Решение № 579 от 05.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Пловдив, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300500953 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Кооперация „Добрила-Д“, ЕИК *****, чрез адвокат В.А., в качество на длъжник по изп. дело № 20218240401857 по описа на ЧСИ К. П., против Постановление с изх. № 20994 от 01.03.2022 г., с което е оставено без уважение искането по молба в вх. № 16124/28.02.2022 г. за изменение на протокол за извършено погасяване на дълга от 02.02.2022 г. в частта, относно разноските, подробно описани в молбата.

С обжалваното Постановление с изх. № 20994 от 01.03.2022 г. на ЧСИ К. П. е оставено без уважение искането на длъжника „Добрила-Д“, ЕИК *****, гр. *****, обективирано в молба с вх. № 16124/28.02.2022 г. по описа на ЧСИ К. П., за отписване като недължими на начислени по изпълнително дело № 20218240401857 обикновени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 256,50 лв. и оставя без уважение искането, обективирано в същата молба, за намаляване на начислената по изпълнително дело № 20218240401857 пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат съображения, че мотивите на съдебния изпълнител в частта за определяне на размера на пропорционалната такса по т. 26 от 1

ТТРЗЧСИ са необосновани и неправилни. Оспорва начисляването на такса върху размер на дълга към присъединения кредитор, в частта, в която не е събран по настоящото изпълнително дело, а по принудителен ред от публичен изпълнител. Счита неправилно и събиране на пропорционална такса върху част от дълга, която е останала събрана по изпълнителното дело след прекратяването му поради молба от взискателя. Оспорва извода на съдебния изпълнител, че в този случай е налице опрощаване на част от вземането, като поддържа, че по-скоро се касае до изоставяне на изпълнителни действия от страна на взискателя. Оспорва и начина на изчисление на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като счита, че начислената надвишава сумата, която би се получила, при изчисляването и съобразно правилата на т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Оспорва дължимостта на такса по т. 60 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на публични вземания по изпълнителното дело, като счита, че при присъединяване по право на Държавата такава такса не се дължи.

Отделно оспорва, че длъжникът следва да поеме и начислените обикновени такси по т. 4, т. 9, т. 10 и т. 31 от ТТРЗЧСИ за изпращане на книжа, налагане на запори, възбрана и вдигане на запори и възбрана, както и допълнителните разноски, в общ размер на 256,50 лв., тъй като според него са за изпълнителни способи, които не са приложени, тези действия не са довели до удовлетворяване на взискателя, поради което и не се дължат от длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Моли да бъде отменен Протокол за погасяване на дълга от 02.02.2022 г., в частта, в която има сила на постановление за разноски, по смисъла на чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

По делото не са постъпили становища от взискателя присъединения взискател, чрез НАП ****, в дадения им срок.

Ц. и

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ К. П. изразява становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Излага съображения, че за първи път в подадената жалба длъжникът твърди, че погасяване на дълга към Държавата е в следствие наложен запор и принудително събиране от публичен изпълнител, поради което счита правилно събрана пропорционална такса с оглед изпълнение на задължението след образуване на изпълнителното производство. Счита неоснователно твърдението,че не се 2 дължи проста такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ, същата твърди да се начислява без оглед на правния субект и това, дали се присъединява кредитор по молба или по право. Твърди, че ЧСИ е длъжен своевременно да предприеме извършването на изпълнителни действия, които имат обезпечителна за изпълнителното производство функция и не търпят отлагане, като в конкретния случай са наложени запори – върху вземания от трети лица, земеделска техника, банкови сметки, поради което тези изпълнителни способи са приложени и е вписана възбрана на недвижим имот, въз основа на официални удостоверителни документи, като всеки един от способите, за които е събрана такса, е приложен по делото.

Счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а действията му да бъдат признати за законосъобразни и правилни.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя А.

Г. Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.10.2020 г. по влязло в сила Решение № 27/10.04.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. по описа на ВКС, в полза на взискателя срещу Кооперация „Добрила-Д“, ЕИК *****, гр. *****, за сумата от 28695,50 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от нереализиране на реколта от розов цвят за 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2015 г., както и сумата от 629 лв. претърпени имуществени вреди в причинна връзка с увреждането, както и сумата от 1908 лв. направени по делото разноски. На осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложено проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и определяне на начина на изпълнение.

Изискани са справки за имущественото състояние на длъжника от НАП, МЗХГ, направена е справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на длъжника.

На 15.09.2021 г. е присъединена Държавата като взискател за посочените в удостоверение от 10.09.2021 г. суми, в общ размер на 17349,59 лв.

3

Наложена е възбрана на недвижим имот от СВ *****, за което е заплатена ДТ към АП в размер на 15 лв., приложено е платежно нареждане.

Изпратени са запорни съобщения до: Банка ДСК АД, Уникредит Булбанк АД, Областна дирекция „Земеделие” ****, Б. ЕООД гр. *****, ССТТ-2001 ООД гр. *****, ЛМ – Инженеринг ЕООД гр. *****. (6 бр. запорни съобщения).

Наложен е запор върху вземания по банкова сметка, притежавана от длъжника в Уникредит Булбанк АД. Към датата на налагане на запора не са преведени сумите, поради липса на свободни авоари, посочено е, че има наложен предходен запор от НАП.

Получен е отговор на изпратеното запорно съобщение на Областна дирекция „Земеделие” ****, съгласно който е вписан запор на земеделска техника, регистрирана на длъжника от МЗХГ, Главна дирекция „Земеделие и регионална политика”.

Запорните съобщения до трети лица Б. ЕООД и СС-ТТ-2001 ООД са връчени. Не е получен отговор от Б. ЕООД. Получен е отговор на запорно съобщение от управителя на СС-ТТ-2001 ООД, който заявява, че поради кризата и липса на средства не се правят преводи към кооперацията-длъжник по изпълнителното производство.

Получен е отговор на запорно съобщение от Банка ДСК АД, с което отговаря, че не е наложен запор, поради липса на банкови сметки на длъжника в банката. Запорното съобщение, изпратено до ЛМ – Инженеринг ЕООД гр. ***** не е връчено.

По изпълнителното дело са постъпили суми от наложения запор на банкова сметка в Уникредит Булбанк в размер на 67030,59 лв.

Изискано и изпратено е по делото второ удостоверение от НАП ТД ****, от 21.01.2022 г., в което е посочен размер на дължими публични задължения в общ размер 11445,93 лв.

С протокол за извършено погасяване на дълга от 02.02.2022 г. е посочено, че се погасяват суми за такси в размер на 5831,37 лв., указано е да се преведе по сметка на ЧСИ сума от 5725,37 лв., които са преведени, издадени са сметка и фактура на длъжника за заплащане на такси в размер на 5682,88 лв. Не е видно протокола за погасяване на дълга посочените само 4 като основания по точки от ТТРЗЧСИ такси за кой точно изпълнителен способ се отнасят.

Постъпила е частна жалба срещу протокола за извършено погасяване на дълга в частта, в която има характер на постановление за определяне на разноски, в която е формулирано искане за намаляване на размера на пропорционалната такса и съобразяване, че разноските за неприложени изпълнителни способи, които не са довели до удовлетворяване на взискателя, не следва да се поемат от длъжника. По това искане се е произнесъл ЧСИ, като е оставил без уважение искането на длъжника за отписване като недължими на начислени по изпълнителното дело обикновени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 256,50 лв., както и искането за намаляване на изчислената по изпълнителното дело пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същото е и предмет на обжалване по делото.

В така издаденото постановление е направена известна конкретизация на действията, за които са начислявани такси от ЧСИ. В същото е посочено, относно обжалваните прости такси, че са събрани за образуване на изпълнително дело – 24 лв. (по т. 1 от ТТРЗЧСИ), проучване на имущественото състояние на длъжника – 60 лв. (по т. 2 от ТТРЗЧСИ), които не се оспорват, изпращане на ПДИ – 12 лв. (по т. 4 от ТТРЗЧСИ), 36 лв. за налагане на запори на банкови сметки на длъжника (2 бр. по т. 9 от ТТРЗЧСИ), 18 лв. за налагане на запор върху регистрирана земеделска техника (по т. 9 от ТТРЗЧСИ), 54 лв. за налагане на запори върху трети задължени лица (3 бр. по т. 9 от ТТРЗЧСИ), по 18 лв. за налагане и за вдигане на възбрана (по т. 10 от ТТРЗЧСИ), 15,50 лв. такса за вписване на възбрана към СВ ***** (по т. 31 от ТТРЗЧСИ), 10,50 лв. за заличаване на възбрана към СВ ***** (по т. 31 от ТТРЗЧСИ), 60 лв. за присъединяване на взискател (по т.

11 от ТТРЗЧСИ), по 12 лв. за изпращане на съобщение за вдигане на запор на банкова сметка в Уникредит Булбанк и за вдигане на запор върху земеделска техника (по т. 4 от ТТРЗЧСИ), 24 лв. за съобщения за прекратяване на делото (2 бр. по т. 4 от ТТРЗЧСИ), 24 лв. за пощенски разходи (10 бр. по т. 31 от ТТРЗЧСИ) и 2,50 лв. за справка в БНБ. Така посочените такси са в общ размер на 400,50 лв.

Оспорва се дължимостта на разноските по т. 4 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 60 лв., начислените 6 бр. такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ в общ размер 5 на 108 лв., начислените такси за вписване и за заличаване на възбрана по т.

10 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лв, както и начислените такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 52,50 лв. Спори се и за начина на изчисление на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като се твърди, че при изчисляването неправилно са включени непогасени от ЧСИ вземания на присъединения взискател, суми, които не са събрани по изпълнителното дело, както и неправилно изчисление довело до по-висок размер от дължимата такса. В обжалваното постановление е посочено, че таксата е събрана върху целия размер на вземането към датата на присъединяване на Държавата – 18023,09 лв., тъй като е погасено частично след образуване на изпълнителното производство, както и върху несъбрания остатък от сумата по главницата по изпълнителния лист в размер на 388,40 лв., тъй като е налице опрощаване на задължението, върху което също се дължи начисляване на пропорционална такса.

При така установените факти по делото, с оглед възраженията във въззивната жалба, съдът намира същата за частично основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и съгласно новата точка три разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не се дължи такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ при присъединяване на взискател по право. Такова изключение, на база присъединяване по право, не е посочено в ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, няма и основания да се изведе по тълкувателен път.

Относно възражението за недължимост на посочените обикновени такси, съдът намира, че действително, съгласно цитираното в жалбата Тълкувателно решение 2/2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и актуалната редакция на цитирания чл. 79 от ГПК, не се дължат от длъжника разноски направени от взискателя, за изпълнителни способи, които не са приложени. В конкретния случай по делото са начислени такси за извършвани справки, връчване на книжа, налагане на запори и възбрана, допълнителни разноски. Наложените запори и възбрана са предприети мерки 6 за обезпечаване на прилагането на изпълнителни способи в принудителното изпълнение, ведно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение.