Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 572 от 30.09.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 490/2026
Вид
Определение № 572
Подписан
30.09.2026
В сила
30.09.2026
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, мл. съдия ДИАН МИЛЕНОВ НЕДЕЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. В., 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500490 по описа за 2026 година

Производството е по Чл.248 ГПК.

С определение Рег.№ 823 / 05.05.2026 г.на Районен съд-В. по Гражданско дело № 20251320100888 по описа за 2025 г. Е ИЗМЕНЕНО решение № 722/30.12.2025 г. по гр.д.№ 888/2025 г.по описа на ВдРС в частта ,с която ответника "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. е ОСЪДЕН да заплати на Р. Л. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** разноски по делото в размер на 1.40 лева заплатена държавна такса за преписи на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК и 200.00 лв.- разноски за вещо лице, ВМЕСТО КОЕТО Е ПОСТАНОВЕНО :

Осъден е ответникът "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. да заплати на Р. Л. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** разноски по делото в размер на 57.71 евро/равностойност на 112.88 лв./,представляващи платена държавна такса за образуване на делото,сумата в размер на 0.72 евро/равностойност на 1.40 лева /- заплатена държавна такса за преписи на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК,както и сумата от 102.26 евро/равностойност на 200.00 лв./-разноски за вещо лице .

Изменено е решение № 722/30.12.2025 г. по гр.д.№ 888/2025 г.по описа 1 на ВдРС ,като е отменено същото в частта ,с която ответникът "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. сумата от 100.00 лева - държавна такса.

Оставена е без уважение в останалата част молба вх.№875/22.01.2026 г. по чл.248 ал.1 ГПК на процесуалния представител на ищцата - адвокат С. С.

Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П.***** ,в която е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.

Оставена е без уважение подадената от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7, молба по чл.248 ал.1 ГПК,в частта ,с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските,като се отхвърли искането за:

1.присъждането на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв., 2.присъждането на разноски за държавна такса и адвокатски хонорар,поради злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК.

Срещу определението е подадена частна жалба вх.№ 8830/01.06.2026 г. от адв. С. Т., личен №1700034958, с адрес на адвокатската кантора: гр.

П.*****, ***, тел. номер: ***********, пълномощник на ищцата - Р. Л. П. в частта ,в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ал.1 ГПК на процесуалния представител на ищцата - адвокат С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П.*****, в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Поддържа се ,че постановеният съдебен акт в тази част е неправилен, като съображенията за това са следните:

Твърди ,че по отношение на размера на хонорара, който следва да се определи, то към настоящия момент било налице изменение на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно която съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна 2 сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗАдв. правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. Съгласно § 21, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата(ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г) до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използвали критериите, посочени в чл. 36, ал. 3 и се прилагала по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая била приложима нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., която предвиждала, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Съдът бил разгледал и уважил два иска срещу ответното дружество - 1. Иск за прогласяване на недействителност на договор с цена на иска 2070 лева и 2. Осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД с цена на иска 542,94 лева. Изчислени съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения за установителния иск възнаграждението възлиза на 507 лева, а за осъдителния - 400 лева, или общо по шестте иска възнаграждението, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата възлизало на 907 лева. Предвид обстоятелството, че адв. Т. е претендирал в списъка на разноски значително по-ниска сума от 550 лева, то присъденото възнаграждение не следвало да бъде допълнително редуцирано.

Следвало да се отбележи, че адвокатът обединил кумулативно исковете с цел процесуална икономия за съда, а не с цел да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение, което му се полага по закон. На практика адвокатът можел да заведе две отделни производства и по този начин било възможно да се облагодетелства в пъти повече за сметка на ответното дружество.

Присъждайки по-нисък хонорар, съдът въздействал върху адвокатите действително да не обединяват кумулативно исковете си под страх да не бъде обезценен труда им. Присъждайки адвокатско възнаграждение под 3 определения минимум за един иск, а именно в размер на 300 лева за двата иска, първоинстанционният съд на практика бил игнорирал и материалния интерес като фактор, който следва да бъде взет предвид при определяне на размер на адвокатското възнаграждение. В тази насока била и актуалната съдебна практика на ОС-Плевен: Определение № 810 от 04.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 375 / 2025 г.; Определение № 440 от 18.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 134 / 2025 г.; Определение № 334 от 25.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 114 / 2025 г.;

Определение № 1189 от 06.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 616 / 2025 г. на Окръжен съд - Плевен; Определение № 1330 от 04.09.2025г. по в. ч. гр. д. № 726 / 2025 г. на Окръжен съд - Плевен; Определение №1347 от 16.09.2025 г. по в. ч. гр. д.

№ 725 / 2025 г. на Окръжен съд - Плевен; Определение № 1645/20.11.2025 по в. ч. гр. д. № 911/2025 на Окръжен съд - Плевен;Определение № 1703/03.12.2025 по в. ч. гр. д. № 963/2025 на Окръжен съд

Плевен;Определение № 1599/10.11.2025 по в. ч. гр. д. № 876/2025 на

Окръжен съд

- Плевен;Определение № 75/20.01.2026 по в. ч. гр. д. № 19/2026 на Окръжен съд- Плевен;Определение № 132/29.01.2026 по в. ч. гр. д.

№ 67/2026 на Окръжен съд - Плевен и др.

С оглед гореизложеното се иска да се отмени Определение № 823 от 05.05.2026 г на Районен съд - В., I граждански състав, като вместо него се постанови Определение, с което да се измени на основание чл. 248 от ГПК Решение № 722/30.12.2025 г. в частта му за разноските, а именно: да се осъди "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869 седалище и адрес на управление: гр.

София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. да заплати на адвокат С. С. Т. с ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.“Димитър Константинов“ №12 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Постъпила е и частна жалба вх.№9546/10.06.2026 г. от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по

БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********,тел. ***** със съдебен адрес: гр. С.**** срещу определение Рег.

4

№ 823 / 05.05.2026 г.на Районен съд-В. по

20251320100888 по описа за 2025 г.

Гражданско дело №

Поддържа се ,че постановеният съдебен акт е неправилен обжалваната част. Аргументите за това са следните: в

I.

Представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. страдал от порок, който го прави негоден да породи правни последици.

Същият не установявал по безспорен начин, че са налице предпоставките за присъждане на разноски в производството по горепосоченото гражданско дело. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал. 1, т.3 от ЗАдв. било законоустановено, но за да бъде упражнено и това да породи последиците на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. било необходимо:

- да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да бъде посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал. 1, т.3 ГПК;

- да е посочената конкретната хипотеза, в която се предоставя безплатната правна помощ на доверителя, измежду предвидените в чл.38, ал.

1, т.3 ГПК, а именно: на „роднина“, „близък“ или „друг юрист“.

В настоящия случай изискуемите от закона предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение не били налице - по делото бил приложен договор за правна защита, който бил непълен и от който не било видно, че помощта е оказана на лице от кръга на лицата по чл.38, ал.1, т.3 ЗА - в договора не било конкретиризирано качеството, в което на доверителя се предоставя безплатна правна помощ от неговия процесуален представител.

Това препятствало защитата на ответника, чиято следвало да е инициативата за въвеждане на възражения за липсата на това качество и чиято била тежестта да опровергае наличието на предпоставки по чл.38 от ЗА.

Прилага се част от многобройната съдебна практика, с която се отказва присъждане на разноски, когато страните не са уточнили хипозата, в която доверителят е сключил договорът безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Това са Решение № 262 от 09.08.2024 г, по гр. д. №592/2024г на РСПетрич, като постановено при идентична хипотеза, както и Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2447/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.Н., Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й., Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по 5 ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й. и Определение № 119 от 29.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1071/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В.Р.

С оглед естеството на безплатната помощ следвало да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право. В този смисъл, разноските по делото и в частност адв. възнаграждение не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следвало да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът следвало да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. - в този смисъл Определение № 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.№ 560/2021 г., 3 г. о., ГК.

II.

Делото било заведено при условията на злоупотреба с право При евентуалност се иска да се откаже присъждане на разноски за повече от едно производство предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се образуването на пет производства вместо на едно. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, било използвано да се образуват множество граждански дела с номера: гр.д. № 697/25 г., гр.д. № 862/25 г., гр.д. № 887/25 г., гр.д. № 888/25 г., гр.д. № 861/25 г. пред Районен съд - гр. В..