Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2024 от 29.12.2025, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
Административно дело 531/2025
Вид
Решение № 2024
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Виолета Кожухарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 225 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 2, т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 255, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2024

Търговище, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20257250700531 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 266 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Д. Х. П., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [жк], [адрес], чрез пълномощник, против Решение № 232 от 10.11.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж - 25 – 36/ 31.10.2025 г. по регистъра на ТД на НАП, офис Търговище, подадена от Д. Х. П. срещу Разпореждане изх. № С250025-137-0005513/ 27.10.2025 Г., издадено от Б. Д. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище, с което е отказано прекратяване изпълнителното дело, поради погасяване поради изтекла погасителна давност на публични парични задължения.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Поддържа се становище за погасяване по давност на публичните задължения на жалбоподателя. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се постанови отписване на данъчните задължения. Претендират се и разноски.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение.

В открито съдебно заседание, жалбоподателя, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата. Излага подробни аргументи относно незаконосъобразността на оспореното решение, като поддържа, че не са налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуален си представител, в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Решението на директора на ТД на НАП – Варна, така и разпореждането на публичния изпълнител са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и в законните срокове. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва и изтичане на 10 – годишния давностен срок Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 16/14.03.2014г. по НОХД № 112/2013г. на ОС - Разград влязла в сила на 27.07.2015г. жалбоподателят е осъден за заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 25 793.61 лв. главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 6 във вр. с чл. 26, an. 1 от НК ведно със законната лихва считано от 29.03.2007г. до окончателното плащане. Престъплението се е изразявало в избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в периода 30.03.2006г. - 29.03.2007г. За тази сума е издаден изпълнителен лист от 11,08.2015г„ изпратен за събиране на публичен изпълнител в ГД на НАП Варна, офис Търговище, с Протокол от 30.09.2015г.

Със същата присъда жалбоподателят е осъден да заплати разноски на досъдебното производство в размер на 8152,00 лв.. за които е издаден изпълнителен лист № 105/ 15.09.2015г.; разноски на съдебното производство в размер на 5324.57 лв. и държавна такса в размер на 8801,74 лв.. за които е издаден изпълнителен лист № 106/15.09.2015г.

Срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 25150000863/2015г. Изпратено е Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 000863/2015/000001 /16.02.2015г.

С възражение вх. № 54-25-2461/17.10.2025 г. по регистъра на ТД на НАП-Варна, офис Търговище, жалбоподателят е поискал да бъдат отписани публичните задължения по ИД 25150000863/2015г., определени с присъда № 16/14.03.2014г. по НОХД № 112/201 Зг. на ОС - Разград като погасени по давност.

Подаденото възражение е разгледано от Б. Д. - ст. публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище, която се е произнесла с Разпореждане изх. № С250025-137-0005513/27.10.2025г., като е отказва да погаси публичните вземания по ИД 25150000863/2015г„ поради неизтекла 10-годишна абсолютна давност.

С Решение № 232 от 10.11.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж - 25 – 36/ 31.10.2025 г. по регистъра на ТД на НАП, офис Търговище, подадена от Д. Х. П. срещу Разпореждане изх. № С250025-137-0005513/ 27.10.2025 Г., издадено от Б. Д. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище, с което е отказано прекратяване изпълнителното дело, поради погасяване поради изтекла погасителна давност на публични парични задължения.

За да постанови този резултат е прието от решаващия орган, че обжалваното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Прието е също, че не са налице условията за погасяване на задълженията по давност, доколкото не е изтекъл абсолютния 10- годишен давностен срок.

Решението е съобщено на жалбоподателя, на 12.11.2025 г.

Така установената фактическа обстановка, налага правни изводи:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Същата е депозирана е в срока за оспорване на решението на директора на териториалната дирекция по чл. 197, ал. 2. Решението е връчено на 12.11.2025 г., а жалбата е подадена на 14.11.2025 г., т. е. в нормативно определения 7- дневен срок.

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес от успешно провежда на предприетото оспорване.

Гореизложеното обуславя извод за процесуална допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Разпореждането на публичния изпълнител е издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 225 от ДОПК. Оспореното решение на директора на ТД на НАП – Варна е издадено на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Посочените актове са издадени от компетентни органи.

Разпореждането на публичния изпълнител, както и решението на директора, са издадени в писмена форма и съдържат всички реквизити. Съдържанието на атакувания акт включва фактическите и правни основания за неговото постановяване, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право по налагане на обезпечителни мерки.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Погасителната давност е период от време на бездействие на носителя на едно субективно материално право, след изтичането на който се поражда правото на задълженото лице да се позове на изтеклата давност и да откаже изпълнение на задължението.

Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично визираните в т. 1 – 5 хипотези, като в случая, не се установява наличие на такава.

Изтекла погасителна давност е основание за отписване на публичните задължения, по аргумент от нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, т.е. с изтичането на абсолютната 10 - годишна погасителна давност.

На основание чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, процесните задължения са публични, тъй като същите възникват от влязла в сила присъда за публични вземания в полза на Държавата. Присъдата по НОХД № 112/ 2013 г. на Окръжен съд – Разград е изпълнителното основание, като същата е влязла в сила на 27.07.2015 г., от която дата настъпва и изискуемостта на определените със същата публични задължения. На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, считано от 01.01.2016 г. започва да тече 10 – годишния давностен срок.

На основание чл. 142, ал. 2 АПК, приложим на основание § 2 ДОПК, преценката за осъществяването на нови факти и обстоятелства, следва да се извърши към датата на приключване на устните състезания.

Давността за процесните публични задължения, започва да тече от 01.01.2016 г., поради което 10 – годишният срок, изтича на 01.01.2026 г.

По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на жалбата.

При този изход на правния спор своевременно направено искане от пълномощника на ответника следва да се удовлетвори. Предвид предмета на съдебно обжалване разпоредбата на чл. 161 ДОПК е неприложима и в тази връзка на основание §2 ДОПК , чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК , чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното, на основание чл. 268, ал. 1 ДОПК и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд-Търговище, VII- ми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Х. П., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [жк], [адрес], против Решение № 232 от 10.11.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж - 25 – 36/ 31.10.2025 г. по регистъра на ТД на НАП, офис Търговище, подадена от Д. Х. П. срещу Разпореждане изх. № С250025-137-0005513/ 27.10.2025 Г., издадено от Б. Д. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище, с което е отказано прекратяване изпълнителното дело, поради изтекла погасителна давност на публични вземания.

ОСЪЖДА Д. Х. П., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [жк], [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: