Определение № 2571 от 25.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2571 гр. Варна, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 33781/15.05.2024г. по описа на РСВарна, подадена от Г. М. Б., чрез процесуален представител адв. З. П., срещу разпореждане № 17514/26.04.2024 г. постановено по гр. д. № 11520/2022 г. по описа на РС-Варна, 40-ти състав, с което РС-Варна е върнал въззивна жалба с вх. № 19395/08.03.2024 г. подадена от Г.

М. Б., чрез адв. З. Паскалев, срещу решение №557/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 11520/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 40-ти състав.

Жалбоподателят – Г. М. Б. счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че срокът за изпълнение на указанията за отстраняване на допуснатите нередовности във въззивната жалба е следвало да бъде продължен, считано от деня следващ пети май, защото до тогава е била в Ирландия. Счита, че неправилно не е била уведомена писмено от съда по молбата й за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба. По същество моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

В едноседмичния срок по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от М. С. С., чрез процесуалния му представител адв. Петър Георгиев, с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

С решение № 557/22.02.2024г. постановено по гр. дело № 11520/2022г. по описа на РС-Варна, съдът е осъдил Г. М. Б. да заплати на М. С. С. сумата от общо 5475,94 лева, от която на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 4099,43 лева - с която ответницата неоснователно се е обогатила, тъй като е била платена от ищеца за главници, обезщетение за забава и законни лихви присъдени с влезли в сила съдебни актове, за потребените от ответницата ВиК услуги в периода 02.04.2009г. - 02.01.2019г. в имот предоставен й за ползване от ищеца и съпругата му, находящ се в гр. *************** и на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 1376,51 лева, представляваща претърпяна от ищеца вреда във форма на загубата, с която имуществото му е намаляло чрез плащането в полза на трети лица на съдебно-деловодни разноски по гр.д. №7287/2016г. на ВРС, ч.гр.д. № 1749/2019г. на ВРС и ч.гр. д. № 12359/2021г. на ВРС, и такси и разноски по изпълнително дело № 20188950401260 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, начислени поради противоправното поведение на 1 ответницата, изразяващо се в неплащане на дължимите от нея суми за потребените ВиК услуги в предоставения й за ползване имот в периода от 02.04.2009г. до 04.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 5475,94 лева, считано от датата на завеждане на иска - 24.08.2022 до окончателното й изплащане. В решението е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението е връчен лично на Г. М. Б. на 05.03.2024 г. На 08.03.2024 г. от Г. М. Б., чрез процесуалния й представител адв. З. П., е подадена въззивна жалба вх. № 19395/08.03.2024 г. по описа на РС-Варна срещу решение № 557/22.02.2024г. постановено по гр. дело № 11520/2022г. по описа на РС-Варна.

С разпореждане № 10480/12.03.2024 г. РС-Варна е оставил без движение въззивна жалба с вх. № 19395/08.03.2024г., като е указал на жалбоподателя - Г. М. Б., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да: представи доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. З. П. за подаване на въззивната жалба или с нарочна молба да потвърди извършените без представителна власт действия по подаването й, както и да представи пълномощно за посочения адвокат за пред първата инстанция, и да потвърди всички извършени процесуални действия пред първата инстанция, ако пълномощното не е датирано преди извършването на първото процесуално действие от адв. П.; да представи доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд Варна държавна такса, в размер на 109.52 лева, дължима на основание чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С разпореждането Г. Б. е била предупредена, че при неизпълнение или неизпълнение в срок, жалбата ще бъде върната, на основание чл.

262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Съобщението за отстраняване на констатираните нередовности във въззивната жалба е връчено на адв. П. на 25.03.2024 г. На 01.04.2024 е постъпила молба входящ № 26456/01.04.2024г., подадена от Г. М. Б., чрез процесуалния й представител адв. З. П., с която е направено искане съдът да продължи срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 10480/12.03.2024 г., като срокът да започне да тече след пети май, защото до тогава Г. Б. била в Ирландия.

С разпореждане № 13893/02.04.2024 г. РС-Варна е продължил дадения на Г. М. Б. срок за изпълнение на разпореждане № 10480/12.03.2024 г. с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок. Следователно срокът за изпълнение на разпореждане № 10480/12.03.2024 г. е бил продължен до 15.04.2024 г. включително. В този срок дадените указания не са били изпълнени и не е постъпило искане за ново продължаване на срока, поради което и РС-Варна на 26.04.2024 г. с обжалваното разпореждане е разпоредил връщане на въззивната жалба.

Съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

275, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт /разпореждане за връщане на въззивна жалба/, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.

На основание чл. 262 от ГПК, първоинстанционният съд извършва проверка на подадената въззивна жалба. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата се връща, когато: е подадена след изтичането на срока за обжалване; както и когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

В чл. 63 от ГПК е посочено, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Новоопределеният срок не може да 2 бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.

В определение № 44/1.04.2021 г. по ч. гр. д. № 83/2021 г., на ВКС е посочено, че з а съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната.

В настоящия случай съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба с две седмици, считано от датата на която изтича първоначалния срок, който е бил едноседмичен. В продължения срок не е последвало изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, нито е постъпила молба за ново продължаване на срока, следователно, първоинстанционният съд правилно е върнал въззивната жалба на Г. М. Б.. Както беше посочено, съдът който е разрешил продължаване на срока няма задължение да уведомява за това заинтересованата страна. Тя е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко.

Крайният извод на ОС-Варна е за неоснователност на подадената въззивна частна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 33781/15.05.2024г. по описа на РС-Варна, подадена от Г. М. Б., чрез процесуален представител адв. З. П., срещу разпореждане № 17514/26.04.2024 г. постановено по гр. д. № 11520/2022 г. по описа на РСВарна, 40-ти състав, с което РС-Варна е върнал въззивна жалба с вх. № 19395/08.03.2024 г. подадена от Г. М. Б., чрез адв. З. Паскалев, срещу решение №557/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 11520/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 40-ти състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3