“ (З. Д. бел. авт.) достигнала информация, че Б. е сключил чрез своя фирма договор за пиар обслужване на политическия му опонент. Посочено е, че вбесен до крайност Д. поискал Б. незабавно да подаде заявление за напускане и го подписал веднага, като разправията продължила в стил „турски сериал“ – с ред сълзи и ред сополи, до намесата на една от секретарките, която започнала да моли кмета да оттегли подписа си, но той бил непреклонен.

В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 116/24.07.2020 г. по гр.д. № 1960/2019 г., ГК IV г.о. на ВКС, е застъпено становището, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение 4 не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Това право обаче не е абсолютно. Нормите, които го прокламират, въвеждат някои ограничения като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси/ чл. 57, ал. 2 КРБ/. Такова ограничително основание се съдържа и в чл. 10, ал. 2 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели.

Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата /умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него/ и на клеветата /съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму/. Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.

Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като 5 доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни - издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията преди отпечатването на съответната публикация.

От показанията на свидетелката Л. М. Т., заемаща длъжност „*****“ в Дирекция „Здравеопазване“ към Община Пловдив, се установява, че ищецът М. Б. заема длъжността ***** и до момента на снемане на показанията на свидетелката. Свидетелката сочи, че познава ищеца от м. май 2021 г. откакто започнала работа, като е част от неговия екип. Свидетелства, че през м. февруари 2022 г. попаднала на статия със заглавие: „Е.: З. Д. изгони ** на отдел *****“, като в последната пишело, че З. Д. е уволнил г-н Б., тъй като сключил договор чрез негова фирма с политическия опонент на г-н Д. – областният управител Й. И.. Сочи, че първата й реакция при запознаване със статията била да я изпрати на своите колеги и да потърси тяхното мнение, като в първия момент допуснала, че е възможно. Свидетелства, че след завръщане от отпуск ищецът бил запознат със статията и сам повдигнал темата като попитал колегите си дали са прочели статията в www.plovdiv24.bg. Сочи, че ищецът бил в минорно настроение, като личало, че е дълбоко засегнат от информацията в статията, като споделил лично на свидетелката, че се чувства засегнат от изложеното в статията. Свидетелката сочи, че ищецът бил притеснен от мнението на колегите, като ищцата му казала, че са я питали многократно различни хора за информацията в статията, като свидетелката ги уверявала. че г-н Б. все още е на работа и отношенията му с кмета З. Д. не са променени. Излага пред съда, че забелязала, че в началото след излизане на статията и седмици след това М. Б. постоянно питал колегите си за тяхното мнение и дали са разбрали, че това не е истина. Свидетелката сочи, че след излизане на статията ищецът ограничил контактите си с колеги извън техния екип и извън кмета. Твърди, че ищецът й споделил, че се срамува от информацията в статията и че тази невярна информация въздейства на хората, с които работи. Сочи, че г-н Б. винаги влиза на срещите с г-н Д. с усмивка, като е присъствала на ситуация, в която г-н Д. се е опитвал да успокоява М. Б. във връзка с изложеното в статията, като му казал да не обръща внимание. Излага, че контактите й с ищеца са 6 ежедневни във връзка с работата й, като по нейно мнение ищецът все още не е преодолял написаното в статията, като дори да бъде изтрита тази статия няма да го преодолее, като последният споделял на свидетелката, че хората все още го питат.