Определение № 425 от 19.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Благоевград, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело № 20251200600708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 вр. чл. 341 и сл. от НПК, като е образувано по представен частен протест от прокурор при Районна прокуратура - Благоевград, насочен срещу Определение № 1147 от 13.05.2025 г., постановено по НОХД № 1521 по описа за 2024 г. на Районен съд - Благоевград, с което е прекратено съдебното производство по това дело поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване процесуалните права и правото на защита на подсъдимите лица във връзка с изготвянето на внесения обвинителен акт и формулираните обвинения на двамата подсъдими. За да постанови това определение, първоинстанционният съд се мотивирал следното: изложението на обвинителния акт, предявен срещу Д. Н. и Н. Л., навеждало на извода, че описаното Д.ие е извършено в условията на съучастие, доколкото се посочвало, че една и съща като вид и резултат телесна повреда била причинена с действията и на двамата подсъдими, каквото обвинение липсвало, като по този начин се достигало до вътрешно противоречие в самия обвинителен акт - ако прокурорът поддържал, че подсъдимият Н. е причинил тази телесна повреда на пострадалия В., не ставало ясно защо се счита и че подсъдимият Л. му причинил същата телесна повреда, след като не се твърдяло в обвинителния акт, че са причинени две отделни телесни повреди, еднакви по вид и характер, поотделно от всяко подсъдимо лице. Отделно от това, в обстоятелствената част на обвинителния 1 документ не се съдържало фактическо описание относно начина, по който прокуратурата счита, че заканата за убийство е била възприета от страна на пострадалия Х., за да бъде обоснован крайния извод в диспозитива, че същата тази закана възбудила у него основателен страх от реализация. Срещу тези доводи на съда възразява представителят на РП - Благоевград, който в своя протест не е съгласен с крайното заключение на съдебния състав, тъй като липсата на повдигнато обвинение при условията на съучастие от двамата подсъдими не представлявало нарушение на техните права на защита. Това било така, защото предвидената санкция в разпоредбата на чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 НК била една и съща, независимо от това дали са реализирани две Д.ия или едно. Представят се и правни съображения защо според прокурора не е налице съизвършителство в конкретния казус, като се акцентира, че Д.ието на подсъдимия Л. последвало това на Д. Н.. Според прокурора съдът указал, че Н. Л. следвало да бъде привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, но единствено в конституционните правомощия на държавното обвинение било да реши кого и за какво да привлече към наказателна отговорност. С тези аргументи се иска отмяна на протестираното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подсъдимият Д. Е. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „****, е предаден на съд за това на **** г., около 03:15 ч., в гр. Б., ж.к. ****, на жилищна площадка чрез нанасяне на юмручни удари в областта на лицето и удари с крак в областта на горни и долни крайници, да е причинил на А.К.В. от гр. Б., полицейски орган - старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция" към Второ Районно управление - Благоевград, по повод изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред лека телесна повреда, която довела до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131 ал. 2 пр. 4 т. 4 от НК във вр. с чл. 130 ал.2 от НК; както и за това, че **** г., около 03,30ч. в гр .Б., ж.к. ****, на жилищна площадка да се е заканил с убийство на М.Х. Х. от гр. Б. - младши инспектор в Сектор „Охранителна полиция" към Второ районно управление - Благоевград при Областна дирекция на МВР – Благоевград, а именно: „*****“, и „****“ и това заканване би могло да възбуди у М. Х. основателен страх за осъществяването - престъпление по чл. 144 ал. 3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК. Н.

С. Л., ЕГН **********, гр. Б., жк. ****, е обвинен на **** г., около 03:20 ч., в 2 гр. Б., ж.к. ****, на жилищна площадка пред входната врата на ап. 3, чрез нанасяне на удари в областта на долните крайници и чрез хващане през гърба и изхвърляне по посока на междуетажните стълби, да е причинил на А.К.В. от гр. Б. - полицейски орган - старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция" към Второ районно управление Благоевград, по повод изпълнение на функциите му - опазване на обществения ред, лека телесна повреда, която довела до възникване на болка и страдание, без разстройство на здравето - отново престъпление по чл. 131 ал.2 пр.4 т.4 от НК във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази представения обвинителен акт, мотивите на първоинстанционния съд към обжалваното определение, както и възраженията на страните, приема следното:

Частният протест на представителя на държавното обвинение е допустим, тъй като изхожда от легитимирана страна, която има право да обжалва неизгодния за нея, с оглед постановения резултат, съдебен акт, като е и представен в законоустановения за това срок. По същество на въздигнатия в това производство спор въззивният съд счита, че като краен резултат определението на Районен съд - Благоевград е правилно, но с тези аргументи:

В обвинителния акт се твърди следната хронологическа последователност на действията на двамата подсъдими - първоначално на вратата на процесния апартамент бил подсъдимият Д. Н., който проявил агресия, изразена в ритане с крак в областта на крака на пострадалия В., както и удар с юмрук в областта на устата на същия, като полицейският служител бил повален на земята. В един момент след нанесените удари той успял да се изправи, защото прокурорът продължава с твърдение, че и двамата полицейски служители опитвали да поставят белезници на буйстващия Н.. Именно в този момент от апартамента излязъл и вторият подсъдим - Н. Л., който опитал да препятства слагането на белезниците, поради което повалил В., ритал го в областта на коленете, след което го изхвърлил в посока стълбите на сградата. Така изложените факти не предполагат съучастническа дейност под формата на съизвършителство. Както е известно, тази форма на съучастие е налице тогава, когато и двамата дейци заедно участват по някакъв начин в осъществяването на изпълнителното Д.ие, съзнавайки това (т.нар. от теорията и практика общност на умисъла). В случая обаче е налице последователно 3 извършителство, при което действията на първия подсъдим не са обхванати от умисъла на втория подсъдим, доколкото изрично от страна на прокурора е възприето, че Н. Л. излязъл във външното пространство, тогава когато полицаите вече опитвали да задържат Н. и да му сложат белезници, поради което и в обвинителния акт няма изложен факт, че Л. е възприел първоначално нанесените удари от страна на Н., нито пък се твърди пристигането му да е в момент, в който полицейският служител още да е бил на земята под давлението на Н.. Затова и в случая правилно не е възприето от прокурора наличието на инцидентно възникнал умисъл у втория подсъдим, който внезапно да е могъл да координира волята си с тази на първия подсъдим за причиняване на телесна повреда на пострадалия, възползвайки се от извършеното до момента от Д. Н., за да го продължи, като не са изложени факти в обвинителния акт, които да обосновават обединяващия момент при съизвършителство, който е общият умисъл за телесна повреда, възникнал предварително преди самото Д.ие или пък инцидентно при неговото започване от един от дейците (Л. да е възприел първоначалните ударите на Н. и след което да е предприел своето поведение). При липса на субективна връзка е налице независимо причиняване с отделни Д.ия, довели до един престъпен резултат, в случая нараняванията по краката на пострадалия.

Но съдържанието на обвинителния акт разкрива друг проблем при описанието механизма на Д.ието на подсъдимия Н., като въззивният съд е снабден със служебни правомощия да следи за законосъобразното изготвяне на окончателното обвинение, както и за наличие на други процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство. В обстоятелствената част на обвинителния документ се твърди, че Д. Н. първо е ритнал (с крак) долния крайник на полицейския служител, след което му нанесъл удари с юмрук (тоест с ръка) в областта на устата. В същото време обвинението на Д. Н. е за нанасяне на юмручни удари в областта на лицето, но и удари с крак в областта както на долния, така и горния крайник, поради което на пострадалия е причинено нараняване в областта на горната устна, но н а пръстите на ръцете, на краката. Но в обстоятелствената част на акта прокурорът не е възприел и изложил факт за удар с крак в областта на ръката, горния крайник на пострадалия, обосноваващ и описаните телесни повреждания по пръстите на полицейския служител, а единствено за такъв удар в областта на долния крайник (стр. 2 от обвинителния акт). Или 4 безспорно е налице несъответствие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинението, защото подсъдимият е предаден на съд за причиняване на телесна повреда по пръстите на ръката, без в обвинителния акт да са изложени каквито и да е факти за това, поради което правото на защита на Д.

Н. да разбере какъв е според прокурора механизма на причиняване на това увреждане, за да подготви защитата си адекватно, е нарушено. Посоченото обуславя наличие на съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, налагащ връщане на делото на прокурора. Отделно от това, първоинстанционният съд правилно е констатирал фактическа непълнота по отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3, предложение първо НК, което се изчерпва само с цитат на отправените закани, без да се навежда възприел ли е и как М. Х. заканата. В своето определение първостепенният съд е отбелязал, че е налице подробно описание на психическите преживявания на другия полицейски служител като резултат от отправените по негов адрес заплахи, но единствено и само с цел да посочи, че такива факти по отношение на пострадалия от обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК липсват, като именно в случая, с оглед повдигнатото обвинение, те са необходими, а не за да укаже на прокурора да допълни обвинителния си документ с ново обвинение, в какъвто смисъл е едно от възраженията в частния протест. Това описание не е безцелно, като не се забравя, че с извършването на престъплението по чл.

144, ал. 3 от НК се цели промяна на поведението и действията на заплашеното лице противно на неговата воля и в целената от дееца насока.

С оглед тези аргументи, определението на Районен съд - Благоевград, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Окръжен съд - Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1147 от 13.05.2025 г., постановено по НОХД № 1521 по описа за 2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е прекратено съдебното производство по това дело поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване процесуалните права и правото на защита на подсъдимите лица във връзка с изготвянето на внесения 5 обвинителен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, като преписи от същото да се връчат за сведение на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6