Решение № 3272 от 31.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3272 гр. Варна, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110116381 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ищеца С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В., чрез адвокат Д. М., срещу ответника „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев Мавродиев искове в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване, както следва:

1.1. С правно основА.е чл.344, ал.1, т. 4 от КТ за поправка на основА.ето за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в трудовата книжка и в заповедта за уволнение, като бъде вписано действителното основА.е за уволнение - чл.325, ал.1, т.9 от КТ.

1 . 2 . С правно основА.е чл. 2 2 2 , ал. 2 от КТ, предявен в условията на евентуалност, ако бъде уважен искът с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.4 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1600,40 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

2. С правно основА.е чл.224, ал.1 от КТ - независимо на какво основА.е съдът приеме, че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, съответно, ако не разгледа или отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, моли да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 1091,10 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 1 дни за 2020 г. и 20 дни за 2021 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

3. За кумулативно разглеждане предявява и следните искове:

3.1. С правно основА.е чл.262, ал.1, т.4 от КТ да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 1116,34 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.04.2020 г. - 23.11.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата;

3.2. С правно основА.е чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 139,38 лв., представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане по чл.262, ал.1, т.4 от КТ, считано от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение.

3.3. С правно основА.е чл.261 от КТ да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 118,00 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, положен в периода 01.04.2020 г. - 23.11.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -11.11.2021 г. до окончателното заплащане на главницата;

3.4. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 14,98 лв., представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане с правно основА.е чл. 261 от КТ, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение;

3.5. С правно основА.е чл. 264 от КТ да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 156,88 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници в периода 01.04.2020 - 23.11.2020 г. , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата;

3.6. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 2 2 , 4 2 лв., представляваща законната лихва за забава върху присъдената сума по чл. 264 от КТ., натрупана до датата на подаване на исковата молба.

4 . В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът с правно основА.е чл.344, ал.1, т.4 от КТ, предявява следните искове:

2

4.1. С правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът да признае за незаконно и да отмени уволнението на С. Ц. Г., извършено със Заповед № 1632/14.09.2021 г., издадена на основА.е чл.325, ал.1, т. 1 от КТ от работодателя „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137, представлявано от управителя Тодор Георгиев;

4.2. С правно основА.е чл.344, ал.1, т. 2 от КТ съдът да постанови С. Ц. Г. да бъде възстановен на предишната работа;

4.3. С правно основА.е чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 1600,40 лв. за периода от 14.09.2021 г. до 14.11.2021 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;

В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:

Ищецът С. Ц. Г. работил в ответното дружество на длъжност „охрА.тел", шифър по НКП 2413, шифър по НКПД 54145010 на основА.е сключен трудов договор №1403/01.04.2020 г. на основА.е чл.67, ал. 1 , вр. чл.70, ал. 1 от КТ на обект МБАЛ „Света Анна"/Окръжна болница/ гр. Варна. Съгласно чл.2, ал. 1 от договора, същият е сключен с шестмесечен изпитателен срок, който е изтекъл на 01.10.2020 г. и съобразно уговореното, тъй като не е прекратен от работодателя до изтичането на изпитателния срок, трудовият договор се смята за окончателно сключен и е безсрочен. Излага, че съгласно чл.2, ал.2 от договора работата се извършва при законоустановеното работно време от 6 часа при сумирано отчитане на работното време. Основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 457,50 лева, което се заплащало не по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, през който е положен трудът, като работникът има право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Твърди, че поради последици от мозъчен инфаркт, претърпян от ищеца през 2015 г., с експертно решение № 0522 от заседА.е № 019/25.02.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД по отношение на ищеца била определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, при противопоказни условия на труд: тежък физически труд, значително нервно-псих. напрежение, на височина, около движещи се мехА.зми, водоеми и ел.ток. Ищецът твърди, че на 23.11.2020 г., по време на работа, на работното си място в обекта на работодателя, находящ се на територията на МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД загубил съзнА.е. След направени изследвА.я и проведено болнично наблюдение и лечение се установило, че е получил исхемичен мозъчен инсулт. Изписан бил от болничното заведение на 27.11.2020 г. В периода от 23.11.2020 г. до 13.09.2021 г. ищецът бил в отпуск поради болест с оглед установената временна нетрудоспособност, като му били издадени съответните медицински документи. С експертно решение №2 2 6 7 от заседА.е №107/13.09.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ 3

„Св.Анна-Варна" АД по му бил определен пожизнен процент на трайно намалена работоспособност от 78%. Комисията посочила, че ищецът не може да работи като охрА.тел.

Излага, че всички медицински документи надлежно били представяни на работодателя-ответното дружество, между които и посоченото по-горе експертно решение на ТЕЛК от 13.09.2021 г. Твърди, че не е отправял заявление или молба за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество. С представянето на експертното решение ищецът само уведомил работодателя си, че поради здравословното си съС.ие е в невъзможност да изпълнява възложената му работа, че има трайно намалена работоспособност съобразно здравните противопоказА.я въз основа на заключението на ТЕЛК. Не му е било направено предложение за подписване на трудов договор, съобразно предписА.ето на ТЕЛК, въпреки че ответникът се явява предприятие, което е задължено ежегодно да осигурява работни места за такива цели съгласно чл.315, ал. 1 КТ. На 30.09.2021 г. ответното дружество чрез представител връчило на ищеца Заповед № 1632/14.09.2021 г., с която на основА.е чл.325, ал.1, т.1 от КТ прекратило трудовото правоотношение със С. Ц. Г., като за причина за прекратяване на трудовия договор била посочена: писмено заявление от служителя.

Ищецът счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е осъществено посоченото в нея основА.е

- прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество също е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Излага, че не е отправял нито устно, нито писмено заявление до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение в смисъл на соченото в заповедта основА.е - по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Самото връчване на процесната заповед станало няколко дни след посочената в нея дата за връчване. Представителят на ответното дружество не дал възможност на ищеца дори да се запознае с нея, а използвайки и здравословното му съС.ие го подложил на словесен натиск, поради което С. Г. подписал заповедта. Това станало в присъствието на негов приятел.

Излага още, че за законосъобразното упражняване на субективното право на работодателя за прекратяване на трудовия договор, на основА.е чл.325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да има наличие на писмени волеизявления на стрА.те по трудовото правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие, като волеизявлението за приемане на предложението да бъде доведено до знА.ето на другата страна в 7-дневен срок от получаване на предложението. Твърди, че в процесния случай не са спазени изисквА.ята на закона, тъй като при работодателя, чиято е и доказателствената тежест да установи законността на извършеното уволнение, не е постъпвало и не е подадено от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основА.е. Чрез представянето на решението на ТЕЛК е обективирана неговата воля за 4 прекратяване на трудово-правната връзка поради здравословни причини и невъзможност да изпълнява трудовите задължения, с изрично противопоказА.е за изпълнение на трудови функции на длъжността „охрА.тел" , което е основА.е за уволнение по чл.325,ал.1,т. 9 от КТ. От друга страна издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и връчването ѝ на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на посочената правна норма. Сочи, че от съдържА.ето на заповедта за уволнение се установява, че е налице упражняване на властническо правомощие на работодателя за прекратяване на трудовия договор на основА.е чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. Заповедта не съдържа предложение до работника за прекратяване на трудовото правоотношение, а липсва и воля от страна на С. Г. със същото съдържА.е. В този смисъл счита, че не са налице предпоставките на чл.325, ал.1, т. 1 от КТ и работодателят не е имал право да уволни ищеца на посоченото основА.е, а действителното основА.е за прекратяване на трудовия му договор е различно от посоченото в процесната заповед, а именно по чл.

325, ал.1, т. 9 от КТ - при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност.

Тъй като счита посоченото в заповедта основА.е за прекратяване на трудовия договор за недействително, а като действително такова посочва чл.325, ал.1, т.9 от КТ, счита и, че му се дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на действителното основА.е по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца - общо сума в размер на 915,00 лв. , на основА.е чл.222, ал.2 от КТ.

Отделно ищецът сочи, че не е ползвал и полагащия му се платен годишен отпуск в размер на по 20 работни дни за 2020 и и 20 работни дин за 2021 г.

Излага още, че в трудовия договор било уговорено регламентирано работно време 6 часа при сумирано отчитане на работното време. Ищецът работил по график на смени, както следва последователно: дневна смяна от 7,00 ч. до 19 ч.; на следващия ден - нощна смяна от 19,00 ч. до 7,00 ч. , без почивки по време на смените; два последователни дни е почивал, след което отново е застъпвал дневна смяна и т.н.