Решение № 12 от 12.01.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Ямбол, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря П.А.А. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20222330101636 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. К. С. от гр. Я., чрез пълномощник адв. Ж.К. от АК гр. Я. против *** Твърди се, че ищецът е бил *** на ответната ***, като съгласно чл.14 от Закона за Кооперациите, във вр. с чл.12, ал.1 от Закона за Кооперациите бившите кооператори имали право на внесените към *** дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по съответния нормативен ред и припадащия се дивидент за тях. С Решение на Общото събрание от *** г. ищецът бил освободен като *** на *** и заличен от книгата на ***. Твърди се още, че с Решение на Общо събрание е приет годишен отчет на *** за 2019 г. Ищецът нямал задължение към ***. На следващо място се сочи, че ищецът е инициирал заповедно производство по чл.410 ГПК, по което било образувано ч. гр.д. № *** г. по описа на ***РС и издадена заповед за изпълнение, но поради постъпило възражение по чл.414, ал.1 ГПК е предявен настоящия иск, с което по същество се мотивира правния интерес за ищеца от предявяване на иска предмет на разглеждане в настоящото производство и с който се претендира от съда да приеме за установено, че ответната *** дължи възстановяване на внесените дялови вноски на ищеца в размер на 1210 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 04.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор ответника. В съдебно заседание се явява в качеството на законен представител на ответника Б.Б. – *** на ***, като от една страна се изразява съгласие за постигане на спогодба с ищеца, но наред с това и едновременно се прави възражение срещу размера на исковата претенция, като се поддържа, че следвало *** 1 да заплати само 10 % от дяловите вноски.

В съдебно заседание в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Ж.К. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание за ответната *** се явява в качеството на законен представител *** – Б.И.Б., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че дялов капитал се възстановява по установения в ЗК ред. Липсвал нормативен акт, който да регулира как това точно да стане, а това се считало като общо основание за изчисляване на чистия капитал на всяко едно дружество. В случая *** имала непогасени заеми от минали години. Поддържа се още, че заключението на вещото лице следва да се приеме изцяло.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2022 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на заявителя-ищец С. К. С. с ЕГН ********** от гр.Я., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника – ответник *** *** с ЕИК ***, за сумата от 1210 лева, ведно със законната лихва от 04.04.2022 год. до изплащане на вземането.

По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № *** год по описа на същия съд.

Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. за сумата от 1210 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 05.04.2022 год. /датата на входиране на заявлението в съда/ до изплащане на вземането. Издадената заповед е била връчена лично на длъжника на 19.04.2022 год. като в срока по чл.414 ГПК срещу издадената заповед е било депозирано бланкетно възражение от ответника-длъжник.

С оглед така депозираното пред съда възражение заповедният съд е указал на ищецазаявител, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като в указания срок е предявен иска предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото между страните не е спорно, че ищеца С. К. С. е бивш *** на ответника *** ***. Ответника не оспорва и твърдението с исковата молба, че ищеца е освободен като *** на ***с решение на Общото събрание на *** от *** год. и заличен от книгата на ***, което косвено се потвърждава и от представеното по делото извлечение от книгата на *** към 26.03.2021 год., видно от което ищеца не фигурира в него.

Видно от представената по делото молба вх.№ *** год. ищецът е заявил прекратяване на *** си в ответната ***, на основание чл.12, ал.1 и ал.3 ЗК.

Видно от представеното по делото препис извлечение от протокол от редовно общо събрание на *** в *** *** от *** год., на същото е бил приет от УС годишен финансов отчет за 2019 год. с балансова печалба в размер на 9685,17 лева, с която да се намали 2 неразпределената загуба от минали години.

Видно от представената по делото молба вх.№ *** год. ищецът е поискал от ответната *** да му бъдат изплатени внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения ред, както и на припадащия се дивидент, в седем дневен срок.

По делото е била допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която: от представен мемориален ордер № *** год. ищецът е внесъл в брой сумата от 1413,00 лева, от която 1280 лева – дялов капитал и 128,00 лева – встъпителна вноска, както и 5 лева – такса заем; Видно от представен мемориален ордер № *** год. е била внесена сумата от 440 лева, от които 400,00 лева – увеличение на дяловото участие и 40,00 лева – такса заем; от представен мемориален ордер № *** год. е отразена операция по прехвърляне на сума от дяловия капитал на ищеца по сметка, която обслужва негов заем, с която е погасен част от кредита в размер на 1 080,00 лева. При съобразяване на така установеното заключението на вещото лице е че към датата на подаване на заявлението остатъка от дяловия капитал на ищеца е 600,00 лева. На следващо място заключението на вещото лице е че съобразно данните отразени в ГФО на ответната *** към 31.12.2021 год. дяловия капитал на ищеца е в размер на 46,14 лева, изчислен в зависимост от финансовия резултат от предходната финансова година, спрямо датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.04.2022 год. и датата на изготвяне на заключението.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, същият е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.

Разгледан по същество съдът намира същият за доказан по основание и размер на следните съображения:

Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите, б ившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на *** по реда на чл.31, ал.3, включително припадащите се лихви.

Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите *** или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към ***. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им.

Горната законова разпоредба е възпроизведена в чл.12 от Устава на *** ***. Видно от заключението на вещото лице ищецът е внесъл сумата от 1280 лева – дялов капитал и впоследствие сумата от 400 лева – увеличение на дяловото участие.

Ето защо с оглед законовата разпоредба и установеното от фактическа страна по 3 делото съдът намери искът за доказан по основание и размер.

В срока по чл.131 ГПК, а и в последствие ответника не е направил възражение за прихващане със суми, с които да са погасявани задължения на ищеца към трети лица или ищеца да има непогасени задължения към ответната ***. Ето защо съдът намира заключението на вещото лице в тази му част за неотносимо към делото, поради липса на направени в съответните процесуални срокове конкретни възражения от ответника, респ. не е била налице и защита на ищеца срещу възражения на ответника в този смисъл. Що се касае до коментирания в заключението на вещото лице ГФО за 2021 год., изчислен в зависимост от финансовия резултат от предходната финансова година, заключението в тази му част също се явява неотносимо към фактите по делото, доколкото прекратяването на членството на ищеца е било през 2019 год., което твърдение, не е било оспорено от ответника, нито е било проведено насрещно доказване, и към който момент евентуално релевантен би бил момента на приемането на ГФО на *** за 2019 год. Ето защо съдът не взема предвид заключението на вещото лице в тези му части при постановяване решението си по делото. За пълнота следва да се посочи, че законът не обвързва правото на бившите *** на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, пряко в зависимост от съотношението между собствения и записания капитал на ***, а единствено с приемане на годишния финансов отчет, както и със задължението бившите *** да с а погасили всички свои задължения към ***. В случая ГФО отчет за 2019 год. е бил приет с пълно единодушие от УС на ответника, видно от представения по делото протокол от редовно общо събрание на ответната *** от *** год. и с балансова печалба за 2019 год. в размер на 9685,17 лева. От същият, а и не са представени по делото други доказателства, които да обосновават извод у съда, че внесените от ищеца дялови вноски са били актуализирани от ***-ответник по съответния нормативен ред, каквото е изискването на закона, например на база съотношението между собствения и записания капитал на ***, за да може да се приеме, че в случая исковата претенция не е основателна в предявения и размер.

С оглед уважаване на исковата претенция следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от 1210 лева, като това следва да стане от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в деловодството на съда - 05.04.2022 год. /видно от отразената върху заявлението дата на постъпване/, а не както е посочено от ищеца с исковата молба – 04.04.2022 год.

По разноските:

Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважената част на иска.

Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.

С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в 4 заповедното производство разноски в размер на 225,00 лева, от които 25 лева държавна такса и двеста лева адвокатско възнаграждение и сторените такива в исковото производство в размер на 425,00 лева, от които 25 лева държавна такса и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение или разноски в заповедното и исковото производство размер общо на 650,00 лева.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от *** Б.И.Б., дължи възстановяване на внесените дялови вноски на С. К. С. с ЕГН ********** от гр.***, в размер на 1210 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от *** Б.И.Б. ДА ЗАПЛАТИ на С. К. С. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 650,00 лева, представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Разпечатката съдържа 37 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ecd04a22-9d04-43eb-b5f8-a8ba974d2096