Решение № 711 от 30.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100510082 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №10082/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Б. Б. ЕГН ********** от с.Доброславци-СО срещу решение №20056081 от 02.03.2021 г постановено по гр.д.№42155/18 г на СРС , 41 състав , с което по искове на А.К. Й. ЕГН ********** и Р.

АС. Й. ЕГН ********** от с.Доброславци срещу въззивника и В. Ат. Б. ЕГН ********** от с.Доброславци ; на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален договор за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт №25 нотар.дело №22 от 27.03.2000 г вп.вх.рег.№5794 акт 29 на нотариус №948 Д.Г. с район този на СРС ; с който е прехвърлени следните недвижими имоти в с.Доброславци-СО , ул.Доброславско шосе №58 – парцел V-336 кв.34 по плана на с.Доброславци от 1100 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваеми 20 кв.м. ; при съседи :улица , В.Л. , П.К. и Н.К. , а по скица улица , парцел VI-337 , парцел ХХ-332,333 и парцел III-585 ; заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ на всеки от етажите по 55 кв.м. ; и търговски обект от 28 кв.м. състоящ се от магазинкафе и складово помещение . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Исковете са предизвикани от развода между въззивника и В. Ат. Б. , който вече е факт и за да бъде лишен въззивника от дял в имотите . Реално СРС не е изследвал изпълнението на договора от ответниците и какви грижи и издръжка се искат от въззивника . По делото не са приети доказателства по какъв начин се иска изпълнение от въззивника след като до него няма 1 покана и той е трето ползващо се лице. Ответницата признава исковете , но ищците не са доказали специфични потребности от чужда помощ и нужда от обслужване в ежедневието .

Въззивникът е плащал консумативите за имота . Не следва да се кредитират показанията на св.З.Д. , която е сестра на ищеца Р.Й. . С тях не се доказва ищците да са имали нужда от гледане и издръжка , съответно да е следвало ответниците да ги гледат и издържат .

Свидетелят няма преки впечатления , защото не живее със страните в общ имот .

Въззиваемите страни Р.Й. и А.Й. са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Ответниците не са доказали да са ги гледали и издържали , недзависимо , че са били в развод . Длъжникът по договор за издръжка и гледане е в забава и без покана и дори частично неизпълнение обосновава разваляне на договора . Трябва да се кредитират показанията на св.З.Д. , които доказват , че ищците са имали нужда от помощ в домакинството , парична и друга помощ , защото са стари и болни и с ниски пенсии от 150,33 лева и от 269,35 лева .Вместо ответниците да ги гледат и издържат ищците помагали на ответниците като им помагали за внуците , готвели и поддържали домакинството .Не е доказано плащането на сметки от въззивника да е ползвало ищците , а и последните също са плащали сметки . Няма ежедневно и непрекъснато гледане и издръжка .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.03.2021 г и е обжалвано в срок на 12.04.2021 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на оплакванията по жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че въз основа на договор за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт №25 нотар.дело №22 от 27.03.2000 г вп.вх.рег.№5794 акт 29 на нотариус №948 Д.Г. с район този на СРС ; за ответниците като съпрузи са възникнали задължения трайно и постоянно да обгрижват ищците и да им доставят нормална и достатъчна издръжка . За поставяне в забава на длъжниците-ответници не е необходима изрична покана от ищците . Частичното неизпълнение , ако не е незначително, е равнозначно на пълно неизпълнение и обосновава право за разваляне на договора .

Според СРС страните по делото са живели в общ имот и има данни за плащане на режийни разноски и данъци от ответника , но не може да се приеме , че всички разходи са плащани от последния и то с негови средства . По делото не е доказано гледане на ищците от ответниците , като те имат право на такова независимо дали са били във влошено здраве и са имали нужда от чужда помощ . Възможно е ответницата да е признала иска поради наличие 2 на дело за развод с ответника , но с това не отпада доказателствената тежест на ответниците да докажат , че са гледали и издържали ищците напр.че са им осигурявали дрехи , храна , давали са им пари и пр. Доходите на ищците са били под прага на бедност , а няма данни ответниците да са им помагали , особено през последните години на изпълнение на договора .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Първоинстанционният съд е изследвал подробно изпълнението на процесния договор и законосъобразно е констатирал , че липсват доказателства от ответниците същият да е изпълняван в пълен обем . Не е дадена безкритично вяра от СРС нито на свидетелските показания на св.З.Д. , нито на признанието на иска от главния ответник В.Б. . Напротив , изрично СРС е посочил , че показанията на свидетеля са непълни , както и че Б. е в развод с въззивника и признанието на исковете трябва да се преценява ведно с останалите доказателства по делото .

Доводите на въззивника във въззивната жалба противоречат на характера и правната същност на договора за издръжка и гледане и съдържат косвено признание , че въпросният договор наистина не е изпълняван надлежно . Самият факт , че въззивникът не е наясно кога и в какъв обем е следвало да гледа и издържа ищците показва , че реално /ежедневно и пълен обем/ гледане и издръжка не е имало , независимо , че страните са живели в общ имот . Както е посочено в решение № 1272 от 03.02.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 3441/2007 год., IV ГО , решение №1159/28.10.1994 год. по гр.д. №655/1994 год. II ГО на ВКС и решение №70 от 05.07.2011 г по гр.д.№612/10 г на ВКС , III ГО поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем докогато е необходимо. След като в процесния договор за издръжка и гледане липсва клауза за гледане и издръжка само при нужда , то ответниците е следвало да изпълняват същият от деня на сключването му, ежедневно и непрекъснато , без покана , включително и в течение на настоящото дело .

Евентуално влошаване на здравословното състояние на ищците не е началната дата , от която да се започне гледане и издръжка , поради което в случая е без значение , дали такива обстоятелства са доказани , както и че решението на ТЕЛК на ищеца е изтекло .

По отношение на обема на издръжката и гледането , доколкото в договора лисват изрични клаузи , е валиден общият критерии същите да са достатъчни са нормален живот т.нар.изпълнение поне от средно качество . Плащането на част от консумативи за част от периода не е достатъчно , за да се докаже от ответниците дори надлежна издръжка – издръжката предполага не само покриване на консумативи за ползван имот , но и даване на пари за лични разходи на ищците , още повече че според СИЕ ищците са имали доходи под линията на бедност . Разписки за плащане на сметки са представени и от ищците. Гледане въобще не е доказано с убедителни доказателства от ответниците , а според св.З.Д. постепенно ищците остарели и започнали да имат здравословни проблеми и нужда от помощ и пари .

Показанията на разпитания пред настоящия съд свидетел Д.С. също не установяват 3 изпълнение на договора за издръжка и гледане от ответниците . От една страна са налице сериозни съмнения в достоверността на показанията на свидетеля , защото на въпроса дали ответниците /бивши съпрузи/ все още живеят заедно /респ.с един двор с ищците и като да продължават да гледат същите в течение на делото/ същият даде противоречиви и уклончиви отговори като всячески се стараеше да даде показания в полза на въззивника. От друга страна извършването на подобрения в имота в с.Доброславци преди 10 години не е равнозначно на издръжка и гледане на ищците . Общото твърдение , че въззивникът е имал доходи и „изнесъл всичко на гърба си“ , без да е посочен период ,вид и размер на грижите и издръжката , не установява ежедневно и пълно изпълнение на процесния договор , включително и в течение на делото . Като е развалил процесния договор СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника за разноските на въззиваемите страниищци пред СГС - 1250 лева адвокатско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20056081 от 02.03.2021 г постановено по гр.д.№42155/18 г на СРС , 41 състав .

ОСЪЖДА В. Б. Б. ЕГН ********** от с.Доброславци-СО да заплати на А.К. Й. ЕГН ********** и Р. АС. Й. ЕГН ********** от с.Доброславци сумата от 1250 лева разноски пред СГС /адвокатско възнаграждение/ .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4