Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 10.03.2025, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 21/2025
Вид
Решение № 36
Подписан
10.03.2025
В сила
17.06.2026
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. ***, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело № 20251300500021 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна жалба на *** чрез адв.С.И. против Решение №144 от 22.11.24г. по гр.д. №463/24г. на *** , с което е уважен предявеният от ищеца иск за заплащане на обезщетение за срок от четири месеца,поради придобито право на осигурителен стаж и възраст.Счита,че обезщетението по чл.222,ал.3 КТ се дължи от момента на прекратяване на трудовото отношение след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,което за ищеца е към 11.11.2019г.,когато е приключил вторият му мандат като кмет на ***.Към този момент Б. С. Н. е имал трудов стаж по-малко от 10години на същото работно място и затова му е изплатено обезщетение в размер на 2 работни заплати.

Б. С. Н. е избран за трети мандат като кмет на *** за периода 2019-2023г.,но жалбоподателят счита,че това не следва да се взема под внимание,защото към 2019г. за него вече са били налице кумулативно изискуемите предпоставки за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 КТпрекратяване на трудовото отношение след изтичане на втория мандат и служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Правят възражение за погасено по давност вземане1 чл.358,ал.1 КТ като считат,че от 31.12.2019г. вземането е станало изискуемо и до предявяване на иска през 2024г. е изтекла преклузивната тригодишна давност.

Иска от съда да отмени решението като неправилно и постанови ново,с което да отхвърли предявеният иск като неоснователни и недоказани.Претендира разноски по делото за двете инстанции.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Б. С. Н. чрез адв. Р. Д. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Застъпва тезата ,че за периода 06.11.2011г. до 06.11.2023г. Б. С. Н. в продължение на три последователни мандата е бил кмет на *** и за това време има 12 години трудов стаж на едно и също работно място,поради което му се дължи обезщетение по чл.222,ал.3 КТ за 6месеца.

Счита също,че искът не е погасен по давност,тъй като трудовото правоотношение е прекратено на 06.11.23г.,а не на 12.06.2017г. защото подаването на документи за пенсия не е начална дата на погасителната давност.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно,че за периода 06.11.2011г. до 06.11.2023г. Б. С.

Н. в продължение на три последователни мандата е бил кмет на ***.Спорен е въпросът от кой момент се дължи обезщетение по чл.222,ал.3 КТ-от момента на прекратяване на трудовото отношение след изтичане на втория мандат и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 06.11.2019г. или от последното прекратяване на трудовото правоотношение,което в случая е след изтичане на третия мандат на 06.11.2023г.

*** е застъпил втората теза,при което ищецът има прослужени 12години на едно и също работно място и му се дължат 6 работни заплати.*** е изплатила на ищеца 2работни заплати в първата хипотезата на чл.222 ал.3 КТ и спорът е за обезщетението за оставащите 4 работни заплати,които *** с обжалваното решение е присъдил в полза на ищеца.

Установено е също от назначената ССЕ,че обезщетението по чл.222,ал.3 КТ възлиза на 15 400,02лв. за 4 месеца и не е било начислено от работодателя и не е изплатено на работника.

2

Пред втората инстанция не са ангажирани доказателства,съобразено с преклузията по чл.266,ал.1 ГПК. нови

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Обезщетението по чл.222,ал.3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Действително следва да са налице двете кумулативно предвидени предпоставки-прекратяване на трудовото правоотношение и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Безспорно установено е,че Б. С. Н. в продължение на три последователни мандата е бил кмет на ***-от 06.11.2011г. до 06.11.2023г.Той е придобил право на пенсия на 12.06.2017г.,но към този момент не е прекратено трудовото му правоотношение,поради което не е налице хипотезата на чл.222,ал.3 КТ.Жалбоподателят счита,че този момент е към 11.11.2019г.,когато е изтекъл вторият мандат като кмет на ищеца.Поради спецификата на неговата длъжност-кмет на община и изборният й мандат за срок от 4години прекратяването на трудовото отношение настъпва с изтичане на законния срок.При новия избор трудовото отношение продължава като не се счита за прекъснат трудовия стаж.В случая Б. С. Н. е избран за следващия трети мандат от 2019г. до 2023г. и едва след изтичането му и избора на друго лице за кмет на *** трудовото правоотношение с Б. С. Н. е прекратено.

Именно от този момент-06.11.2023г.- за него настъпва възможността да търси обезщетение по чл.222,ал.3 КТ.Налице са всички изискуеми от тази законова разпоредба предпоставки-ищецът е работил в същото предприятие повече от 10години-в случая 12години,трудовото му правоотношение е прекратено-без значение на какво основание и служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Обстоятелството,че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по-рано не е основание да се смята,че именно към онзи момент следва да се преценява правото и размера на обезщетението по чл.222,ал.3 КТ.Както вече се посочи към 12.06.2017г. не е била налице първата предпоставка на чл.222,ал.3 КТ-трудовото правоотношение да е прекратено.Не се споделя от настоящият съдебен състав и хипотезата на жалбоподателя,че следва да се вземе като начална дата 3 приключването на втория мандат на ищеца-11.11.2019г.,тъй като тогава трудовото отношение се прекратява по силата на закона-чл.337 КТ,но с избора му за трети мандат трудовото отношение е продължено и отново не е налице хипотезата на чл.222,ал.3 КТ.Освен изложеното законодателят не е предвидил трудовият стаж за посочените 10години да е непрекъснат.

Направеното от жалбоподателя възражение за погасено по давност вземане е несъстоятелно по изложените вече съображения.Трудовото правоотношение е прекратено на 11.11.2023г. и от тогава до предявяване на иска на 07.08.2024г. не е изтекъл тригодишния давностен срок по чл.358 КТ.Самият жалбоподател *** са изплатили обезщетението по чл.222,ал.3 КТ в размер на 2работни заплати на 15.04.2024г.,когато според тях вече вземането е било погасено по давност като изискуемо от 31.12.2019г.Ясно е,че не става въпрос за погасено по давност вземане и самият работодател с поведението си го демонстрира,а за размера на дължимото обезщетение по чл.222,ал.3 КТ.

В този смисъл оплакванията на жалбоподателя във въззивната жалба са неоснователни,а присъденото от *** обезщетение по чл.222,ал.3 КТ е основателно и доказано по размер. *** споделя напълно мотивите на *** като обстойни и законосъобразни , в съответствие с доказателствения материал по делото.

Ответникът по жалба е бил представляван в процеса от адв.

Р. Д. като на представеното пълномощно е посочено,че това е договорено при условията на чл.38 ЗАдв. Следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство на адв. Р. Д. в размер на 1 786лв. съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба№1 /2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение и предвид материалния интерес на спора.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №144 от 22.11.2024г.по гр.д.

№463/2014г. на *** районен съд.

Осъжда ***,ЕИК ***,представлявана от ***,*** I“*** на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Р. Х. Д. с адрес :гр.***,*** сума в размер на 1 786лв.-разноски за адвокатско 4 възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба№1 /2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5